Токаев: Стратегическата цел е удвояване на БВП до 2029 г.

Какво се случва в Казахстан? Как ще се развива деветата най-голяма държава в света през новата 2024 година и кои моменти ще са важни за развитието на страната? На тези и много други въпроси отговори президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев в първото си за тази година интервю за вестник „Егемен Казахстан“.

Да преминем към икономиката. В обръщението от 2023 г. вие провъзгласихте нов икономически курс за справедлив Казахстан и си поставихте за цел да удвоите размера на националната икономика до 2029 г., като я доведете до 450 млрд. USD. Междувременно, според прогнозите на Международния валутен фонд и Световната банка, през 2023-2024 г. икономическият растеж в Казахстан ще бъде не повече от 3-4%. Колко реалистично е да се постигне поставената цел с такава динамика?

Това е напълно постижима цел. Според анализатори на Международния валутен фонд до края на 2023 г. обемът на БВП в текущи цени в Казахстан трябва да бъде над 259 млрд. USD, което е с 15% повече от 2022 г. Това е най-значимият номинален ръст в Централна Азия.

Положителна динамика се отбелязва и в БВП на глава от населението, прогнозната цифра за 2023 г. беше почти 13 000 USD, годишният растеж се оценява на 1600 USD. Според прогнозата на МВФ до 2028 г. тази цифра ще нарасне с една трета – до 16 800 USD.

Вярно, трябва да отбележа, че за мен макроикономическите показатели не са от първостепенно значение, но все пак основното е реалното благосъстояние на гражданите.

Благоприятните прогнози ще станат реалност, ако правителството използва нови подходи за управление на икономиката. Виждам две основни посоки.

Първата е решаването на редица целенасочени задачи, които могат да стимулират развитието на страната. Те включват изпълнението на големи индустриални проекти. В септемврийското обръщение на правителството беше възложено да определи списък с възможни големи проекти и да изготви План за развитие на инфраструктурата. Тези проекти се проучват, провеждат се консултации с големия бизнес, институционалните инвеститори и експертната общност.

Необходимо е да се реши и важният проблем за привличане на инвестиции, включително чрез приватизация и връщане на активите. Мащабните инвестиции могат да „ускорят“ икономиката и да създадат нови точки на растеж. Ето защо с моя Указ наскоро беше създаден Инвестиционен щаб, надарен с широки правомощия за подобряване на инвестиционния климат и качественото изпълнение на инвестиционните проекти.

Второто направление включва мерки за провеждане на системни реформи, които ще консолидират нови „правила на играта“ за цялата икономика.

Правителството, по мои указания, разработва нов Данъчен кодекс, предназначен да рестартира отношенията между държавата и бизнеса. Когато подобряваме данъчната система, е много важно да се отдалечим от чисто фискалния подход. Необходим е баланс между създаването на удобни условия за инвеститорите и поддържането на необходимото ниво на бюджетни приходи.

Новият Бюджетен кодекс е от голямо значение. Трябва коренно да променим отношението си към бюджетните пари, поставяйки на преден план рационалността, пестеливостта и целесъобразността на тяхното използване.

Тук важна роля имат новите закони за обществените поръчки и публично-частните партньорства. Тези документи ще осигурят прозрачност на държавните поръчки и ще създадат финансова основа за икономическо развитие.

Особено внимание следва да се обърне на подобряването на ефективността на квазипубличния сектор. Вече са набелязани мерки за нейната модернизация и предстои практическата им реализация.

В отговор на вашия въпрос бих искал също да отбележа, че икономическата ситуация в света със сигурност се отразява на нашата страна. Но всякакви трудности винаги отварят нови възможности. Правителството трябва да има подробен план за действие, отчитащ всички възможни сценарии. Важно е всички мерки за стимулиране на икономическия растеж да бъдат придружени от структурни реформи, насочени към развитие на предприемачеството и конкуренцията, защита на частната собственост и осигуряване на справедливо правосъдие. С този подход ще постигнем всички наши цели, включително удвояване на обема на националната икономика в планираните срокове.

Нашият вестник често получава обаждания и писма от граждани, които не могат да погасяват задълженията си по потребителски кредити. В тази връзка искам да попитам какви мерки се предприемат за решаването на този проблем?

Дълговото бреме на гражданите ме тревожи сериозно, защото този проблем пряко засяга социалното благополучие на хората и стабилността на финансовата система. Едно от първите ми решения като президент беше Указът от 2019 г. за намаляване на дълговата тежест на гражданите, които се намират в трудни житейски ситуации. Тогава еднократно бяха отписани необезпечените кредити на 500 хиляди души. След това през 2023 г. влезе в сила законът за личния фалит. Това бяха важни стъпки, които намалиха сериозността на проблема. В миналогодишното си обръщение възложих на правителството да предприеме нови системни мерки за коренно коригиране на ситуацията, която е свързана главно с ниската финансова грамотност на гражданите. От друга страна, очевидно е необходимостта от затягане на регулацията на потребителското кредитиране и дейността на колекторските компании.

