ТЕМА: Съветите на специалиста

Юрки Коскело: ПИБ надхвърли очакванията, изпълни всички критерии на ЕК

Банката има интереси за развитие и извън България

Публикувана: 23 Ноември, 2015 16:31
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3258
Юрки Коскело: ПИБ надхвърли очакванията, изпълни всички критерии на ЕК
ШРИФТ ПЕЧАТ

Интервю на "24 часа"

Г-н Юрки Коскело е независим член на Надзорния съвет на Fibank (Първа инвестиционна банка). Той е работил 24 г. в Международната финансова корпорация (IFC), член на групата на Световната банка. Заемал е и редица ръководни и консултантски позиции в европейски финансови институции като Инвестиционния фонд за земеделие и търговия в Африка (AATIF), EXPO Bank, Чехия, и AtlasMara Co-Nvest LLC, Великобритания.

- Г-н Коскело, имате голям международен опит в редица страни. Над 20 г. сте работили и в Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка. Как изглежда българската банкова система през очите на един чуждестранен експерт?

- Преди всичко, нека да погледнем регионално. Целият район наоколо преминава през промени заради Гърция, която е съседна държава. Но и процесите в цялостната европейска банкова система. Затова действително България не може да се отдели от цялата система. Общоприето е сред моите колеги, че за да работи банковата система добре, се изискват различни видове банки. Трябват Ви такива, които се фокусират върху селски региони и земеделие, други с фокус върху малки и средни предприятия, както и такива, които са универсални. В същия контекст  трябват чуждестранни и местни банки. Всичко това е нужно да е в равновесие.
Смятам, че България е в добра позиция, защото има диверсификация на банковата система, а исторически това произвежда най-добрите резултати.
 
- От близо 6 месеца Вие сте независим член в Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка. Бихте ли ни разказали повече за съвместната Ви работа с банката?

- Всъщност заемането на тази позиция е резултат от моята работа в годините назад и тази на бившите ми колеги в Международната финансова корпорация (IFC) към Световната банка за подобряване на корпоративното управление на ПИБ. От лятото приех да стана част от екипа на Първа инвестиционна банка като независим член, който може да се каже, че идва от различен свят от България. Но това не е случайно, а е програмиран подход на банката с оглед да подобри своето управление.
И първите ми впечатления от 6-те месеца, през които съм в банката, са, че почти всичко е много по-добро, отколкото го очаквах. Вече мога да кажа, че знам достатъчно добре къде се намирам днес. Като цяло за мен преживяването е много позитивно. Осъзнах, че мога да допринеса за продължаващото усъвършенстване на банката.

- Това означава ли, че делът на банките с български капитали е достатъчен или според Вас трябва да е по-голям?

- Не бих искал да цитирам държавата, но един министър на финансите наскоро ми каза, че и тук трябва отново равновесие - както достатъчно местен капитал, така и, от друга страна достатъчно чужда собственост, за да внесе още по-голям баланс. И дали това равновесие в момента е правилно, е въпрос на поставяне във времето. Моето чувство е, че в България делът на собствения капитал ще нараства.

Дали това ще е български капитал от чуждестранни банки или от местно притежавани банки, това е различен въпрос. Но Ви трябват и двете. 

- През 2014 г. ПИБ получи ликвидна подкрепа. В тази връзка банката има план за преструктуриране, одобрен от Европейската комисия. Как върви неговото изпълнение?

- Първа инвестиционна банка има пряк външен наблюдател, който следи стриктно изпълнението на плана за преструктуриране от името на Европейската комисия. Банката е отговорила на всяка възможна цифра в този план и е надхвърлила очакванията. Ще Ви дам и конкретен пример: до този момент ПИБ е изплатила общо 750 млн. лв. от ликвидната подкрепа. През 2015 г. банката е предплатила авансово 150 млн. лв. повече от дължимата сума за годината. Тоест банката е погасила ликвидната подкрепа в доста по-висок процент от заложеното в плана, одобрен от Европейската комисия.

До дни ще бъде представен на Европейската комисия и отчета за третото тримесечие от външните наблюдатели. Той отчита ликвидност от 600 млн. лв. над предвидената с плана, което представлява 24.4% ликвидност в банката. Цената на финансирането на банката е намаляла от 3.3% на 2.6%.

В момента работим по нова управленска структура, която е по изричното изискване на Международната финансова корпорация и Европейската комисия. Тази структура ще бъде въведена до края на годината, което ще направи ПИБ по-прозрачна и по-ефективна.

- Какво мислите за предстоящите стрес тестове на банките в България?

- Това е интересен въпрос, но ще го поставя малко по-различно. На 18.11.2015 г. бях във Варшава, където няколко от финансовите регулатори се срещнаха, присъстваха и повечето европейски институции, както и Международният валутен фонд. Имаше дискусия за цялата банкова система и накъде отива тя. Обсъждаха и стрес тестовете. Беше интересно, защото някои държави следват публичния подход на единния регулатор. Други имат свои собствени стрес тестове. Банките, които са многонационални могат да бъдат подложени само на първия подход - от единен регулатор. Посланието от дискусията във Варшава беше, че регулаторите се стараят да се хармонизират помежду си.
Ако имате например италианска банка, те ще си имат регулатор, който ще бъде под Европейската централна банка, защото тя е една от системните банки за Европа. И регулаторът тук няма да обърне много внимание на италианците, така ще има достатъчно време да разгледат местните банки и по-малките банки.
За да може един стрес тест да бъде разумен, някои банки ще трябва да не го издържат. Кои ще бъдат, предстои да видим. Но така ще бъде навсякъде в Европа, така ще бъде и тук. 
Неиздържането на стрес тестовете не означава непременно, че това е нещо много лошо. Например при стрес тестовете на гръцките банки отпреди няколко седмици, ако си спомням правилно, не им достигаха 14 млрд. евро. Но ако попитате тези банки: „смятате ли, че Ви трябват 14 млрд. евро?”,  всички ще отговорят – „не”. Регулаторът обаче казва, че това е цифрата. И съответно им се дава време да увеличат този капитал. И някои няма да успеят.    
Важното е, че трябва да се подхожда с разум. Все още е твърде рано да се каже кой ще продължи и кой - не. Няма да е правилно да се прави такава спекулация. Просто централната банка трябва да свърши разумна работа и ще видим резултатите.

