Украйна подписа двустранни десетгодишни споразумения за сигурност със Съединените щати и Япония на 13 юни, докато други държави партньори потвърдиха дългосрочната си подкрепа за Украйна в рамките на форматите на Г-7 и "Рамщайн". Украинският президент Володимир Зеленски обяви на 13 юни, че е подписал споразумения с американския си Джо Байдън и японския премиер Фумио Кишида.
Споразумението между САЩ и Украйна предвижда дългосрочно сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, икономическото възстановяване и реформи, както и напредъка в евроатлантическата интеграция на Украйна. Японско-украинското споразумение предвижда 4,5 милиарда долара за Украйна през 2024 г. и продължаваща десет години подкрепа в областта на сигурността и отбраната, хуманитарна помощ, техническо и финансово сътрудничество, усилия за възстановяване и санкционни мерки срещу Русия.
Това се казва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Зеленски приветства и двете споразумения като исторически пробиви за двустранните отношения на Украйна както със Съединените щати, така и с Япония. Кабинетът на министър-председателя на Великобритания съобщи на 12 юни, че Риши Сунак ще обяви до 242 милиона британски лири (около 208 милиона долара) двустранна помощ за хуманитарни, енергийни и икономически и социални нужди на Украйна. Френското издание France24 съобщи, че лидерите също така финализират прехвърлянето на до 50 милиарда долара замразени руски активи към Украйна до края на 2024 г.
Страните от Г-7 притежават 235 милиарда долара замразени руски активи и лидерите посредничат за сделка, която ще разчита на ръководен от САЩ заем от 50 милиарда долара, който ще стигне до Украйна до края на 2024 г. и ще бъде "допълнен" с вноски от други съюзници .
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви във военновъздушната база "Рамщайн" в Германия на 12 юни, че партньорите от НАТО ще се споразумеят за цялостен пакет от военна и финансова помощ за Украйна по време на предстоящата среща на върха на НАТО през юли 2024 г. и подчерта, че НАТО ще ръководи усилията за предоставяне на помощ за сигурността и обучение за Украйна. Столтенберг също така заяви, че доставката на оръжия за Украйна може да стане задължителна за членовете на НАТО.
Съединените щати санкционираха Московската борса, руски финансови институции и производители на отбрана 839 дни след началото на войната в Украйна. Министерството на финансите на САЩ обяви на 12 юни санкции срещу повече от 300 лица и организации, подкрепящи руската военновременна икономика, включително Московската борса и нейните дъщерни дружества; големи банки като ВТБ и "Сбербанк"; държавния отбранителен конгломерат "Ростек", държавната космическа и отбранителна компания United Aircraft Corporation, производителя на превозни средства и компоненти за превозни средства Kamaz, основния руски производител на танкове Uralvagonzavod и компанията за проектиране и производство на хеликоптери Russian Helicopters.
Великобритания също обяви подобни санкции.
Руското правителство изглежда уверено, че тези нови санкции ще засегнат минимално руската финансова система, а забавянето на САЩ и други западни страни, налагащи санкции на тези субекти, даде време на руската финансова система да подготви и смекчи подобни санкции.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев се оплака от новите санкции на САЩ. Той твърди, че Русия е достатъчно стабилна, за да не е необходимо да реагира на тези санкции поради икономическа нужда, но трябва да нанесе "максимална вреда" на Запада в отговор, защото Съединените щати и техните съюзници "обявиха война на нас (Русия) без правила".
Изборът на Медведев да публикува това само в акаунта си в Telegram на руски език показва, че той вероятно възнамерява да представи сила и стабилност на местната руска публика, вместо да се обърне към международната публика.
Bloomberg оцени на 13 юни, че новите санкции на САЩ ще направят по-трудно за руския бизнес да търгува на международния пазар.
Източник, близък до Руската централна банка, каза на Bloomberg, че китайските банки постепенно ще намалят сътрудничеството си с Московската борса предвид тези проблеми, но че тези банки все още ще предоставят ликвидност в юани, за да подкрепят вноса. Източникът също така заяви, че има несигурност дали новите обменни курсове на Руската централна банка ще работят и колко ще се повишат разходите за външна търговия и бизнес.
