Нас Червеното знаме роди ни

В Европа познаваме Китайската народна република освен като страната с най-голямо население и домакин на Олимпиадата, основно като масов производител на автомобилни копия. Всъщност обаче Китай има многогодишен опит в производството на собствени автомобили. Преди петдесет години от конвейерите на First Automotive Works слиза първото возило собствено производство. Името му, разбира се, е “Червено знаме”.

В наши дни партийните величия, бизнесмените и политиците на Китай също предпочитат да се возят в модел на “Червено знаме”. Черните им лимузини с гордост носят червената пластмасова емблема на капака. На тъмно тя е осветена и отдалеч информира простолюдието, че на пътя се движи много важна персона.

Въпреки че Китай се превърна в един от най-значимите икономически региони в света, масовото автомобилизиране на населението все още не се е състояло. Докато богаташите на страната открай време се возят в луксозни лимузини, обикновените хора се движат най-вече с велосипед, пеша или дори каруци. За нас, разбира се, е съвсем ясно, че всички китайци са равни, но тези, които са по-равни от останалите, самоуверено демонстрират благосъстоянието си в лимузини Hongqi made in China.

По отношение на дизайн и оборудване съвременните топмодели на “Червено знаме” HQ430 и HQ300 не би трябвало да се страхуват от сравнение с луксозните автомобили от Япония, САЩ или Европа. Моделите от серията HQ се базират на Toyota Crown Majesta. Оборудват се с ксенонови светлини, климатроник, асистент за нощно виждане, навигация, DVD, ESP, ABS и няколко въздушни възглавници.

Петметровите лимузини отдавна са се разделили с ретро формите. Десетилетия наред местните разработки представляват ненагледен дизайнерски микс от всичко онова, което може да се види в СССР, САЩ или Европа. Днешните Hongqi обаче биха изглеждали добре по германските или японските магистрали, а композициите от модерни линии много вероятно биха впечатлили дори италианските дизайнерски студия. Продуктите на луксозната марка обаче както и досега са изключително за вътрешна употреба.

Моторите също биха задоволили клиентите извън Народната Република. Ограничението на скоростта в Китай е едва 100 км/ч, но за партийните лидери то така или иначе не е валидно. А всички останали могат да си позволят да го нарушат по всяко време. Наказателни точки на водачите не се раздават, а глобата за шофиране с 200 км/ч например е по-малко от 20 евро - и то ако бъде измерена...

Така че HQ300 е съвсем подходящо оборудван с трилитров V6 с мощност 231 к.с. и 300 Нм въртящ момент. Силата на мотора е достатъчна да изстреля партийната лимузина до 100 км/ч за 8.7 секунди, а максималната скорост да достига 235 км/ч. Цената е 50 000 евро. Масово обаче китайците предпочитат “Червеното знаме” с осемцилиндров двигател. 4.3-литровият V8 на HQ430 развива 280 к.с. и максимална скорост от 250 км/ч. Цената му е 70 000 евро, а среднияt разход от 11.3 литра на 100 километра е несъществен за местните потребители.

От есента на тази година Партията ще може да се възползва и от всъдеход “Червено знаме”. Китайското олицетворение на Cadillac Escalade и Porsche Cayenne е с дължина пет метра и се задвижва от 12-цилиндров мотор с мощност над 400 к.с. Максималният въртящ момент достига 500 Нм. Естествено, светещата пластмасова емблема на капака не липсва. Явно партийната линия предвижда Китайската стена да издържи много по-дълго от Берлинската.

Петър Иванов