Само Румъния по-зле от нас усвоява евросредствата

България се движи със средните за ЕС темпове на изпълнение на оперативните програми, смятат представители на правителството.

Независимо от полаганите усилия, България е на предпоследно място по усвояване на средства от ЕС. По-зле се справя само Румъния, сочи доклад за икономиката на България на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), съобщиха от неправителствената организация.

Забавянето на растежа в основните ни партньори продължава и това е водещо основание да очакваме краткосрочно забавяне на растежа и у нас

- през последното трим. на 2011 г. и поне до средата на 2012 г. За третото тримесечие на 2011 г. растежът на икономиката бе почти колкото и за второто. От второто-третото тримесечие на 2010 г. реалният обем на брутния вътрешен продукт на българската икономика започна отново да расте на годишна база, т.е. възстанови се тенденцията на растеж. И досега обаче той продължава да е слаб и буксува, въпреки че за третото трим. на 2011 г. съвсем леко се ускори в сравнение с растежа за второто тримесечие.

Най-високите предкризисни нива на основните макроикономически агрегати още не са достигнати. Последните данни на НСИ, които са до третото трим. на 2011 г., показват, че обемът на БВП все още има да наваксва докато се възстанови най-високото му предкризисно ниво (от четвъртото трим. на 2008 г.), тъй като сега е с 4.4% под него .

Достигането на предкризисния обем на БВП е вероятно да се очаква през четвъртото тримесечие на 2012 г.

В случай, че европейската икономика се стабилизира по-бързо, можем да очакваме възстановяването му още през третото тримесечие. При евентуално усложняване на международната обстановка възстановяването може да закъснее и да се случи чак през 2013 г.

На годишна база БВП се е увеличил с 2.3%, с малко повече е нараснала добавената стойност - с 2.6%, значително се е свил темпът на корективите обаче, и това е индикация за свиване на положителните ефекти от външната търговия, които наблюдавахме в началните етапи на възстановяване.

Отделните компоненти на икономиката влязоха по различно време в кризата и излизането им също ще се случи в различни периоди.

Първи започна да се свива сектор "Операции с недвижими имоти" (8.2% дял в БВП за 2010 г.).

Най-високото предкризисно ниво на добавената стойност на сектора е от последното трим. на 2006 г. За третото трим. на 2011 г. тя е с 16.7% под това си ниво, т.е. този сектор е доста далеч от достигането му, въпреки че през второто трим. отново се възобнови растежът му на годишна и тримесечна база.

През третото тримесечие динамиката на растежа обаче се влоши и, особено като се има предвид и дълбокият спад през първото тримесечие, за 2011 г. като цяло в сектор "Операции с недвижими имоти" очакваме спад.

Втори във времето назад падна под предкризисния си максимум (от четвъртото трим. на 2007 г.) сектор "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности" - една година след максимума в сектор "Операции с недвижими имоти". Индустрията, сектор "Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване", който има най-голям дял в БВП (20.6% за 2010 г.), имаше своя предкризисен максимум през първото трим. на 2008 г.

Данните показват сравнително устойчива тенденция на приближаване към този максимум от началото на 2010 г. насам, но за третото тримесечие на 2011 г. растежите на годишна база се забавят, а на тримесечна база дори е регистриран спад.

Предкризисният максимум на обема на добавената стойност в аграрния сектор ("Селско, горско и рибно стопанство", с 4.6% дял в БВП за 2010 г.) беше през второто трим. на 2008 г. Оттогава насам отдалечеността от максимума е значителна и периодично се задълбочава. За третото трим. на 2011 г. е с 11.5 % под него. За четвъртото тримесечие и за годината очакваме спад на годишна база, особено като се има предвид предварителната оценка на НСИ (Икономически сметки за селското стопанство) за около 15 % по-малък реален обем на добавената стойност спрямо 2010 г.

През третото трим. на 2008 г. сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения"

постигна своя предкризисен максимум в обема на добавената стойност.

Сектор "Строителство" (с 6,4% дял в БВП за 2010 г.) имаше своя максимален обем добавена стойност през четвъртото тримесечие на 2008 г. През цялата 2011 г. той вече е с по над 30% под максимума. Данните от бизнес наблюденията и месечните данни за строителната продукция в края на 2011 г. сочат низходящи тенденции. За последното тримесечие и за годината като цяло секторът ще завърши със спад на годишна база, макар и не така дълбок както в предходните две години. През първото трим. на 2009 г. е максимумът в обема на добавената стойност на сектор "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство", последван от резки и дълбоки спадове.

