Изолиране на възрастните и на децата – Турция избра различен път в борбата срещу пандемията. Лекари критикуват тази стратегия и настояват за мерки, подобни на тези в Германия.
Децата и младежите под 20 години от седмици насам нямат право да напускат домовете си, освен в делнични дни за по три часа дневно. Още в края на месец март всички ученици минаха на дистанционно обучение, което стана бързо и без особени затруднения. По отношение на дигитализацията Турция е доста по-напред от редица европейски държави, коментира по този повод вестник „Ди Велт“.
Затварянето на училищата е грешка?
Стратегията обаче среща и критики. Председателят на турската Лекарска камара смята ранното затваряне на училищата за грешно, защото контактите на учениците там, според него, са важни за физическото, духовно и социално развитие на децата. Той изтъква и факта, че процентът на разпространение на вируса сред децата е нисък.
А има и друг проблем. За някои турски семейства осигуряването на необходимите технически средства за участие в дигиталното обучение се оказва крайно трудно. Актуално изследване на Дружеството за проучване на пазарното поведение (GFK) показва, че близо половината от турските деца на възраст между 6 и 15 години нямат достъп до смартфон, компютър или таблет. И то – въпреки че през пролетта правителството осигури няколкостотин хиляди подобни уреда за ученици. Онези, които нямат компютър, могат да участват само в задочното обучение, предавано по държавната телевизия. Но, според експерти, то е дори по-лошо и от оскъдното образование, което предлага редовното държавно училище.
Задължително с маски навън и забрана възрастните да пазаруват
Другата голяма група от граждани, които са засегнати от ограниченията, са хората над 65-годишна възраст. И те имат право да излизат само за по три часа дневно, а ползването на обществения транспорт за тях е също така забранено, както и за децата и младежите. Възрастните хора нямат право да ходят до аптеката или до магазина.
Мерките, които правителството предприе, са доста строги, а те бяха взети без особени обществени дискусии по въпроса, коментира „Ди Велт“. Същото важи и за всеобщото задължение за носене на маски извън дома, или пък за вечерния час от 21 часа. Всякакви опити за изказване на несъгласие бяха задушени още в зародиш. Когато адвокатската камара се опита да се възпротиви на всеобщото задължение за носене на маски, позовавайки се на основните права, Министерството на правосъдието отправи почти неприкрита закана: „Нека се опитат само да излязат на улицата без маска. Ние ще ги очакваме!“, гласеше посланието.
Тежки санкции за нарушителите
Полицията в Турция педантично контролира спазването на задължението за носене на маски и налага драконовски глоби: около 100 евро плащат онези, които не носят предпазна маска. За нарушаване на вечерния час пък санкцията е 300 евро –сума, която е по-висока от минималната месечна заплата в страната и съответно е непосилна за мнозина, особено в сегашната икономическа криза. А медиите постоянно показват сплашващи примери, като този на една млада жена, наругала полицай, който я спрял, защото не носела маска. Младата жена се нахвърля срещу него с обидни думи: “Пръждосвай се, чий копой си ти?“, крещи му тя , а тонът на видеозаписа постоянно прекъсва, защото на турската телевизия е забранено да излъчва обидни думи. В резултат на това младата жена е отведена в полицията и после ѝ е наложена глоба от 600 евро.
Според лекар от Истанбул, пожелал анонимност, мерките се спазват само поради това, че се контролират от огромен брой полицаи. Щом започне вечерният час полицията контролира всеки минувач и всеки автомобил, като всеки е длъжен да докаже, че има право да се намира навън по това време.
Мерките не дават резултат?
Въпреки строгите ограничения обаче, броят на новите инфекции си остава висок – на ниво от около 30 000 дневно – това е почти същият брой, който се регистрира и в Германия, която обаче има почти двойно по-многочислено население от Турция. А на 10 декември броят на активните случаи внезапно скочи до 1,6 милиона. Причината се криеше в това, че дотогава турското правителство не публикуваше ежедневния брой на новите инфекции, а само броя на тежките случаи, нуждаещи се от интензивни грижи. Под натиска на лекарите, опозицията и обществеността, правителството беше принудено да промени тази практика.