Honda Shuttle

На европейския пазар на еднообемни автомобили си има непоклатими лидери от години. Когато решат да купуват миниван, мераклиите по правило сондират първо за най-разпространените модели и рядко рискуват с по-екзотичен избор. В случая с Honda Shuttle такава предпазливост може да донесе само негативи. Проектираният и произвеждан специално за Щатите японски моноспейс притежава впечатляващи качества във всяко едно отношение. Съчетава вместимостта и комфорта на американските образци в жанра с легендарната надеждност и инженерна зрялост на останалата продукция на Honda, което би трябвало да го постави начело в списъка на всеки далновиден купувач.

Производството на модела започна през 1994 г. от щатския филиал на компанията. Отвъд Атлантика се продаваше под името Odyssey и бързо доби широка популярност заради просторния си 6- или 7-местен салон, богатото оборудване и подчертаните си потребителски достойнства. Окрилени от успеха, японците не чакаха дълго преди да го предложат в Европа. Shuttle не притесни сериозно конкурентите си на Стария континент, но въпреки това отбеляза задоволителни продажби. През 2000 г. Honda го замени с по-компактния Stream, а в Америка се предлага и до момента.

Самото име Shuttle присъства в гамата на Honda още от 80-те и е вдъхновено от серията космически кораби на NASA. През 1991-ва еднообемната версия на Civic, която го носи, овакантява нишата и названието остава неизползвано три години. Общото название обаче не бива да заблуждава. Между двата автомобила няма база за сравнение. Shuttle представлява пълноразмерен миниван, а не компактен хечбек с пет врати и по-висок покрив.

На вторичния пазар в България много трудно може да се попадне на американската версия Odyssey. От това обстоятелство има само положителни последствия. Щатският вариант се екипира с трилитров V6, какъвто не се монтира на Shuttle, но за сметка на това всички коли за Европа са произведени в Япония. По-добър атестат за качество надали има. Поводи за притеснения относно антикорозионната подготовка на модела също няма.

Каросията

е поцинкована и ръжда отсъства дори при екземпляри със солиден пробег в български условия. Дизайнът се отличава със смекчени и спокойни черти, които трудно допадат на любителите на европейската експресивност, но пък не изглежда безнадеждно остарял.

Дали заради щатското си предназначение, или поради спецификите на сегмента, Shuttle с бедно оборудване практически няма. С пренебрежимо малко изключения базовото ниво на екипировката включва пълен електрически пакет, климатична инсталация, круиз-контрол, регулируем волан и еърбег за водача. Оттам насетне "надграждането" може да достига наистина благородно равнище.

Заради голямата остъклена площ на купето

салонът

се отличава с много светлина и донякъде напомня аквариум. Благодарение на високата позиция на седалките видимостта е отлична във всички посоки. Единственият ергономичен недостатък е широката лента до колонката на предното стъкло, която остава непокрита от лявата чистачка. Американското предназначение на японския миниван си проличава още от пръв поглед върху арматурното табло. Веднага се забелязва, че скоростният лост е изнесен на кормилната колонка по щатски тертип. Това осигурява на Shuttle важно преимущество пред конкуренцията в класа. Липсва трансмисионен тунел, подът на купето е равен и между предните и задните седалки може да се премине съвсем спокойно. Благодарение на възможностите за трансформация на салона, моноспейсът на Honda лесно се превръща от уютен дом на колела за 6 или 7 човека в практичен фургон за превоз на товари.

Един от малкото недостатъци на модела по европейските критерии се състои в ограничения избор от

двигатели

Японците така и не си правят труда да предвидят дизелов мотор за Shuttle, а решението шестцилиндровият агрегат да не се предлага на Стария континент на практика свежда разнообразието до нула. От 1995 до 1998 г. се монтира само 2.2-литровият четирицилиндров двигател, заменен след това от по-модерната машина с увеличен до 2 300 кубика ходов обем. Мощността остава непроменена - 150 к.с., но новият мотор разполага със знаменитата система VTEC, която времето и степента на отваряне на клапаните в зависимост от оборотите. Модернизацията личи и по външния вид на модела. След 1998 г. радиаторната решетка получава хромиран кант, а ебмлемата се променя леко.

Както може да се очаква от двигатели на Honda, и двата агрегата се отличават с фантастична надеждност и огромен ресурс. За разлика от моторите на повечето конкуренти в този сегмент, в конструкцията им са предвидени два балансиращи вала, което обезпечават равномерна и спокойна работа. Удоволствието се заплаща с необходимостта от смяна не само на ангренажния, а и на техния задвижващ ремък на всеки 100 000 км. Според спецификациите нужда от подмяна на обтягащите ролки няма. Разчетени са за двойно по-дълъг пробег. Разбира се, цифрите са валидни само ако се използват оригинални консумативи. В противен случай операцията трябва да се извършва най-много на 60 000 км. Задължително трябва да се следи и състоянието на водната помпа, която се задвижва от ангренажния ремък. Ако избраният Shuttle е навъртял повече от 200 000 км, не е изключено да има протекли семеринги. Това налага по-подробен оглед.

Всички модификации на японския миниван се оборудват с 4-степенна автоматична

скоростна кутия

По-старите екземпляри с 2.2-литров двигател са окомплектовани с т.нар. двувална трансмисия M47A, а 2.3-литровите - с тривална. Обслужването им се състои в регулярна смяна на маслото ATF-Z1 на всеки 60 000 км. Статистиките определят "старите" автотатици като абсолютно безпроблемни. При по-новите ситуацията не е чак толкова безоблачна. При по-динамичен стил на шофиране се износват фрикционите и превключването на предавките се влошава осезаемо. Добрата новина е, че проблемът обикновено се появява чак след навъртането на 300 000 км, а лошата - ремонтът може да излезе наистина солено. Това налага задължителна диагностика при специалист на всеки Shuttle с по-солиден километраж.

За разлика от американските си близнаци Odyssey, европейските версии на модела се произвеждат само с предно предаване. Разполагат с усилител на волана с променливи характеристики, което осигурява повече от прилична управляемост въпреки високия център на тежестта. Заслуга за това има и грамотно настроената

ходова част

Независимото многолостово предно и задно окачване поглъщат охотно всякакви неравности без драстични компромиси със стабилността. Повечето компоненти могат да се сменят поотделно. Изключение прави горният шарнир отпред, който се продава в комплект с носача. Най-натоварен все пак си остава долният, а той издържа по 100 000 км без проблем. С подобен ресурс разполага и задният мост.

Honda Shuttle би се харесал особено много на онези автомобилисти, които обичат дългите преходи и пътешествията с кола. Комфортът, богатото оборудване и надеждността на японския миниван са образцови. Наред с това всеки кандидат-собственик трябва да има предвид, че цените на резервните части и обслужването на този модел не са от най-евтините.Димитър Димитров