Д-р Йорданка Господинова е лекар и треньор по здравословно хранене. Става много популярна с програмата за умно отслабване Smart Diet, създадена преди три години. Освен изтъкнат лекар с дългогодишна практика, опитен мениджър в областта на здравеопазването, магистър по социална психология и носител на множество награди за литература, тя е дама с много превъплъщения, но най-новото е може би най-интересно от всички. Изправена пред собственото си притеснително медицинско изследване, тя взема съдбовно решение, което променя завинаги тялото и живота ѝ. Вместо да се изплаши от високия си холестерол, високото кръвно налягане и застрашително нарастващото тегло, тя поема нещата в свои ръце и разработва уникален хранителен режим, чрез който не просто сваля изумителните 29 килограма, но и връща всичките си медицински показатели обратно в нормата. Днес режимът Smart Diet е успешен и набиращ все по-голяма популярност, а д-р Господинова е сред първите хранителни коучове в България.
-Д-р Господинова, в разгара на лятото сме и зачестиха различните алергии. Какво да правим при кожни обриви от слънцето? Кои храни да избягваме по време на кожните дерматити през лятото?
- Най- често срещаните алергии през лятото, особено през първите горещи месеци са слънчевите алергии
Слънчевите алергии (или фотодерматози) са група от алергични реакции в резултат от излагането на слънце. Типично се проявяват под формата на сърбящ зачервен обрив, но понякога може да причини болка, подуване на кожата, лющене, мехури, уртикария и редица други симптоми.
В групата на фотодерматозите попадат сложни за произнасяне състояния като полиморфна светлинна ерупция, актинично пруриго, фотоалергична ерупция и слънчева уртикария. И въпреки че звучат екзотично, някои от тях са особено разпространени – установено е, че полиморфната светлинна ерупция обхваща до 20% от населението.
Първите признаци на алергичната реакция могат да се проявят до минути след контакта със слънчевите лъчи, което поражда впечатлението, че става дума за реакция към самото слънце. Но слънчевата алергия всъщност е имунна реакция към ефектите от слънцеизлагането върху кожата, т.е имунната система на страдащите от слънчеви алергии хора разпознава променените от слънцето кожни клетки като чужди и ги атакува, предизвиквайки всички гореописани симптоми.
Слънчевите алергии са особено разпространени през първите топли месеци. Причините за това не са напълно изяснени, но се предполага, че всяка година имунната система се нуждае от време, за да привикне с изложената на слънцето кожа.
Друг въпрос, който не е изяснен, е защо някои хора са по-предразположени към фотодерматози от други. Засега в науката съществува предположение, че основният фактор е генетичната предразположеност. Известно е, че жените, индивидите със светла кожа и тези с история на полиморфна светлинна ерупция в семейството са с по-висок риск от алергии в резултат от слънцеизлагане.
По принцип слънчевите алергии преминават от само себе си в рамките на 10 дни. Много пациенти с вече възникнала алергична реакция прибягват до кремове с хидрокортизон (кортикостероид) или орални антихистамини (противоалергични лекарства), които облекчават дискомфорта от обрива.
Популярен превантивен подход е постепенното и дозирано излагане на UV-лъчи (контролирано от дерматолог) още през зимата и ранната пролет, което служи като своеобразна „подготовка“ на кожата за съприкосновението с първите силни слънчеви лъчи за годината.
Летният период обикновено е влажен, което предпоставя гъбичките към растеж. Тяхното развитие се осъществява върху свежа или остаряла трева. Това често провокира появата на алергия.
Алергията се проявява с някои класически симптоми, каквито често са раздразнението по хода на горните дихателни пътища, сълзене и сърбящи очи, запушен нос, секрецията в носа и гърлото. Лятната хрема може да бъде провокирана от летливите полени и растителни частици във въздуха. Също така може да се провокира от жилещи насекоми като пчели, оси и комари, които са по-активни през горещите месеци, особено в близост до реки или други водоеми.
