"Нещо трябва да се промени, икономиките на ЕС и на Германия са прекалено зависими от Китай." През последните дни тези думи бяха често изричани в Германия. Именно това е един от главните изводи, които си направиха германските политици, икономисти и бизнесмени от кризата около коронавируса.
Редица германски депутати вече предупредиха, че в Азия - и най-вече в Китай - се произвеждат твърде много лекарства и консумативи, които в момента в Германия се превръщат в дефицитни стоки.
Проблемът излезе на дневен ред след като покрай бързото разпространяване на Ковид-19 в Европа се стигна до недостиг на защитни маски и дезинфектанти. А заедно с него германците осъзнаха и редица други неща, които до този момент явно не забелязваха.
Германия получава над 150 препарата от Хубей
През февруари Федералният институт за лекарствените средства и медицински консумативи (BfArM) в Бон проучи какво количество готови лекарства и субстанции за медикаменти Германия получава от китайската провинция Хубей, чиято столица Ухан е епицентър на епидемията от коронавирус. Оказаха се 153 на брой, като 11 от тях са включени в списъка на жизненонеобходимите или най-важни препарати - без да броим ваксините.
В края на февруари Федералният институт констатира, че до момента няма информации за краткосрочни затруднения при доставката на тези лекарства и вещества в Германия или в ЕС. На 3 март обаче правителството на Индия ограничи износа на 26 активни вещества и препарати, включително парацетамол и редица антибиотици. В този момент германската общественост за пръв път научи от медиите, че тъкмо Индия е най-големият световен доставчик на генерични препарати, тоест - на евтините лекарства, произведени по формулата на оргинали с вече изтекъл патентен срок. И още: че индийската фармацевтична индустрия доставя около 70 процента от субстанциите за тези генерични препарати тъкмо от Китай, включително и от провинция Хубей.
Така Германия и целият ЕС се оказват в двойна зависимост от лекарствените доставки от Китай - както пряка, така и косвена. Президентът на Федералното сдружение на германските аптекарски съюзи Фридеман Шмит заяви по този повод: "Още в рамките на настоящата година ние навярно ще изпитаме последствията от спадащите китайски доставки". Шмит призова Евросъюза да предприеме мерки: "Трябва да се сложи край на тази тотална зависимост при доставките на редица активни вещества, дори ако впоследствие медикаментите се окажат по-скъпи."
И генералният директор на германския Съюз на химическата промишленост Волфганг Гросе Ентруп е на същото мнение. "В Европа трябва да се произвеждат повече активни вещества за антибиотици и по този въпрос определено е нужна дискусия", каза той. Ентруп обаче е убеден, че тогава ще се стигне до повишаване на цените.
А в миналото Германия беше най-голямата аптека в света
"Настоящата зависимост от китайски и индийски доставчици става опасна", казва председателят на Синдиката на германската химико-фармацевтична промишленост Михаел Василиадис. Затова и той настойчиво призовава производството на лекарства да се върне в Европа. Василиадис смята, че германските производители на лекарства прекалено дълго са гледали единствено печалбата си, а в резултат от това Германия е изгубила водещата си позиция на международния фармацевтичен пазар. "Една страна, която в миналото беше най-голямата аптека в света, днес зависи от вносни препарати срещу хипертония, от аналгетици и антибиотици", казва Василиадис.
Но това положение навярно скоро ще се промени. Шефът на Института за световна икономика Габриел Фелбермайер смята, че фармацевтичната промишленост ще извлече своите поуки. "Коронавирусът ще доведе до реорганизиране на веригата на доставките", твърди той. На свой ред и политиците сигурно ще подкрепят този процес със стимулиращи мерки, например с данъчни облекчения. Германският министър на здравеопазването на Йенс Шпан не оставя място за съмнение по въпроса. "Нима искаме да бъдем толкова силно зависими както икономически, така и по веригата на доставките от една-единствена страна в света? Според мен - не", казва Шпан.
Автор Андрей Гурков