На 18 септември 1976 г. в Китай погребват Мао Дзъдун. Той е лидерът, който положи основите на съвременен Китай.
Той води китайската революция, а след това цялата държава, бъдейки начело на комунистическата партия от нейното основаване през 1949 година. Заедно с Ленин и Сталин Мао е една от най-значимите фигури на комунистическия строй от миналия век.
Роден пред 1893 година в Китай, Мао взима участие в националистическите движения през 1910 година срещу монархията. Исканията на националистите са срещу неефективните действия на имперското правителство. Постепенно Мао губи доверието си за лидерите на националистическите движения. Той решава, че за да освободи страната си от доминацията на Запада, трябва революционно да се промени обществото.
През 1921 година той става един от основателите на Китайската комунистическа партия. Първите години са изключително трудни за него, той трябва да бяга от арести на управляващите. Не само това, но в самата комунистическа партия има различия за това как трябва да се проведе революцията – част от комунистите вярват, че трябва да се копират болшевиките в Русия, а Мао и неговите поддръжници смятат, че селяните, а не работниците трябва да поведат действията.
През 1935 година Мао овладява цялата комунистическа партия. Въпреки че са на прага на унищожението, комунистите успяват да оцелеят и през 30-те година на ХХ век, както и през цялата Втора световна война , борбите продължават. Те в крайна сметка успяват да спечелят през 1949 година, а това дава началото на Китайската народна република.
Мао дава заявка, че ще се бори срещу Запада. Той влиза с тази нагласа в Корейската война, която продължава няколко години и приключва с примирие. Постепенно обаче Мао се оттегля от активната политическа роля, но се завръща през 60-те години, за да поведе "Културната революция“.
Революцията се изразява в това да се запази истинския комунистически дух в страната. Освен това се засилват словесните нападки както срещу САЩ, така и срещу СССР. В този период обаче Китайската народна република се сближава с американците. Причината за това е, че съветите са виждани като по-голяма заплаха. Събитията кулминират, когато през 1972 година президентът Никсън пристига на посещение в Китай.
Посещението на Никсън се оказва един от последните върхови моменти в политиката на Мао. Той постепенно спира да прави публични изяви малко преди да достигне 80-годишна възраст. Мао Дзъдун умира през 1976 година като председател на Китайската комунистическа партия.