„Решението на министъра на здравеопазването за спиране на плановия прием и плановите операции в лечебните заведения може да е по-опасно за пациентите от причината за взимането на това решение“.
Това казват от Българската болнична асоциация в своя позиция от 15 март 2021 година. В позицията си ББА призовава спирането на плановия прием в болниците да бъде преразгледано.
„Не можем да оставим на заден план пациентите, които страдат от десетки други заболявания и очакват своето лечение или операция. Тази грешка веднъж вече беше допусната при предходните вълни и хиляди пациенти бяха оставени да чакат, без ясна перспектива кога ще могат да получат своето лечение, в много случаи – животоспасяващо“, пишат от ББА в своята позиция.
За да говорим за спирането на плановия прием в болниците, за лечението на пациенти и за коректните методи за изчисления на нужния брой Covid легла, от ФАКТИ се свързахме с председателя на Управителния съвет на Българската болнична асоциация адвокат Свилена Димитрова.
„Фактически от началото на седмицата плановия прием вече е прекратен. Това, което ни притеснява е, че болниците от почти една година не могат да лекуват нормално. В началото на пандемията плановият прием също беше спрян, след това имаше и притеснения у гражданите, че могат да се заразят с Covid-19, докато са в болница. Сега отново спираме плановия прием. Това означава, че една голяма група от хора почти една година са в положение да не могат да обърнат внимание на своите заболявания, което може да доведе до съответно влошаване на състоянието и по-сериозни последствия. Тези хора съответно по-късно ще бъдат и лекувани по сложен и времеемък начин, съответно това ще струва и повече на НЗОК, като това е само допълнителен аспект“, коментира адвокат Димитрова.
„Болниците отдавна вече възприеха най-добрия възможен стандарт за обезопасяване от гледна точка на възможността за зараза с Covid в самото лечебно заведения“, подчерта тя и допълни: „Болниците са може би най-сигурните места в държавата. Първо, една голяма част от персонала е вече ваксиниран, минал е приоритетна ваксинация. Второ, има и много преболедували – при първата и втората вълна имаше доста лекари, сестри и санитари, които преболедуваха Covid. Ние нямаме притеснения да лекуваме пациентите, имаме притеснения, че няма да можем да им обърнем внимание навреме“.
На въпроса дали след отлагане на планов прием често в по-късен момент се налага приемане по спешност, адвокат Димитрова отговори: „Възможно е да се наложи прием по спешност, да. Приемът по спешност и сега е възможен. Хората не го знаят обаче. Когато чуят, че е спрян плановият прием, голяма част от тях мисля, че нямат достъп до болниците и в болница се отива само с Covid, което е напълно погрешно. Апелирам хората да си обръщат внимание и дори когато сами не могат да преценят дали са планови или спешни, да не престават да търсят своите лекари. Ще цитирам един колега от столична болница и колега от провинцията, които казаха, че ние в момента гледаме плановия прием от октомври. Това означава, че в болниците има натрупани чакащи. Никой не може да каже до какво може да доведе това чакане - за всяко заболяване и за всеки човек протичането на болестта е различно“.
„Нека това, че плановият прием е спрян, да не спира хората да се обърнат към лекар, защото те сами не могат да преценят дали не са в състояние, което е спешно и неотложно“, подчерта тя.
Относно притеснението да посещаваме лекар заради евентуално заразяване с коронавирус, адвокат Димитрова поясни: „От една страна, дезинфекцията е на високо ниво. От друга, предпазните средства, които се използват вече съвсем по предназначение, уверено и с една рутина също. Пак казвам – персоналът е имунизиран. Бих казала, че болниците са едно сигурно място. Covid отделенията сами по себе си са изолирани - и достъпът е ограничен, и персоналът, който обслужва тези отделения преминава след това през филтри, дезинфекция, обичайно колегите там карат 24-часови смени, а след това и почиват. Тоест не се разхождат из болницата и няма риск в този смисъл“.
По повод капацитета на леглата в болниците, тя каза: „Увеличението на леглата за Covid пациенти с 20% според мен беше определено без да се вземе предвид в коя болница каква заетост има. Тази мярка не е най-добър вариант. Подобно на втората вълна, без да правим оценка на ситуацията, просто се спускат едни цифри. Казвам го от гледна точка на това, че болници, които са по-специализирани профили, пазят легна за Covid пациенти и това всъщност блокира останалата им квота от легла за пациенти с други болести.
Апелираме към Министерството на здравеопазването и Регионалните здравни инспекции да се извършва преценка. Те имат данни в реално време в коя болница колко заболели от Covid има. Хубаво е тази преценка да се прави и тогава да се разкриват допълнителни легла, а не леглата да стоят блокирани. Обръщам внимание, че на легла за пациенти с Covid-19 не могат да се настаняват други пациенти, дори да са празни. Тоест какво се случва – един ресурс стои неизползван, докато други пациенти с други заболявания не могат да бъдат приети, защото леглата за намалени“.
В края на разговора адвокат Димитрова коментира какъв е правилният подход при разкриване на легла за пациенти с коронавирус. „Нужна е оценка на това какъв е запълненият капацитет персонално във всяка болница и оценка на това има ли нужда от откриване на легла. Да, винаги е добре да има някакъв процент свободни легла, за да не се получи, както във втората вълна – хора да не могат да бъдат приети. В същото време е нужна индивидуална преценка за отделните лечебни заведения и тогава да се разкриват допълнителни легла, когато това е нужно“, каза председателят на Управителния съвет на Българската болнична асоциация.