Президентът на САЩ Джо Байдън повтори противопоставянето си на това да се позволи на украинските сили да нанасят удари по военни цели в оперативните или дълбоките тилови райони на Русия на руска територия с оръжия, предоставени от САЩ. Байдън призна, че "има много смисъл" да се позволи на украинските сили да нанасят удари по руските сили от непосредствената страна на международната граница на руска територия, но Съединените щати не са променили своите ограничения, забраняващи на Украйна да нанася удари по оперативния или дълбокия тил на Русия в руска територия.
ISW оценява, че ограничената промяна в политиката на администрацията на Байдън, позволяваща на Украйна да използва оръжия, предоставени от САЩ, за да нанесе удари по някои руски военни цели в малка зона в рамките на руска територия, е намалила размера на сухопътното убежище на Русия само с 16 процента максимум. ISW оценява, че Западът поддържа способността да наруши съществено руските операции в мащаб, като позволи на Украйна да използва предоставени от Запада оръжия, за да нанесе удари по оперативния тил на Русия и дълбоките тилове на руска територия.
Продължителните украински удари срещу руски военни цели в окупирания Крим изглежда принуждават руската армия да изпрати допълнителни средства за противовъздушна отбрана в Крим, за да защити съществуващите бази и логистична инфраструктура, а по-нататъшните украински удари срещу такива средства за противовъздушна отбрана могат да направят полуострова несъстоятелен, тъй като плацдарм за руската армия. Ръководителят на Главното управление на военното разузнаване на Украйна (ГУР) генерал-лейтенант Кирило Буданов съобщи на 12 юни, че руските сили са поставили система за противовъздушна отбрана С-500 (по същество модернизирана версия на С-300) в Крим като част от усилията си за укрепване на въздушната авиация на Русия отбранителен чадър над Крим.
Буданов заяви, че руските сили не са използвали досега система за противовъздушна отбрана С-500 в битка и характеризира системата като "експериментална". Forbes съобщи на 12 юни, че летището Белбек в окупирания Крим се превръща в "капан за изтощение" за руската противовъздушна отбрана след няколко успешни украински удара по противовъздушната отбрана близо до летището. Forbes заяви, че е възможно украинските сили да са унищожили елементи от четири или пет батареи С-400 по време на последните удари, но отбеляза, че руската армия разполага с над 50 батареи С-400. Потребител на X (известен преди като Twitter), цитирайки сателитни изображения, отбеляза на 11 юни, че руските сили са поставили 17 шлепа близо до моста през Керченския пролив, който свързва окупирания Крим с Краснодарския край.
Зеленски заяви на 2 юни, че Русия използва китайско влияние и дипломати, за да осуети Срещата на върха за глобалния мир. Кремъл вероятно се опитва да използва по-големите дипломатически връзки и влияние на КНР в света, за да прокарва руските интереси.
Съединените щати, Обединеното кралство и Канада пуснаха съвместно изявление на 13 юли, в което признават и осъждат руската подривна дейност и усилията за намеса в изборите в Молдова, което е в съответствие с дългогодишната оценка на ISW за продължаващата хибридна кампания на Кремъл за дестабилизиране на Молдова демокрация.
В изявлението се отбелязва, че Съединените щати, Обединеното кралство и Канада споделят опасенията на молдовския президент Мая Санду, че Кремъл се стреми да подкопае молдовските демократични институции и практики в навечерието на президентските избори в Молдова през октомври 2024 г. и референдума за членство в Европейския съюз (ЕС).
В изявлението се отбелязва, че Кремъл използва престъпни групи за финансиране на политически дейности, които подкопават молдовската демокрация и подкрепя кандидати за президент, които "изострят социалното напрежение". Изявлението силно подчертава ролята на руските кампании за дезинформация, насочени към молдовската демокрация. ISW писа надълго и нашироко за неотдавнашните усилия на Кремъл да дестабилизира Молдова вътрешно, включително чрез подкрепа на прокремълски молдовски политически партии и провеждане на целеви кампании за дезинформация.