Ленточното отглеждане спестява разходи и време

Полето на селскостопанското предприятие Хансдорф (федерална земя в Саксония – Анхалт, Германия) изглежда почти като зебра – цялото е на ивици. Под царевицата почвата тук се обработва именно така. Това не е само икономия на разход, но се съхранява и почвата (при условие, че всичко е свършено правилно). В тази връзка Мартин Шнайдер и Гюнтер Ханс от селскостопанското сдружение Хинсдорф, д-р Бодо Хофман и проф. Д-р Олаф Кристен от Университета „Мартин Лютера” в Халле – Виттенберг, са организирали серия научни експерименти в тази насока. Идеята да се обработва почвата само тогава, когато това е необходимо за растежа и развитието на културите, не е нова: учени и практици мислят за това отдавна.

Въз основа на многогодишни изследвания и опити бил разработен метода за обработка на почвата на ленти, така нареченият „Strip Tillage”. Това е технология, която все по-широко се прилага при отглеждането на окопни култури, например в Северна Америка при отглеждане на царевица на влажни и лошо загряващи се почви. В Европейските страни към настоящия момент този метод все още не е намерил широко приложение. Разбира се, ситуацията може бързо да се промени, доколкото дадената технология представлява нова възможност за борба с ерозията на почвата. Новият подход може да помогне за решаването на такъв проблем като изход в полето през пролетта, а така също да съдейства за правилното развитие на младите растенията.

При разпространения днес метод за сеитба под мулч това са достатъчно наболели въпроси, които успешно се решават при редуване на обработена и необработена лента. За бързото внедряване на тази технология може да способства и фактът, че материално-техническото обезпечение за нея вече е разработено и в Европа. Следващото решаващо преимущество на дадената технология е, че едновременно с частичното разрохкване може да се извършва и торене на почвата. Този подход се реализира преди всичко с прилагане на технологията за движение по браздите въз основа на GPS система.

Царевицата например може да се сее направо в браздата на разрохканата лента, използвайки сеялка за точна сеитба. При прилагане на ленточната технология освен регулирането на работната ширина на междуредията, се стига и до прецизно определяне на ширината и точно движение по браздата с помощта на GPS система. При използване на локална станция детайлно се регистрира първото преминаване по полето при разрохкване на почвата. Най-добри резултати се постигат при наличие на система за управление GPS, която в автоматичен режим води машината ниско по прокараните бразди. Посочената в началото работна група изучавала въздействието на ленточната обработка върху стабилността на почвената структура там, където частично се извършва разрохкване. Изучавано е също влиянието на този вид обработка върху развитието на царевицата при различни почвени и климатични условия на отглеждане.

УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОПИТИТЕ

Опитите били заложени на различни участъци, принадлежащи на селскостопанското предприятие в Хинсдорф (типове почва: прахообразна глинеста /лека песъчлива, 11 на сто глина, 43 на сто ил) и в Гросштолпен) тип почва: тежка прахообразно глинеста, 11на сто глина и 77 на сто ил). В Гросштолпен допълнително било заложено поле с по-голям наклон ( тип почва: тежка глинеста, 14на сто глина, 29% ил). На такова място има високи изисквания за съхранение на почвата, особено при селскостопанско използване на земята. В Хинсдорф се наблюдавали следните фактори:
- Подметка на стърнището (да/не)
- Ленточна обработка на почвата (да/не, с дълбочина на разрохкването около 15 см)
- Основно торене (с гранулиран калий/без калий)
Предшественик – зимна пшеница. Сламата (около 70 ц/ха) с точно определена дължина на раздробяване била разхвърлена по полето. За сравнение използвали участък с прилагане на традиционна технология. На опитите в Гросштолпен през пролетта заложили вариант с традиционна обработка (слято култивиране на дълбочина 12 – 15 см) и вариант с ленточна обработка (дълбочина на разрохкване с длетообразен лемеж 12....15 см.) За ленточна обработка на почвата използвали новия 11-редов „Фокус СS” на фирма Хорш, с работна ширина 8,25 м.

При разрохкване на лентите, с оглед по-доброто затопляне на почвата, с помощта на двойка дискове били оформени гребени. В комбинация с лемежи и дискове почвата се разрохква на широчина 25 – 30 см и дълбочина 5 – 8 см с едновременно заравяне на растителните остатъци Може да се използват специални длетообразни лемежи за едновременно внасяне на основното торене в края на реда, а така също и в дъното на браздата за целево обезпечаване с елементите на хранене.

Дълбочината на разрохкване може да варира в зависимост от състоянието на почвата и изискванията на културата. Сеитбата на семената и свързаното с това кореново подхранване допълвали данните на опитите с едновременно използване на обикновени сеялки за точна сеитба.

ПОДМЕТКАТА НА СТЪРНИЩЕТО ДАВА ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ

При съчетаването на такива прийоми като подметка на стърнището и есенна ленточна обработка почвата се разрохква по-добре, а почвените буци се раздробяват. Когато стърнището не се обработи, съществува голяма вероятност при твърдо и сухо състояние на почвата в средната част на подорния  слой на дълбочина 10 – 20 см да останат големи празнини. По този начин се нарушава капилярната проводимост на почвения слой и се затруднява растежа на корените. Данните се отнасят на първо място за почви със съдържание на глина повече от 20%. При тези условия след прибиране на сламата в никакъв случай не трябва да се пренебрегва подметката на стърнището – метод, който покрай другото способства за увеличаване на почвената влага. Предварителната обработка на стърнищата също така позволява увеличаване на скоростта при ленточната обработка до 1-2 км/ч, което съществено увеличава производителността на труда.

