Искате ли да наемете на работа чужденци?

Разберете какви са законодателните изисквания (в сила от 23.05.2018 г.) за либерализация на пазара

Теодора Дичева, юрист

През последните години в законодателството ни започнаха да се утвърждават правила и процедури, които осигуряват по-гъвкави възможности за започване на работа на територията на нашата страна на граждани от трети държави. Възможността за трудова заетост е регламентирана в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и Правилника за неговото прилагане (ППЗТМТМ), които претърпяха промени през 2017 г. и 2018 г. Именно с тях се либерализира и правният ред за назначаване на висококвалифицирани работници, а и за много търсените за хотелиерския и ресторантьорския бранш сезонни работници за 90 дневна заетост.

Основен принцип в законодателството ни при наемане на граждани на трети държави е, че те могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване, издадено от МВР, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ) за достъп до българския пазар на труда.

Съществуват различни режими и процедури за достъп до пазара на труда в зависимост от заетостта, която желаят да упражняват работниците - граждани на трети държави, на територията на страната, като в изпълнението на тези процедури са ангажирани и различни институции. В някои случаи разрешението се издава от МВР, като в него се включва и разрешението на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Такива са например Единното разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР), много познатата ни Синя карта на Европейския съюз (СК). В други случаи първо се издава разрешение за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ) и въз основа на него се издава разрешението за пребиваване от Министерството на вътрешните работи (например разрешението за работа (РР) и разрешението за извършване на дейност на свободна практика (РСП)).

За определени категории граждани на трети държави е предвидена възможност да работят без разрешение за работа, а само въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта. Това са: сезонни работници; краткосрочно командировани лица; граждани на трети държави, но с български произход; научните работници; студенти в редовна форма на обучение; стажанти.

Сезонна работа до 90 дни

Безспорно най-предпочитаната, бърза и достъпна възможност за работодателите в туристическия бранш (хотели, ресторанти, заведения край морето) за снабдяване с персонал за летния сезон отново ще бъде сезонната заетост. Тя е най-привлекателна и за самите работници - граждани на трети държави, тъй като режимът е регистрационен, а не разрешителен. За нея се изисква само регистрация (не разрешение) в Агенцията по заетостта (АЗ), въз основа на декларация, подадена от работодателя (чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ). Последните промени в законодателството наложиха една тенденция към облекчаване на възможността за достъп до пазара на труда на гражданите на трети страни за сезонна работа до 90 дни. Отменено беше изискването за документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава.

Разбира се и за тази форма на заетост има ограничения: обект на контрол от страна на инспекторите по труда при тази заетост е съблюдаване на забраната за смяна на работодател и за работа при втори работодател чрез сключване на втори трудов договор. Процедурата изисква също така разрешението/регистрацията в АЗ да се извърши преди началото на заетостта и влизането на чужденците на територията на страната, което обстоятелство се следи от АЗ при произнасяне по искането за регистрация. При регистрация в АЗ на сезонна заетост до 90 дни е допустимо гражданите на трети държави да притежават валидна виза за краткосрочно пребиваване на територията на Република България.

За стартиране на процедурата по регистрация на сезонна заетост до 90 дни е необходимо работодателят да подаде в Централна администрация на АЗ Декларация в два екземпляра по образец /Приложение № 5 към ППЗТМТМ/ с приложени документи по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ППЗТМТМ.

В договора следва да бъде посочено мястото на работата. За такова се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Необходимо е да се посочи и работно място, на което ще полага труд работникът. Работното място е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора.

В трудовия договор следва да е включена задължително клауза, че транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в Република България са за сметка на работодателя, който поема и разноските в обратната посока, независимо от причините за прекратяване на трудовото правоотношение с наетия работник. В ЗТМТМ и ППЗТМТМ не са предвидени ограничения в размера на пътните разходи, които следва да бъдат заплащани от работодателя в изпълнение на чл. 27, ал. 1 от ЗТМТМ.