Конкретно за Първа инвестиционна банка – банката е наела външни съветници с огромен опит и е изцяло подготвена за предстоящите тестове.

- Гуверньорът на Централната банка г-н Димитър Радев наскоро каза, че се очаква консолидация в българската банкова система. Какво е Вашето мнение?

- В целия Балкански регион има твърде много банки. А една банка трябва да е с определени размери, с определено качество, за да може да обслужва пазара. И като цяло в региона ще има консолидация, защото това се обуславя от компетентността на банките и клиентското обслужване. Централната банка трябва да гарантира, че хората получават услуга по правилен начин и да поддържа стабилна работа на банковата система.
А някои банки просто са в по-добра позиция от други - така че консолидацията трябва да се случи.

- Как ще се отрази въвеждането на еврото на българската банкова система?

- Това е въпрос с много измерения. Първо, не може да се каже кога е правилно да се въведе и дали трябва да се тръгва към еврото. Някои страни го отлагат, други бързат. Смятам, че правилното е да се осъзнае, че България има стабилен валутен борд вече доста години. Така дори може да се запитате дали ще има изобщо някаква разлика при еврото. Но решението за въвеждане на еврото се взема от правителството и от други институции, това е тяхно право.

- Вашето участие в надзора на ПИБ означава ли, че банката има интереси за развитие извън България? Планира ли се отварянето на нови клонове в чужбина освен тези в Кипър и Албания?

- Още един многопланов въпрос. Нека от моя опит го перифразирам. Когато бях в IFC, това, което правихме, е да се опитваме да съберем различни хора заедно, които да слушат как се прави бизнес в Латинска Америка, в Европа, в Азия, за да могат да се събират впечатления и да се правят сравнения.
Така виждам и моята роля, че мога със своя опит да внеса идеи в надзорния съвет, които преди не са били обсъждани. Но това не означава непременно експанзия. И казвайки това, трябва да отчетем, че банката вече има дейност в Албания и ако се окаже, че търсенето и разширението има смисъл, може и да има такова. Трябва да се претеглят различните варианти.
Най-важното е, че като надзорен съвет имаме различни мнения. Защото, ако има само едно мнение - от един източник, няма как да се вземат правилните решения. За тях се изискват различни елементи.

- Какви са вашите наблюдения - по какво се различава корпоративната култура в България от тази например във Финландия?

- Всъщност аз отдавна не живея във Финландия. Но това, че сме част от ЕС, ни вкарва в рамка, която ни води до едни и същи модели. Което означава, че системите за корпоративно управление стават унифицирани. При някои този процес протича по-бързо, при други - по-бавно, но всички се движим към европейския модел.
Затова и вече не става дума за финландски, български или френски модел. Разбира се, всяка култура има свои особености. Но тъкмо това позволява на бизнеса да процъфтява по-добре и в конкретния случай - на банковите системи да оперират в единен пазар.

- Ниските лихви по депозитите карат мнозина да се оглеждат и за други възможности за инвестиране на свободни средства. Имате ли планове за разширяване на банковите продукти, които да отговорят на този интерес?

- Да, това е отново нещо, с което БНБ би трябвало да се справи. Централните банки не само в Европа понижиха лихвите по всички видове депозити. Те ще останат такива още дълго, за да може да се стимулира икономиката и растежът. Ние сме в ситуация, при която хората с излишни средства просто търсят различни възможности. Поради което съществуват и различни продукти - някои са в банките, други са извън тях - деривати.
Банките трябва да отговарят на регулаторни изисквания и имат ограничения в това, което могат да правят. Така че вероятно ще загубят известен дял от тези средства, които иначе щяха да влязат в тях.
Но това, че инвеститорите ще търсят по-високодоходни инструменти е добре, защото като цяло в Европа ролята на банките е твърде висока. Ако погледнете например в САЩ - там банките държат 20% от пазара на финансирането, а инструментите на капиталовия пазар са около 80%. в Европа е обратното. Затова и ще има изместване на баланса в ЕС.
Ако банките подходят правилно, пазарът ще расте, но това ще става по-бързо в небанковия дял. И това трябва да бъде в полза и на двете страни. Клиентите ще получат по-добро обслужване. Трябва да погледнем и какви продукти може да предложим, в които потребителите могат да инвестират.
Така че ситуацията ще принуди банките да мислят по-различно и да въвеждат иновации, но не означава, че те ще са единствените, които ще го правят. Което е добре за крайния потребител.
Предстоят ни интересни времена. Успоредно с обществото се променя и банкирането. Но кой би си помислил преди 10 г., че Европейската централна банка ще бъде това, което е днес. Виждаме, че това е един по-добър свят от този, който беше преди. Но къде ще бъдем след 10 години? Със сигурност на съвсем различно място, надявам се то да е по-добро.

 

София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Валери Симеонов
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов с коментар за политическата ситуация
Стига за Байрактаров, нека си говорим за “Малката булка“."

Още бисери