Сектор "Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби" е с най-малка тежест в общия икономически растеж. Неговият дял в БВП за 2010 г. е едва 2%. Секторът имаше предкризисен максимум през второто трим. на 2009 г., а 2010 г. приключи с почти 10% годишен спад. През второто и третото тримесечие на 2011 г. и на годишна и на тримесечна база са регистрирани растежи, забавящи се през третото. За годината вероятно ще има растеж, но слаб, едва колкото да покрие дълбокия спад от 2010 г.

В условията на всеобщата финансова и икономическа криза незасегнат от нея у нас като че ли остана само сектор "Финансови и застрахователни дейности".

От 2000 до 2007 г., та дори и в самата кризисна 2009 г., той растеше с двуцифрени темпове. За 2010 г. обаче растежът му бе едва 1.2%. Делът на сектора в БВП е 6.7% (2010 г.). Максималното предкризисно ниво на добавената стойност на сектора бе постигнато през първото трим. на 2010 г. През третото трим. на 2011 г. секторът е едва 2.2 % под максималното си предкризисно ниво и вероятно ще го стигне отново през втората половина на 2012 г.

Два от основните компоненти на използването на БВП - вносът на стоки и услуги и инвестициите регистрираха своя предкризисен максимум през второто трим. на 2008 г. През третото трим. на 2011 г. те са съответно с около 16% и 37 % под него. Новото при темповете на вноса на стоки и услуги на годишна база (които са положителни от второто трим. на 2010 г. насам) е, че за третото трим. на 2011 г. те за първи път вече изпревариха тези на износа на стоки и услуги. Това може да се свърже с ръста на крайното потребление, докато същевременно инвестициите продължават да регистрират спадове на годишна база.

Динамиката на инвестициите не се подобрява.

Крайното потребление имаше своя предкризисен максимум през четвъртото трим. на 2008 г. В краткосрочен план промишлеността ще продължи да е мотор на растежа от гледна точка отрасловата структура на икономиката ни, като вече е подкрепена и от някои услуги като "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" и "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности". Последното от своя страна може да се приеме за индикация на напредък в така необходимото иновативно развитие на икономическа дейност в страната.

Външната търговия продължава да се представя учудващо добре на фона на силно ограничения икономически растеж в еврозоната и свитото вътрешно потребление в основните ни икономически партньори. За единадесетте месеца на годината общият стокообмен се увеличава номинално с 25 на сто като ръстът на търговията със страните от ЕС изпреварва този с трети страни. Износът за ЕС расте с по-висок темп от средния (33.1 на сто), а вносът – с по-нисък (19.7 на сто), което води до спад в отрицателното търговско салдо с над 57 на сто само за една година. Основните експортни пазари остават Германия, Румъния, Италия, Гърция. При стокообмена с трети страни тенденцията е обратна – поради повишените цени на минералните горива темпът на износа (26.5 на сто) е по-бавен от общия, а на вноса (21.8 на сто) е по-бърз от темпа на общия внос, и дефицитът на търговското салдо с трети страни се увеличава (с 6.6 на сто). Пазарната конюнктура е толкова непредвидима, че трудно могат да се правят смислени прогнози.

Намаляването на броя на заетите в икономиката продължава,

въпреки че темпът му се задържа на едно ниво. Последните данни за третото тримесечие на 2011 г. (от националните сметки) показват спад на годишна база 3.2 %, който съвсем слабо се е свил спрямо спадовете с по 3.5% за първите две тримесечия на годината. Най-дълбок спад на заетостта от началото на кризата (със 7.3%) имаше за първото тримесечие на 2010 г. Месечната безработица (по Агенция за заетостта) през декември обичайно нараства. За декември 2011 г. в бюрата по труда са регистрирани 342 422 безработни лица, а коефициентът е 10.4%. От началото на 2011 г. всеки месец регистрираната безработица беше по-ниска спрямо нивата от месеците на 2010 г., но за декември, макар и слабо, надхвърля нивото спрямо година назад. В последните месеци на изминалата 2011 г. очакванията на бизнеса за движението на персонала се влошават, сочат данните от бизнес нблюденията на НСИ, след като още в летните месеци юли-август, а също и през септември, те преминаха отново на отрицателна територия – за освобождаване на работна сила - и при това в услугите и строителството се влошиха и продължават да се влошават забележимо. Нарастването на песимизма сред потребителите е уловено с известно закъснение през октомври.

