Самогон

Езиковото родство между славянските народи често се проявява в общи поговорки. Почти всяка мърдост на българина си има еквивалент в руския, което обаче има и друго обяснение освен лингвистичната близост. В много отношения историята е демонстрирала еднакво грубо чувство за хумор и с двата народа. Тежкото битие определя тежко съзнание, което се излива в откровения като "Сиромах човек - жив дявол". В годините на презрелия социализъм за автоманиаците и в България, и в Русия имаше два начина да карат нещо различно от Москвич, Жигули или Wartburg. Единият бе да са натрупали полулегално достатъчно прогнили капиталистически доларчета, което им даваше шанса ако не друго, то поне да пробват да се сдобият с мечтания продукт на западната конфекция. Вторият беше по силите само на най-ентусиазираните и способните. Самоделните автомобили на базата на серийни соцвозила бяха сравнителна рядкост по българските пътища, но в останалите не така летаргично задрямали страни от "лагера на прогресивните сили" имаше много подобни возила.

През 1985 г. един влюбен в италианската автомобилна школа руснак става поредният редник в армията на ентусиастите. Сергей Владимирович Иванцов си дава ясна сметка, че в условията на едва що започващата перестройка и тоталния дефицит няма особени изгледи да постигне мечтата си. Инженерът от Челябинск обаче има мерак в излишък, предостатъчно знания и - както по-късно ще се разбере - истински талант. Иванцов работи по проекта си цели 19 години, за да смае с крайния резултат дори професионалистите от бранша.Близо две десетилетия неговият ISV чака търпеливо, за да достигне днешното си ниво на техническа, дизайнерска и инженерна рафинираност. Спортното купе моментално се превръща в център на внимание, където и да се появи Иванцов. Започват да валят въпроси каква марка е, къде се произвежда и колко струва, на които конструкторът охотно отговаря. Само дето малцина вярват на версията, че автомобилът е направен в собствения му гараж, повечето възли и агрегати са от Лада, а зад абревиатурата ISV стои "Иванцов, Сергей Владимирович". За цялото това време автомобилната мода се променя драстично, настъпват още по-тежки години, но руснакът не се отказва и преработва многократно творението си, за да може да изглежда достатъчно актуално. След краха на СССР в страната започват да се внасят свободно западни модели, които Иванцов също включва в разработката.

Като цяло обаче, ISV представлява плод на руската автомобилна промишленост такава, каквато можеше да бъде, ако комунизмът си беше отишъл по-рано. Двигателят и скоростната кутия са от ВАЗ-2106, кормилното управление е от Audi 100, а задният мост от Лада Нива. Всички възли, естествено, са преработени основно. Каросерията е изработена от стъклени влакна. За да си спести разходи, Иванцов моделира автомобила в реални размери от пластилин, след което го облицова с окончателната "черупка". Ергономичните решения взема на място, като споделя, че е изработил колата за и "около" себе си.Най-яркият детайл на ISV безспорно са вратите от "гилотиниращ" тип. Всяка от тях се вдига нагоре както при Labmorghini. В изправено положение я задържат два газови амортисьора от багажник на Лада Самара. За разлика от много подобни самоделки, стъклата на челябинския суперкар са триплексови. Иванцов си изрязва и напасва спрямо контура на купето от... предните и задни стъкла на серийни модели. Фаровете също взема от разни ЗАЗ-ки и мотопеди. Въпреки това дори най-обръгналите на руска автомобилна техника спецове трудно се досещат за произхода им. Заслуга за тази абсолютната уникалност на ISV има най-вече дизайнерският талант на Иванцов, който успешно конкурира италианските си идоли.

Инженерът от Челябинск обаче не е просто способен конструктор и стилист. Изработката на спортното му купе слага в малкия си джоб не само масовата западна продукция, а може да мери сили дори с най-елитните марки. Изпълненият в двуцветна кожа и полиран алуминий интериор е толкова педантично оформен и сглобен, че по някои параметри превъзхожда истинските суперавтомобили от по $300 000. Еърбегове липсват, но пък има климатик и качествена стереоуредба. Иванцов твърди, че не е предвидил спасителни въздушни възглавници поради съвсем проста причина - мощността на Ладовия мотор. Макар да успява да сведе масата на колата до приличните 1 200 кг, силиците на двигателя стигат едва до 156 км/ч. В бъдеще инженерът предвижда да го замени с нещо "по-така", с минимум 130-150 к.с.

Най-изумителното в ISV обаче съвсем не са техническите параметри. Погледнат отстрани и отвътре, автомобилът лесно заблуждава за произхода си. Трудно е да се повярва, че подобно возило може да се изработи не в завод с усилията на екип от стотина дизайнери, конструктори и квалифицирани работници, а в най-обикновен гараж в руската провинция. Къде ли са българските сиромаси-дяволи...?