През летните дни трябва да се приемат повече храни, богати на вода, каквито са доматите, краставиците, динята, пъпешът и всички други пресни плодове и зеленчуци. Освен че това е важно за правилното храносмилане, диетичният режим предполага прием на голяма количество витамини и снижаване на вероятността за развитие на алергия.
Провокатор за поява на кожни алергии през лятото също са домашните животни и домашният прах, заради акарите. Най-често този тип алергия се проявява като тази при ужилване или ухапване от насекомо, остра или хронично явяваща се уртикария, лекарствено обусловен дерматит или поява на кожна екзема. Другите чести причинители на летните алергии са оси, пчели, комари, паяци, полени, хранителни продукти, които са богати на множество животински мазнини - месо, мляко, яйца, козметика и неподходящо облекло.
Препоръки за хранене при алергични заболявания
На първо място е необходимо да се изключат хранителните продукти, които причиняват алергии или дискомфорт. След като симптомите на алергиите се понижат и здравословното състояние на организма се възстанови, може постепенно изключените продукти, един по един, да се въведат отново в менюто, като се следи реакцията.
При хранене трябва да бъдат ограничени протеините, особено тези, съдържащи аминокиселини на хистидин и триптофан, чиито производни са хистамин и серотонин. Продуктите, съдържащи тези протеини, включват сирена, черен дроб, бъбреци, риба, мазни меса.
Алергичното действие указват предимно протеини на животни и растителни продукти, в по-малка степен някои въглехидратни компоненти.
Най-често алергиите се причиняват от ежедневните хранителни продукти: краве мляко, месо от животни и птици, яйца, риба, зърнени храни, цитрусови плодове, ядки, плодове, зеленчуци.
Продукти с ниско ниво на алергени
Ферментирали млечни продукти (натурално кисело мляко, извара); варено или задушено нискомаслено говеждо месо, пиле, елда, ориз, царевичен хляб и зеленчуци (зеле, броколи, краставици, спанак, копър, магданоз, маруля,тиквички, ряпа); овесено брашно, перлен ечемик, кашкавал; маслинено и слънчогледово масло; някои видове плодове (зелени ябълки, цариградско грозде, круши, череши, бял касис) и сушени плодове (сушени ябълки и круши, сливи), задушени плодове, отвара от шипки, чай и минерална вода.
Страдащите от алергия не бива да третират диетата като изтезание. Когато се спазват препоръките за хранене, се дава възможност да се живее здравословно и пълноценно, въпреки наличието на алергично заболяване.
- Как правилно да се предпазим от слънчевите лъчи, а същевременно да трупаме Витамин D ? с какво да намалим алергичните реакции към слънцето?
- Най-добрият начин да си набавим нужния ни витамин Д, всъщност не е чрез храна, таблетки или капки, а чрез редовно излагане на слънчева светлина.
Съвременният начин на живот обаче, често ни възпрепятства да си набавим здравословно количество от мастноразтворимото съединение по натурален начин.
Редица проучвания твърдят, че между 70 и 80% от европейците имат недостиг на витамин Д, както и че много болести и здравословни състояния могат дЗа да си набавите достатъчно количество витамин D, препоръчително е да излагате тялото си на директна слънчева светлина за определен период от време всеки ден.
За хората с по-светла кожа този период е около 15 минути на ден; За тези с по-тъмна – около 30 минути; За чернокожите – около 60 минути.Тъй като ултравиолетът образува витамин Д, добре е да знаете в кои часове от деня той присъства най-много. През зимата това са часовете между 11,30 и 15,00, а през лятото – между 9,00 и 11,00 часа, а също и между 15,00 и 18,00 часа. Витамин Д, известен като “слънчевият витамин” e мастноразтворимо съединение, съставено от витамин Д1, Д2 и Д3.
Въпреки името си, това не е обикновен витамин, а стероиден хормон, който има способността да влияе на около 2000 гена в човешкия организъм.
Само един пример за важен ген, който витамин D регулира, е способността на организма да се бори с инфекции и хронично възпаление. Той също така произвежда над 200 антимикробни пептида, най-важният от които е кателицидин, естествено срещащ се широкоспектърен антибиотик.