Регистрацията на сезонна заетост до 90 дни без прекъсване се извършва в 10-дневен срок от подаване на декларацията за сезонна работа и се потвърждава чрез заверка на декларацията от изпълнителния директор на АЗ, като на вносителя се връща заверен екземпляр. Краткият срок за регистрация води до това, че при непълни или сгрешени документи АЗ постановява отказ, а не връща указание до работодателите за отстраняване на грешките в рамките на същата процедура. Отказът не прегражда възможността да се попълнят документите или отстранят недостатъците и да се стартира нова процедура!

От краткосрочна заетост до 90 дни до разрешителен режим за 9 месеца

В чл. 29а на ЗТМТМ е създадена възможност за уреждане на случаите по преминаване от регистрационен режим на краткосрочната сезонна заетост до 90 дни в разрешителен режим за сезонна заетост до максимум 9 месеца в рамките на календарната година. За тези случаи е предвидено сезонният работник да продължи да работи при същия работодател или да го смени, без да се прилага изискването да пребивава извън територията на Република България във връзка с процедурата на АЗ. Условията и редът по преминаване от регистрационен в разрешителен режим са определени в чл. 21а от ППЗТМТМ.

Заявлението за продължаване на заетостта на сезонния работник се подава от работодателя не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на регистрацията на сезонната заетост, като изпълнителният директор на АЗ предоставя разрешение по чл. 24, ал. 1 от ЗТМТМ в срок от 10 дни след подаване на заявлението. За предоставяне на разрешението се заплаща такса в размер на 100 лв., определена в чл. 7, ал. 8 на ЗТМТМ, за което се представя документ за извършен превод по банков път.

След предоставяне на разрешението на АЗ сезонният работник следва да изпълни условията на чл. 50а от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България: за да получи от органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) право на пребиваване за целите на сезонна заетост, чужденецът следва да притежава виза за дългосрочно пребиваване тип „D”, издадена от органите на МВнР. Чужденецът е задължен след влизане на територията на Република България с виза тип „D” да подаде документи за издаване на „Разрешение за сезонен работник” в териториалните структури на Дирекция „Миграция” на МВР.

Други процедури за достъп на чужденци от трети държави до пазара на труда

В ЗТМТМ е регламентиран ред за получаване на право на заетост на членовете на семейства на лицата с разрешение за дългосрочно пребиваване, членовете на семействата на български граждани или на гражданин на държава-членка на ЕС, на държава-страна по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария. Тази заетост следва да се декларира от работодателя по ред, определен в Правилника за прилагане на ЗТМТМ.

Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда на чужденци с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Р България, или с приравнени на техните права чрез предоставеното им право на убежище, или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците, и членовете на техните семейства.

Какви са условия за достъп до пазара на труда?

При кандидатстване за първоначален достъп до пазара на труда, чужденецът пребивава извън територията на Република България и не следва да притежава валидна виза за краткосрочно пребиваване, издадена от службите на МВнР, с изключение на предвидените в ЗТМТМ случаи.

Издаденото от АЗ разрешение се явява основание за издаване от „Консулските служби“ на МВнР на виза тип „D“ за влизане в страната, с цел работа и на разрешение за пребиваване от Дирекция „Миграция“ на МВР за срока на разрешението за достъп до пазара на труда.

Достъпът до пазара на труда се разрешава за заемането на длъжности, за които по закон не се изисква българско гражданство. Работодателите следва да направят предварително проучване на пазара на труда - „пазарен тест”, доказващо, че националният пазар на труда не предлага подготвени местни лица. В нормативната уредба са предвидени случаи за заетост без провеждане на „пазарен тест”.

Очаквайте продължение с Осемте специфични процедури, отнасящи се до различни групи работници и служители

1. Единно разрешение за пребиваване и работа (Единно разрешение или ЕРПР)

2. Синя карта на ЕС (СК)

3. Сезонна заетост (СЗ)

4. Вътрешнокорпоративен трансфер (ВКТ)

5. Разрешение за работа

6. Разрешение за извършване на дейност на свободна практика

7. Регистрация на краткосрочна заетост

8. Деклариране на заетост