В условията на опита в Хинсдорф обработката на стърнището, не е оказала никокво влияние на плътността на почвата, а така също на въздухо- и водопропускливостта в зоната на работа на култиватора. Различните физически параметри на почвата по варианти на обработка се оказали минимални с изключение на получените в средната част на орния слой на дълбочина 16 – 20 см.

Плътността на почвата и слабата въздухопроводимост са свързани с голямото утъпкване на браздата по време на преминаване на техниката при подготовката на повърхността за сеитба. На полето с традиционна обработка, през есента било направено разрохкване на цялата повърхност на средна дълбочина. Било забелязано също, че ленточната обработка обезпечава благоприятни условия за запазване структурата на почвата при отглеждане на царевица: нито един от редовете царевица повече няма да изостава в развититето си, поради това, че сеитбата е извършена на участък от почвата, уплътнен от преминаването на техниката.

СТАБИЛНОСТ – ПРОТИВ ЕРОЗИЯ

Следва да се отбележи, че частичната рохкавост, която почвата придобива през зимните месеци, се оказва относително стабилна. Междуредията остават необработени. Тези участъци в зависимост от начина на прибиране и обработка на почвата (с подметка на стърнището или без нея) остават в по-голяма или по-малка степен покрити с растителни остатъци.

Същото се отнася и за обработените ленти, даже ако плътността на покритие в тези участъци е по-малка. Установено е, че благодарение на заораването на остатъците от слама при обръщане на стърнището и последващата ленточна обработка степента на покриване на почвата в предзимния период съставлява 5 -10 на сто след подметката 15 20 на сто, ако се провежда само ленточна обработка. Тези показатели забавят с 25на сто поникването на семената.

Важен е фактът, че системната смяна на разрохкване и уплътняване на зоните в зависимост от степента на покриване на почвата с растителни остатъци обезпечава бързо попиване на водата в по-дълбоките слоеве, за сметка на намалената водна и ветрова ерозия. В сравнение с участъците, обработени по традиционния метод, при ленточната обработка било отбелязано по-слабо уплътнение на повърхността на почвата. В Гросштолпен, както на горските, така и на рекултивираните участъци за сметка на ленточната обработка през пролетта, било отбелязано подобряване на капилярността на горния слой на почвата на дълбочина 4 – 10 см и въздухопропускливостта в средната част на орния слой.

В заключение може да се направи изводът, че редуването на обработени и необработени ивици, може да има особено значение за отглеждането на полето, за намаляване на опасността от ерозия при широкоредовите култури например царевица и захарно цвекло. По нататък за практиката има значение фактът, че образуваните гребени при разрохкване на лентите води до по-бързото просъхване и загряване на повърхностния почвен слой.

Топлолюбивото растение царевица реагира на това с побърз растеж и по-добро развитие на младите растения. Подобен ефект е наблюдаван в Хинсдорф, където след ленточна обработка са започнали сеитбата на царевицата два дни по-рано от участъците с традиционна обработка. На полето, където техниката временно не може да се използва поради преовлажняване и по бавно затопляне на почвата, преимуществото на тази технология може да е много голямо.

В смисъла на затоплянето на почвата и ускореното развитие на младите растения, ленточната обработка има такива преимущества, като сеитба под мулч, но при това има още един плюс: помага да се реши проблема за предпазване от ерозия. Доколкото това касае продуктивността, опитите показват че при нормални условия и добро ниво на проведените мероприятия, не следва да се страхуваме от снижение на добива.

Различните варианти, както при царевицата за зърно, така и при церевицата за силаж, били статистически значими. Опитите в Хинсдорф показали, че комбинацията от запазено основно торене (100 кг/ха гранулиран калий) и ленточна обработка през есента, с предшестващо обръщане на стърнището, оказали по благотворно влияние на добива на царевицата за зърно, отколкото при другите варианти на обработка.

ТЕХНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ

Трябва съвсем сериозно да се отбележи, че практическото внедряване на новата технология невинаги е гладко. В някои случаи недоглеждайки прилагането на системата GPS, трудно се удава сеитба в дъното на браздата, получена при разрохкване.

Отклонението може да достигне до 5 см. В такива случаи дълбочината на сеитбата е различна, поради което се различават и сроковете на поникване. Подобни проблеми следва да се отстраняват  като се регулира техниката. Проведените опити доведоха до възникването на някои въпроси на които засега все още няма отговор. Налага се провеждането на многогодишни опити на поголеми участъци, за да се получи еднозначен отговор. Това касае следните моменти:

* Борба с плевелната растителност и система на торене;

* Влияние на нееднородните почвени условия върху поникването на семената и развитие на растенията от последващите култури на сеитбооборота (напр. зимна пшеница и пивоварен ечемик)

* Възможност за затрупване на големи количества растителни остатъци в отделни зони, където е извършено разрохкване; Провеждането на опити в условията на реалното стопанство при съвместна работа на учени, фермери и консултанти ще помогне за получаването на отговор на поставените въпроси.

ИЗВОДИ

Ленточната обработка на почвата в зоните с повече или по-малко континентален климат за много култури – царевица, захарно цвекло, слънчоглед може да се превърне в ценно допълнение към съществуващите методи за обработка на почвата.

От гледна точка на баланса на труда и равнището на икономии това е целесъобразна алтернатива за сеитба под мулч, която се прилага към настоящия момент. Съгласно резултатите от проведените опити през есента или ранна пролет, ленточната обработка на почвата създава благоприятни условия за поникване на семената и за развитие на кореновата система. За сметка на промяна в дълбочината на почвеното разрохкване този метод позволява, да се намали тяговата сила и ефективно да се намали почвената ерозия. За да се препоръча прилагането на този метод в условията на конкретното производство е необходимо да бъдат проведени понататъшни изпитвания. (НСХ 05.2009 г).