Това е едно от обясненията защо витамин Д е толкова ефективен срещу настинки и грип. Известни са и много други ползи за човешкия организъм от „приема“ на Витамин Д, включително поддържане на здрави кости и зъби. Голям брой проучвания доказват, че може да предпази от заболявания като рак, диабет тип 1 и 2, множествена склероза, а неговият продължителен дефицит да е техен катализатор. Витамин Д не е магическа панацея, но има силна връзка с редица сериозни здравни състояния. Витамин Д, известен като “слънчевият витамин” e мастноразтворимо съединение, съставено от витамин Д1, Д2 и Д3.
Витамин Д има многобройни роли в организма, помагайки за:
Смята се, че витамин D е превантивно средство за автоимунни заболявания като аутизъм, сърдечно съдови заболявания, диабет, високо кръвно налягане, невромускулни заболявания, остеопороза, хронични болки, настинка и др.
Недостатъчното наличие на витамин D се свързва със сериозни заболявания като рак на гърдата и дебелото черво, меки кости, остеомалация и покачване на тегло , депресия и др.
- Осите също се развихриха върху нарязаните дини и пъпеши на софрите не. Как да се преборим с тях? Какво бихте посъветвали при ужилване от пчела, оса или стършел? Какво да консумираме и какво да избягваме след ужилване?
- Отровата при ужилване от пчела или оса причинява локално изразен оток, болка и зачервяване, които могат да отминат самостоятелно до няколко часа. Хората, които имат алергия към токсините, съдържащите се в секрета от оси и пчели, могат да получат по-изразена алергична реакция с по-голям оток от стандартния.
Съществува малък процент от хора, които имат силно изразена алергия към оси и пчели. В такива случаи може да се развие изключително тежка алергична реакция, наречена анафилаксия, която да прогресира до бърз и генерализиран оток по тялото, поява на болезнени обриви, блокаж на белодробното дърво и най-вече на горния отдел, който доставя въздух – оток на Квинке, сърдечен арест и бърза смърт. Предразполагащи фактори за развитие на подобен тип реакция са хора над 40-годишна възраст и хора с анамнеза за сърдечно съдово дефицитни заболявания. В случаите, в които неалергичен човек бъде нападнат от рояк пчели или оси, отговорът от страна на организма е алергична реакция равносилна на тази при анафилактичните пациенти.
Насекомите, които имат истински жила, са едри мъхести пчели и земни пчели, и оси и стършели. Жилото се разполага в специален механизъм разположен по корема на насекомото, което от своя страна е свързано с издутина, подобна на торба или сак, пълна с отрова, която в момента на ужилването се инжектира като през спринцовка с игла в подкожната тъкан. Жилото е облицовано от множество шипчета, които при ужилване остават в тъканта на пострадалия. Това от своя страна предизвиква смърт у пчелата непосредствено след ужилването. Осите също имат жила, но нямат такива шипчета по тях. Това е причината, поради която осите не умират след ужилване и могат да жилят многократно пъти.
Отокът и болката при алергичната реакция се дължат на специално съдържащи се токсини в отровата на насекомите. Тези токсини са изключително опасни и освен с лека алергична реакция, могат да предизвикат появата на алергичен шок. Алергиите от този тип се обуславят по генетичен път. Засега не е известно обаче защо човек има способността да развие спонтанно много тежка алергия към токсините с анафилаксия, при положение, че в анамнезата е имал многократни ужилвания от тези насекоми, без опасност от развитие на такива и подобни реакции. Също така засега не е известно защо средно 60% от възрастните и 8% от децата с алергия към тези токсини развиват по-леките форми на алергия и много по-малък процент от тях развиват директно крайно тежките алергични състояния на анафилаксия.
При поява на остра алергична реакция спешно трябва да се потърси лекарска помощ.
- Вечната тема – кърлежите. Те са навсякъде, по плажовете, в градините, на поляните, дори и по детските площадки. Как де се предпазим, какво да правят засегнатите от насекомото ? Опасни ли са домашните любимци, засегнати от кърлежи? Какво да ядем и да пием по време и след ухапване?
