След САЩ и Германия може да изгуби своя ААА рейтинг

Германия е сочена като пример за бюджетна дисциплина. Това обаче не отговаря на действителността, тъй като страната също има огромен проблем с държавния дълг, пише Томас Шмол във в. "Файненшъл таймс Дойчланд".
Вече е рядкост германското правителство, което от месеци е въвлечено в епопея на крахове и кризи, да зарадва гражданите си. Неотдавна това все пак се случи - бе обявено, че още през 2011 година (или две години по-рано от очакваното) Германия ще успее да се върне към лимита за бюджетен дефицит от 3%, определен с Договора от Маастрихт.
Някои кръгове гордо се похвалиха, че "Германия става пример за еврозоната". Но Шмол не е съгласен: Ние сме само едноок сред слепци.
Разбира се, можем да бъдем горди от факта, че сме сред елита от страни с "тройно А". Срещу тази оценка обаче не можем да купим нищо, а само да вземаме евтини кредити , пише той.
Един поглед към САЩ обаче показва колко бързо може да се промени положението - в началото на 2010 година министърът на финансите Тимъти Гайтнър все още вярваше, че страната "никога" няма да загуби максималния си рейтинг ААА.
Разбира се, трябва да се отбележи като успех, че Германия спазва европейския лимит за дефицита. Това обаче не променя факта, че положението, както и преди, се развива във фатална посока. За тази година германският министър на финансите Волфганг Шойбле очаква равнището на новите задължения да бъде под 30 милиарда евро. Германия дължи на кредиторите си 2 трилиона евро, държавният дълг се увеличава с 10 000 евро на минута, а всеки жител на страната дължи по 24 450 евро.
Всички опити на политиката да заложи на икономическия растеж като единствен начин за измъкване от финансовите проблеми се провалят. След икономическата криза, породена от спукването на балона в Ай Ти сектора, тогавашният финансов министър Ханс Айхел трябваше да се откаже от целта си да приключи 2006 година без да взема нови кредити.
С пренебрежителното изречение "Няма значение, Ханс" Герхард Шрьодер принуди своя касиер да остави червения молив. Германските политици никога не са били специалисти по строги спестявания, за което естествено допринасят и кризи като избухналата след фалита на Lehman Brothers. Просто им липсва воля. Подобно на почти всички промишлено развити държави Германия от десетилетия живее благодарение на връзките си и на принципа "от ръката в устата".
В конституцията е вписано ограничение за държавния дълг. По принцип е правилно, но каква полза от подобно средство, когато то залага на икономическо чудо в безкрайно далечна перспектива. Възможни са изключения в периоди на рецесия, разбира се, ако централната власт и провинциите се позоват на тази клауза. Можем само да се надяваме, че съдиите от конституционния съд ще действат решително при нарушаване на предписанията и при това не едва след приключване на бюджетната година. От примера на САЩ вече се разбра, че законодателното ограничение за кредитите е от малка полза - когато държава има нужда от свежи пари, то лимитът за държавния дълг се повишава.
Историята на еврото е история на нарушаване на критериите от Маастрихт.
Държавите получават предупреждения, за да бъдат спасени след това от фалит с трескави акции, водени от тези, които изпращат предупрежденията. Досега Пактът за стабилност и растеж не е ефективен начин за наказване на тези, които не успяват на управляват дълговете си, а само нещо като сигнален пистолет. Ако Гърция трябваше да плаща и глоби за неспазването на правилата в еврозоната, щеше да се наложи Атина да вземе пари назаем от своите европейски партньори.
Следващата рецесия ще покаже горчивата истина - Германия има огромен дългов проблем. Обществено значими или желани проекти или пък санирането и разширяването на инфраструктурата се сблъскват с празната хазна, без дори да говорим за намаляване на данъците.
А какво ще се случи, ако настъпи падежът на милиардните гаранции за почти фалиралите държави или пък се наложи Германия да спасява банките си? Предполагаемото "примерно момче" не може да си позволи още една криза. И рейтингът ААА ще бъде загубен.