Хлапакът

Мнозина от вас знаят, че кръстник на модела Pinin е дизайнерът Пининфарина. Знаете ли оба­че какво всъщност означава думата “pinin”? От италиански преводът е кра­сноречив - хлапак, малчуган. Известният дизайнер от Бутуша е десето дете от голямата фамилия Фарина. Поради фактът, че е най-малкият всички го наричат Пинин. По ирония на съдбата или може би съвсем умишлено най-малкият всъдеход на японския концерн Mitsu­bishi, чийто дизайн е разработен от световноизвестната студия Pininfarina, носи името Pinin.

Преди известно време на синия екран се въртеше сериала “Скъпа смалих децата”. Подобно на главния герой конструкторите от Mitsubishi смалиха един от флагманите си Pajero и така се появи новият хлапак Pajero Pinin. Това стана през 1999 година, а само единадесет месеца след това на пазара излезе и удължена вер­сия на “малчугана” - Mitsu­bishi Pajero Pinin 2.0. Така стана факт втората част от сериала - “Скъпа уголемих децата”. В този материал става дума именно за по-големия от хлапаците - този с двулитров двигател и пет врати.

Много от специалистите в бранша твърдят, че вариантът с три врати е доста непрактичен и служи едва ли не само за плажни забавления. Според мен то­ва твърдение е доста пресилено, но не е лишено от логика. Именно заради то­ва изборът падна на по-големия от малчуганите или с други думи на “Тииней­джърът”.

Дизайнът

на Pajero Pinin е разработен в носталгичния дух на един от хитовете на Mi­tsu­bishi - Pajero II. По този начин всъдеходът изглежда малко старомоден, но ако вникнем по-надълбоко в същината му ще разберем, че това съвсем не е така. Изкусно балансираните фор­ми на екстериора излъчват сдържаност и вкус. Промяната във формата на фаровете пък придава на всъдехода наложителните модерни черти.

Интериорът на Pinin

предлага на пасажерите добър комфорт, като се има предвид че возилото е от категорията на т. нар. компактни всъдеходи. След удължаването на каросерията багажният отсек вече е с оптимален обем. Ако трябва да съм точен базата на автомобила е удължена със 170 мм, което си е направо подарък за пътниците отзад (на фона на версията с три врати). За тях вече има и отделни врати, а седалките са доста по-големи. Наред с тези си преи­мущества обаче трябва да отбележим и някои недостатъци на интериора. Главното е, че воланът не се регулира и въпреки удължената база пространството между седалките (сравнено с всъдеходите от т. нар. “тежка артилерия”) е малко. Някои пък считат, че педалите са разположени прекалено близо един до друг и не са удобни, но това мнение е доста субективно. Конструкторите от Mitsubishi казват, че това се прави с цел по-добра ефективност. Позицията на волана е неподвижна, но инженерите са намерили решение и на този проблем. Седалката на водача се регулира във всички възможни посоки и то в доста голям диапазон. За удобството в салона допринасят и цялостният ел. пакет и климатик. За безопасността пък се грижат други “екстри” включени в цената на возилото - спирачната система ABS и два еърбега. Като се има предвид надежността на колите с три диаманта на решетката и фактът, че Pinin е всъдеход, то спокойно мо­же да се твърди, че това е доста сигурно возило.
По отношение на динамиката, двулитровият агрегат, с който е оборудвана версията с пет врати, е много по-добър от 1.8-литровия на малкия Pinin.

Двигателят

е снабден със системата за директно впръскване на горивото GDI (Gasoline Di­rect Injection), която е запазена марка на Mitsubishi. Мощността е 129 к.с. при 5 000 об/мин. “Дългият тиинейджър” е оборудван с петстепенна механична скоростна кутия. Благодарение на модерния мотор шума в купето е изключително нисък, но с това съв­сем не се изчерпват качествата на двулитровия двигател. Той е изключително икономичен за класа си. Средният разход е 9.8 л/100 км. За това както споменах голяма роля има двигателя, който е снабден с по 4 клапана на цилиндър и директно впръскване на горивото. С двулитровото си “сърце” Pinin се чувства добре дори когато под колелата има поразмекната пръст или пясък. Тогава обаче ще се наложи да включите предаването 4 х 4. Движейки се по асфалт силовото предаване е само на задните колела. При скорост до 100 км/ч. четирите колела могат да се включат безпроблемно в движение. Ако условията станат по-тежки се включва и т. нар. блокаж на диференциала, който пък има две степени на действие. При повечето алтернативи на Pinin тази, съществена за всъде­ход опция отсъства.
Така, че ако искате ма­лък автомобил с висока проходимост, като това не е за сметка на надеждност и икономичност, то “Хлапакът” Pinin 2.0 ще ви допадне. Цената пък, която в никакъв случай не е за пренебрегване, е доста прилична за всъдеход, японско производство.

Радослав Славчев
[email protected]