Драстичният спад на притока на чуждестранни инвестиции през изминалата година накара правителството да търси начини да стимулира процеса на привличане на инвеститори. На 1 декември 2011 г. беше открита рекламна кампания на Българската агенция за инвестиции. В рамките на година и половина ще бъдат проведени 9 международни инвестиционни форума, където в директни срещи с местни потенциални инвеститори ще бъдат представени общите условия за инвестиране в България, както и конкретни данни за осем приоритетни сектора. Форумите са предназначени за тесен кръг от предварително подбрани инвеститори с потенциален интерес към страната.

Ресурсът от дружества, с които Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще работи през 2012 г. е увеличен след последните промени в ЗПСПК, припомня БГНЕС. Съгласно тях се разрешава приватизацията на дружествата с мажоритарно държавно участие: "Военно издателство" ЕООД, "Аудиовидео Орфей" ЕАД и "АДИС" ЕООД. Институцията ще продължи работа по продажбата на ИПК "Родина", "ВМЗ" ЕАД, гр. Сопот, както и миноритарните пакети от Е.ОН и ЧЕЗ. В годишния План за работа на АПСПК за 2012 г. се очаква да бъде включена и приватизацията на "Техноекспортстрой".

През четвъртото тримесечие за годината бюджетното салдо се представя традиционно слабо. Докато през октомври дефицитът е едва 16 млн. лв. – вторият най-нисък за годината, то през ноември той достига 207 млн. лв. – третият по големина след януари и февруари. Натрупаният дефицит в края на ноември възлиза на малко под 1.05 млрд. лв., което е ръст с 223 млн. лв. в сравнение със септември.

Краят на всяка отминаваща година и приемането на бюджета за следващата традиционно са период на промени в социално-осигурителната и здравните системи, както и понякога на разгорещени дискусии и социално недоволство в тази връзка.

През четвъртото тримесечие на 2011г.

активите на БНБ продължават да следват възходяща тенденция

и в края на годината достигат 26.11 млрд.лв., което е най-високата стойност за последните 3 години. Нарастването както спрямо предходното тримесечие, така и спрямо същия период на предходната година е главно по линия на паричната база.

През 2011 г. се запази тенденцията държавните предприятия в енергийния сектор като цяло да регистрират висок финансов резултат. Общата печалба на основните предприятия към 30 септември е с 35.54 % по-висока на годишна база. През декември Българският енергиен холдинг обяви началото на процедура за избор на консултант за преструктурирането на Националната електрическа компания (НЕК ЕАД) и на ЕСО ЕАД, в съответствие с изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС.

Многократно отправяните досега от експертната общност конкретни предложения за подобряване процеса на усвояване на европейските фондове продължават да са актуални:

Изграждане на компетентна администрация (обучения и повишаване на възнагражденията).

Създаване на нови контролни вътрешни органи за всяка оперативна програма за борба с корупцията на ниските етажи на усвояване на европейските средства. Създаване на нови външни контролни органи за мониторинг на политическите процеси и недопускане европейските средства да изтичат към партията, която в момента е на власт и кръговете от нейни фирми; Определяне на правомощията и укрепване ролята и реалната власт на Министерството по управление на средствата от европейските фондове; Повишаване на ефективността на работа на системата ИСУН за прозрачност и борба срещу корупцията; Активизиране на работата в секторите, които изостават - Програма за развитие на селските райони, ОП "Конкурентоспособност", ОП "Административен капацитет".

По-активно участие на неправителствения сектор - пренасочване на неизразходвани средства по годишните програми към НПО и бизнеса. Европейските фондове са почти неизползваеми от НПО, които натрупаха сериозен опит в периода до присъединяването към ЕС /работа с Програма ФАР/; Засилване на сътрудничеството между НПО и местните власти - НПО разполагат с достатъчен ресурс да усвояват и управляват средства, докато общините все още не са изградили необходимия за това капацитет; През следващия програмен период България има амбицията да се бори за около 14 млрд. евро, но това вероятно няма да се случи. Страната ще получи по всяка вероятност около 8 млрд. евро.