Дневното отчитане на жертвите на пандемията COVID-19, чийто официален брой вече премина 210 000, е чувствителна дейност, като данните често са непълни и методите - различни в различните страни.
Болници, домове за социални грижи
Германия, Люксембург, Южна Корея и Испания отчитат всички смъртни случаи при хората, които са тествани положително за COVID-19, независимо дали в болница или на друго място.
В Белгия, където жертвите в домовете за социални грижи официално представляват повече от половината смъртни случаи, данните включват дори хора, които не са били тествани, но се подозира, че са били заразени.
Франция отчита и смъртността в домовете за социални грижи, които съставляват повече от една трета от смъртните случаи.
Други страни, като Китай и Иран, отчитат само смъртните случаи в болници.
Такъв е случаят и във Великобритания. Всяка седмица се публикуват по-пълни данни от Службата за национална статистика, но с времево закъснение от 10 дни и тези данни не включват смъртността в Шотландия и Северна Ирландия.
В Италия, която има най-висок официален брой смъртни случаи в Европа, се отчитат жертвите само в най-големите домове за стари хора, според Гражданска защита.
В Съединените щати, които са с най-висок брой на смъртните случаи в света с над 50 000, методът на отчитане варира в различните щати: докато Ню Йорк отчита жертвите в домовете за социални грижи, Калифорния - не.
COVID-19 или друго заболяване?
Някои страни като Белгия, Великобритания, Италия, Люксембург, Южна Корея и Испания включват в своите данни всички хора, които са тествани положително за коронавирус, дори и тези, които са починали от усложнения от придружаващо заболяване. В други страни селекцията е по-стриктна.
Иран изключва от своите отчетни данни пациенти, които са тествани положително, но са починали от друго сериозно респираторно заболяване.
В Съединените щати има все по-голям брой оплаквания от хора, чиито роднини са починали официално от пневмония, преди да станат достъпни тестовете за COVID-19.
В Германия не се прави разлика в статистиката между тези, които са починали директно от COVID-19, и тези, които биха могли да са починали от придружаващо заболяване, или двете заедно.
Тази липса на диференциация е в основата на спор между националния институт, който наблюдава епидемиите, и някои от регионите на страната, които са отчели по-нисък брой смъртни случаи, тъй като извършват аутопсии, за да се определи точната причина за смъртта.
Липса на тестове, закъснения
По време на епидемия е необходимо време за събиране и обработка на информация, дори и да се правят опити за ускоряване на нещата, според експерти от Френския институт за демографски изследвания (INED).
„Има нужда от няколко седмици или няколко месеца, за да може да се преброят точно всички смъртни случаи“, твърдят те.
В Съединените щати, дори и да не е направен тест, в свидетелствата за смърт трябва да се посочва дали COVID-19 е „вероятната“ причина за смъртта. Но тези сертификати изискват време, за да се изготвят и не могат да бъдат взети предвид за преброяването на смъртните случаи в реално време.
Поради липса на тестове, Испания извършва много малко следсмъртен скрининг. Така че, ако човек не е бил тестван, преди да умре, той не се брои от здравните власти.
Данните, събрани от съдебните органи, са по-малко рестриктивни и разкриват много по-голям брой: държавните власти в испанския регион Кастилия ла Манча, например, са регистрирали през март три пъти повече смъртни случаи "поради Covid или заподозрян за Covid", отколкото тези, регистрирани от здравните власти.
В Бергамо в коронавирусния епицентър на Италия, Ломбардия, през първата половина на март са регистрирани нови 108 смъртни случая в сравнение със същия период на миналата година. Това е увеличение със 193%, но само 31 смъртни случая бяха свързани с коронавируса.
Китай, Иран - обвинени в лъжа
Някои страни бяха обвинени в лъжа относно статистиката на смъртността си.
В Иран официалните данни са оспорвани, особено в началото на епидемията, от служители в провинциите и парламентаристи. По-специално Вашингтон обвини Техеран в прикриването на реалните му цифри.
Китай, където започна епидемията през декември, беше критикуван от няколко световни лидери за управлението на кризата. На 17 април той ревизира случаите с увеличение от близо 40% от обявените преди.
Централният град Ухан, където вирусът се появи за първи път, отчете допълнителни 1300 смъртни случая, като каза, че някои не са били включени, защото са починали у дома.