Учени: Микробиомът на човека се формира от социалната му среда

Учените доказаха, че колкото повече време хората прекарват заедно, толкова по-сходен е съставът на техния чревен микробиом, дори ако не живеят в едно и също домакинство, съобщава сп. „Нейчър“. Чревният микробиом е съвкупността от генетичната информация на всички микроорганизми, пояснява БТА.

За целите на проучването, според което микробиомът на човека се формира от социалните му контакти, е направен анализ на близо 2000 души, живеещи в отдалечени села в Хондурас. Изследването е едно от няколко проучвания, които повишават осведомеността за подобряването на чревната флора чрез предаване на микробиома между хората.

Социологът Николас Христакис от Йейлския университет се интересува дали приятелите могат да си предават микроби един на друг. Той и колегите му пътуват до джунглите на Хондурас, за да направят проучването. Там те картографират социалните взаимоотношения и анализират микробиомите на хора, живеещи в 18 изолирани села, където социалните контакти са предимно лице в лице. Освен това жителите са минимално изложени на преработени храни и антибиотици, които могат да променят състава на микробиома.

Резултатите сочат, че съпрузи и хора, живеещи в една и съща къща, споделят до 13,9 % от микробните щамове в червата си. Тези, които не делят един покрив, но обикновено прекарват свободното си време заедно, предават 10 % от тях. За разлика от тях жителите на едно и също село споделят само 4%.

Подобни изследвания „променят изцяло начина ни на мислене“, тъй като предполагат, че рисковите фактори за заболявания, свързани с чревните микроорганизми, могат да се разпространяват от човек на човек чрез микробиома му, казва биологът Никола Сегата от университета в Тренто, Италия.

Но хората не бива да избягват другите от страх да не „прихванат“ микробиомите им. Социалните контакти могат да разпространяват компонентите на здравословните микробиоми и да имат безброй други ползи. „Близките контакти не са вредни за нас. Точно обратното - те са полезни!“, каза микробиологът Мирея Валес-Коломер от университета „Помпеу Фабра“ в Барселона, Испания.