Humber

За разлика от много други британски марки, Humber никога не се ползвала с особена известност извън родината си. Несправедливо забравена днес, компанията от Бийстън, Нотингамшайър, е един от пионерите на автомилостроенето в Англия. Основава я Томас Хабмър през далечната 1867 г., когато в малък цех започва производството на велосипеди.

През 90-те години на 19 в. Humber купува патент за сглобяване на моторизирани триколки Pennington, а не след дълго се ражда и първият собствен автомобил на фирмата. Той е екипиран с едноцилиндров двигател с мощност 3.5 к.с. и постъпва в продажба през 1899 г. През този период компанията експериментира с предно предаване, като произвежда едновременно три- и четириколесни возила. До 1905 г. триколките и ултралеките модели на Humber, оборудвани с двигатели De Dion с мощност 4.5 к.с., добиват широка популярност. Финансовата стабилност позволява на фирмата да се ориентира към по-високи класове. Само за две години са разработени и пуснати в производство два четирицилиндрови автомобила с мощност 12 и 20 к.с. Сглобява се също и трицилиндров модел с механично задвижвани всмукателни клапани вместо типичните за онова време вакуумни вентили.Един от най-известните автомобили във Великобритания от началото на миналия век е Humberette (1903). Суперлекото двуместно возило се екипира с 600-кубиково двигателче по лиценз на De Dion, което задвижва задните колела чрез двустепенна скоростна кутия и карданен вал.

До 1908 г. Humber-ите се произвеждат в две фабрики. Освен завода в Бийстън, компанията разполага с производствени мощности в Ковънтри, Уоруикшайър, където се сглобяват по-евтините модели. До началото на Първата световна война гамата от автомобили се разширява неимоверно. Предлагат се возила с двигатели от 600 см3 до 6.3 литра. През 1912 г. фирмата представя нова версия на Humberette, екипирана с 998-кубиково моторче с въздушно охлаждане. След края на войната компанията концентрира усилията си върху конструирането на надеждни семейни коли, без да проявява амбиции към по-луксозните класове. Това й помага да се стабилизира и да завладее голяма част от британския пазар.

През 1926 г. Humber закупува производителя на товарни автомобили Commer Cars Ltd., а две години по-късно се сдобива и с марката Hillman. По същото време са представени 1 100-кубиковият 9/20, двулитровият 14/40 и шестцилиндровият 20/55. С последния се поставя началото на генерация двигатели, чиято надеждност и здравина ще извоюват на компанията много високо реноме. Постепенно Humber започва да се налага на пазара на по-престижни возила. През 1930 г. например са представени цели три луксозни модела - 16/50 (2.1 литра), Snipe (3.5 литра) и даже удължена лимузина Pullman. Грамадните разкошни седани преобладават в гамата на фирмата през цялото десетилетие на 30-те. С настъпването на Голямата депресия обаче продажбите постепенно намаляват и не след дълго Humber се изправя пред финансови проблеми. Разрешава ги Rootes Group, която поема контрола над марката. Наложена е нова моделна политика, в резултат на която се ражда евтиният Humber 12.

Производството на престижни модели с работен обем над 4.0 литра обаче продължава. В навечерието на Втората световна война конструкцията на шестцилиндровите автомобили на марката включва новости като хидравлични спирачки и независимо предно окачване, макар че продължава да се използва архаичната, но доказала се схема със странично разположени клапани. Тогава започва производството на един от най-прочутите модели на Humber - 4.1-литровият Super Snipe, на чиято надеждност разчитат съюзническите сили в Европа.

След Втората световна война Humber подновява сглобяването на старите модели. Разработен е и нов автомобил с името Hawk, сходен до голяма степен с конструкцията на предвоенния Hillman Fourteen (1939). Голямата новост при него са горноразположените клапани, които постепенно навлизат и при по-големите модели. Освен 1.9-литровия Hawk, в началото на 50-те Humber произвежда шестцилиндровите Super Snipe и Pullman (4 139 см3, 113/116 к.с.). В края на 50-те години дебютират нова версия на Hawk (2 267 см3, 70 к.с.) и сходен като дизайн Super Snipe (2 650 или 2 965 см3), продавани и с каросерия комби. През 60-те обаче продажбите за пореден път тръгват надолу и в Humber решават да започнат производството на луксозна версия на Hillman Super Minx/Singer Vogue под името Sceptre, оборудвана с 1 592-кубиков двигател с мощност 85 к.с. През 1967 г. стартират продажбите на още по-мощна 1.8-литрова модификация (88 коня), която оглавява гамата на Rootes Group. Благодарение на Sceptre марката просъществува до есента на 1976 г., когато Chrysler купува Rootes. Тогава името Humber окончателно е изпратено в историята за сметка на по-евтините и достъпни Hillman-и.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]