- Кърлежите са кръвосмучещи външни паразити, широко разпространени в природата. Обитават почва, храсти, дървета, дупки на гризачи, пещери, селскостопански постройки и др. За развитието им е необходима кръв, която смучат от диви и селскостопански животни, както и човека. През топлите месеци на годината /април до октомври/, биологичната им активност се повишава и много често човек се оказва техен гостоприемник. Кърлежите са преносители на редица микроорганизми, причинители на различни заболявания. Заразяването на човека става чрез ухапване от инфектиран кърлеж, по-рядко чрез смачкване с пръсти и попадане съдържимото на кърлежа през конюнктивата. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на забития кърлеж е най-добрата профилактика.
Ухапването от кърлеж обикновено е безболезнено. Затова често остава незабелязано. Сред инфекциозните заболявания, предавани с кърлежи, най-голямо практическо значение у нас имат Лаймската борелиоза (Лаймска болест) и Марсилската треска. Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение у нас. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската.
Как да се предпазим от ухапване от кърлежи:
- С риск да подплаша аудиторията, но напоследък се наблюдават много змии по градовете и селата, по пътищата често ги виждаме прегазени, а нивите и градините са чест обект на влечугите. Вашите препоръки?
- В България се срещат 17 вида змии от 6 семейства. В България няма представители на силно-отровните тропически змии. От змиите по нашите земи 6 вида имат способността да произвеждат токсини, като само на 2 от тях отровата е относително опасна за човека – пепелянката и усойницата. Някои представители на семейство Смокови, могат да произвеждат токсини, които не са опасни за човека и използват отровата си само при нападение на малки бозайници с които се хранят.
В България няма змии, чиято отрова е достатъчно силна за да убие здрав човек.
Усложнения след ухапване от отровна змия могат да възникнат обикновено при малки деца, възрастни със сърдечни проблеми, хора, които развиват алергични реакции или други заболявания.
Пепелянка е най-широко разпространената от нашите отровни змии. Достига дължина до 80-85 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) – от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна ивица по гърба.
Една от характерните черти на пепелянката е, че при усещане на опасност от приближаващ се човек, тя не бяга, а остава неподвижна, разчитайки единствено на своята маскировка да я скрие. Това е неприятен факт, защото ухапването може да бъде в следствие на неволно настъпване.
Пепелянката хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне).
При ухапване симптомите са болка, подуване, понякога дори изтръпване. Ако няма усложнения, отшумяват за 1-2 дни. Отровата на пепелянката може да бъде опасна за малки деца или възрастни хора с влошено здраве.
Усойница е с най-широко разпространение в Европа, а също така е най-студоустойчивата змия. В България се среща във високите планини- над 700-800 m до 2500 m надморска височина. Достига на дължина до 70-80 cm. Най-често е сива до кафяво-сива на цвят, с характерни тъмни ромбоидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V- образна или Х-образна форма. През деня усойницата почива в скривалището си, а вечер излиза на лов за мишки и жаби. При ухапване болката е моментална и силна. Следва подуване около ухапаното място или по целия крайник, заедно с повишена чувствителност. Усойницата е общо взето хаплива змия и обикновено хапе, ако бъде приближена на близко разстояние, за разлика от пепелянката. Сравнително рядко нанася сухи ухапвания, но повечето ухапвания са леки и симптомите могат да отшумят за няколко часа.
Отровата на змиите атакува преди всичко кръвообращението, кръвта, кръвните елементи и тъканите в близост до мястото на ухапване. Отровата на някои змии има способността да разрушава и белтъците в кръвта и червените кръвни клетки. Под нейно влияние стените на кръвоносните и лимфните съдове стават пропускливи и нарушават функциите си. Това може да доведе до дихателна, сърдечна или бъбречна недостатъчност. Токсините увреждат мозъчните центрове, а също и периферните нерви.
- Що се касае до плодовете и зеленчуците. Кои от плодовете могат да дадат алергии?
През топлите летни месеци изобилието от пресни плодове и зеленчуци е огромно. Едновременно с това, високите температури и по-активният начин на живот предразполагат към консумация предимно на свежи плодове и пресни салати.
Но консумацията на плодове и зеленчуци може да доведе до алергични реакции
Плодовете, които могат да предизвикат алергична реакция, са:
- ягоди;
- праскови;
- папая;
- слива;
- червени ябълки;
- малини;
- манго;
- пъпеш;
- кайсии;
- нар;
- всички мъхести плодове;
- всички цитрусови плодове;
- грозде;
- киви;
- боровинки;
- къпини;
-вишня.
Зеленчуци, които могат да предизвикат алергии
Алергията, която се проявява като кожни обриви, е резултат от повишени антитела IgE (имуноглобулин Е) и хистаминови нива в кожата.
Ако страдате от такава, е добра идея да използвате домакински ръкавици, докато готвите и в случай, че няма как да избегнете контакт с зеленчуците, причиняващи проблеми. В това число влизат лук,чесън,моркови,целина и др.
Раздразнението на кожата, причинено от моркови се появява по-често след консумацията им, но не е изключено и при докосването им. При хора с алергия към моркови хистамин и други химикали могат да бъдат освободени в кръвния поток и да причинят раздразнена кожа, обриви, потене и течащ нос.
Доматите, въпреки че технически се класифицират като плодове, днес е прието в кулинарията да се водят зеленчук и също попадат в групата на тези, допира до които може да предизвика обрив. Конкретно при тях е по-рядко срещано и е резултат по-скоро от допир до листата им.
Алергията към целина най-често се случва при контакт със стеблото, но не са изключени и случаи с корени и листа. Проявите могат да бъдат както по-леки, така и тежки, стигащи до анафилактичен шок.
Храни с най изразено алергизиращо действие
Мляко
Млякото е сред списъка с храни, към които се наблюдават най-честите алергии.
Алергия към млечните протеини в кравето мляко имат не повече от 5% от децата и 1% от възрастните.
В повечето случаи, когато някой установи, че има алергия към млечните протеини в млякото настъпва паника и объркване, защото това е често присъстващ на трапезата продукт, а и в хранителната промишленост.
Това налага запознаване с алтернативата на млечните продукти и внимателно четене на етикетите на хранителните стоки.
Мед
Пчелният мед е широко консумиран продукт и потенциален алерген.
Алергичните реакции може да се провяват както в по-лека форма, така и в изключително тежка – анафилаксия.
Хора, които имат алергия към цветен прашец, трябва да подхождат с изключително внимание към консумацията на мед.
Това е така, защото в него има голям брой компоненти, получени от пчелите, сред които цветен нектар и полепнали по насекомото полени.
Възможна е и алергия от настъпила кръстосана реакция с компоненти на пчелната отрова, а значение може да има и произходът на пчелите.
Някои хранителни добавки съдържат пчелен прашец и пчелно млечице и обикновено на етикета не е отбелязана възможността те да провокират алергични прояви, което също изисква внимание от страна на потребителя.
От друга страна, алергичните към ужилване от пчела или оса хора невинаги проявяват признаци на алергия към меда, и обратно.
Яйца
Яйцата са един от най-важните алергени в храненето в детска възраст и алергичните прояви към тях са вторите най-често срещани сред кърмачета и малки деца след алергията към протеините в кравето мляко.
Яйчната алергия може да бъде определена като нежелана имунна реакция, предизвикана от яйчните протеини и включва алергия, медиирана от IgE антитела, както и други алергични синдроми (атопичен дерматит и еозинофилен езофагит).
Главните протеини, които предизвикват алергични реакции са овомукоид, овалбумин, овотрансферин и лизозим. Основният алерген е овоалбумин и заема 50% от белтъка на яйцето.
Макар повечето хора да са алергични именно към белтъка, има такива, които са алергични и към жълтъка.
Ако имате хранителна алергия към яйца,научете по какъв начин може да ги заместите в някои рецепти.
Соя
Соевите зърна са включени в списъка с 8-те най-често срещани хранителни алергени, но въпреки това остава спорен въпросът какво количество соя би могло да провокира алергична реакция.
Известни са най-малко 16 соеви протеина, които могат да действат алергизиращо.
Шоколад
Истинският шоколад, в контекста на какаовите зърна, рядко предизвиква хранителна алергия.
Може би ще се запитате защо тогава немалко хора се оплакват от хранителни алергии от шоколада?
Защото не винаги причината за проява на алергична реакция е какаото. Много хора избират шоколади, в които освен какао, са налични различни хранителни добавки , например яйца, мляко, захар и соя, а освен това може да се открие фъстъчена, лешникова и орехова пудра, както и бадеми, ванилия, оризов пълнеж - които несъмнено могат да бъдат причина за алергия.
Ако имате алергия към шоколад с гореописаните добавки, опитайте с консумация на сурово какао, сурови фермнтирали и изсушени какаови зърна, какаова паста. По този начин ще се насладите на редица здравословни ползи, сред които храносмилателни и сърдечно-съдови, подобряване на настроението и в помощ при депресивни състояния, заради наличието на теобромин и др.
Ядки
Ядките са широко консумирана храна и част от диетата от хилядолетия.
Лесно достъпни и удобни в забързания начин на живот, с ценни здравословни ползи. Те са отличен източник на витамин Е и магнезий, фолати, витамин К, лутеин и зеаксантин, цинк, селен, мед, протеини и мазнини.
Но алергията към ядки може да доведе до силни алергични симптоми, включително анафилаксия.
Тук влизат бадеми, орехи , лешници и други, като в категорията „хранителни алергии към ядки“ се вписват и фъстъците, въпреки че технически спадат към бобовите растения.
-Как да пречистим организма си от токсините и натрупаните алергени?
Важно е да се храним балансирано и разумно.
Бих дала следните съвети–
да не прекаляваме с количествата храна. Много е важно да изградим навик да контролираме порциите и да избягваме преяждане можем да си позволим малки хранителни изкушения, но те не трябва да се превръщат в навик. хубаво е да се храним със сезонни продукти - плодове и зеленчуци, по възможност да ги приемаме сурови да консумираме риба, поне веднъж седмично да пием много вода, не по малко от 2.500 л на ден чайовете- изключително средство за постигане на детокс Две приятни рецепти за чай Залейте две пръчки канела с вряла вода и запарете. Добавете листенца мента и резенче лимон Направете по- концентрирана запарка от аш любим чай. Разлейте във формичка за лед и замразете. След това в чаша гореща вода сложете едно две кубчета от ледения чай.- За или против сте млякото през лятото? Отношението ви към таратора?
- За киселото мляко. Това е най-добрият природен пробиотик.
Препоръчвам таратор през летните горещини
- Вечната тема – водата! Колко, кога и защо трябва да консумираме вода през летния период?
- Водата, която приемаме трябва да е поне 2.5 литра
Ето някои от причините, поради които трябва да пием вода:
Предпазва сърцето:Консумацията на големи количества вода може да ви предпази от сърдечен удар. Дава на мозъка храна:
Водата осигурява на мозъка така необходимия кислород за оптимално представяне. Спестява средства:
Безалкохолните напитки стават все по-скъпи, особено в заведенията. Консумацията на вода може да бъде по-евтина алтернатива. Помага за редуциране на теглото:
Питейната вода има способността да засилва метаболизма и така помага на организма да изгаря мазнини. Държи ни будни:
Дехидратацията е основната причина за умора. Консумацията на вода може да ви държи будни и активни през деня.
- И в края на нашето интервю Вашите летни препоръки в жегите?
- Всеки сезон има своята красота и очарование.
Лятото е времето, в което имаме време за почивка, за релакс, за наслада.
И време, в което можем да обърнем внимание на себе си и здравето си.
Дали ще бъдем на морския бряг, или в планината, нека да му се насладим.
Да бъдем внимателни към нещата, които ядем, да не прекаляваме със слънцето. И да бъдем щастливи.
Интервю на Оля Ал-Ахмед