Нещо в тази посока вече е направено. Например, през последните години изискванията към банките и организациите за микрофинансиране по отношение на капитала за потребителско кредитиране бяха увеличени пет пъти. Въведена е забрана за получаване на нови кредити, ако има просрочие по кредитите, както и забрана за начисляване на лихва по всички кредити след 90 дни просрочие. Проверките на колекторските агенции се извършват текущо.

За да се защитят правата на кредитополучателите, бяха разработени изменения в законодателството за кредитиране, които допълнително ще затегнат изискванията към организациите за микрофинансиране, агенциите за събиране и банките. Предлага се ограничаване на продажбата на кредити на колектори. Процедурата по уреждане на придобити задължения ще стане задължение на колекторските фирми. Разширяват се и правомощията на банковия омбудсман. Документът вече се разглежда от Мажилиса на парламента. Готов съм да подкрепям тези инициативи.

Днес много от нашите сънародници са загрижени за нарастващите цени, повишаващите се тарифи, проблемите със заетостта и общата ситуация в регионите. Способно ли е сегашното правителство, заето с много оперативни въпроси, да решава стратегически проблеми? Как оценявате ефективността на правителството като цяло?

Правителствата на всички страни са изправени пред оперативни и стратегически задачи. И Казахстан не е изключение тук. Основният въпрос е оптималното разпределение на ресурсите и ефективното планиране.

Правомощията на правителството са значително разширени. След септемврийската реорганизация президентската администрация се съсредоточи върху стратегическите насоки на социално-икономическото развитие на страната и вече не участва в подробен надзор на правителството, отделни министерства и ведомства. Сега администрацията действа като политически щаб, който не пречи на работата на изпълнителната власт в режим на „ръчно управление“. Дублираните преди това функции бяха прехвърлени на правителството. Прерогативът за вземане на индустриални решения също се премести на нивото на правителството и съответните органи. Бюджетната самостоятелност на регионите се увеличи.

С една дума, правителството има достатъчно инструменти. От негова страна е необходима добре обмислена стратегия на действие и разбира се воля за успешно решаване на поставените задачи. Правителството поиска независимост и допълнителни правомощия – получи ги. Но трябва да разберем, че сега ще има специално търсене.

Според мен правителството изпитва големи трудности да се справи със задачите за осигуряване на непрекъснато функциониране на горивно-енергийния комплекс и комуналните услуги на страната. При спешни случаи трябва да се справяме с аварии и да поддържаме доставките на топлина, енергия и вода в населените места в цял Казахстан. Защо се стигна до тази ситуация?

Окаяното състояние на ТЕЦ и ЖКГ е резултат от дългогодишно бездействие. Всички разбират, че сегашните проблеми в този бранш не са възникнали изведнъж, а са се трупали с години. Износването на топлоцентралите и другото оборудване в районите достига 80%. В същото време инвестициите в обществените услуги не отговарят на нуждите през всичките тези години.

Някои информационни „мрежови специалисти“ също оказват негативно влияние върху ситуацията, като умишлено изострят нормалните ситуации в електроенергийните съоръжения, наричайки ситуацията с топлоснабдяването „трагедия“.

Дълбоката модернизация на инженерната инфраструктура в цялата страна е много мащабна и сложна задача, но тя се решава постепенно.

През пролетно-летния период правителството и акимите предприеха мерки за осигуряване на качествена подготовка за отоплителния сезон. Работено е по проблемни обекти, чието състояние е критично.

Сега задачата минимум е да се предотвратят сериозни аварии и прекъсвания на топлоснабдяването на домовете. Максималната задача е въвеждането на нови мощности, систематичното актуализиране на мрежите и модернизирането на целия комунален сектор.

В сегашните условия топлопреносните мрежи поне могат да издържат натоварването, но не могат без по-нататъшни решителни мерки от страна на правителството и акимите.

Напрегнатата ситуация с топлоснабдяването ни кара да се замислим за състоянието на енергийната сигурност на страната. Във Вашето обръщение Вие заявихте, че въпросът за изграждането на атомна електроцентрала у нас ще бъде поставен на национален референдум. Въпреки факта, че атомната електроцентрала принадлежи към „зеленото“ поколение, в обществото няма ясно мнение по въпроса за нейното изграждане. Плановете за атомни електроцентрали имат и определено геополитическо измерение. Каква е вашата позиция?

Чистата ядрена енергия е много важна за Казахстан. Това е основен въпрос за бъдещето на нашата икономика. Ние сме на първо място в света по обем на добит природен уран и имаме собствено производство на компоненти за ядрено гориво. Затова отделям специално внимание на въпроса за изграждането на атомни електроцентрали на територията на страната ни. В крайна сметка въпросът за енергийната сигурност трябва да се решава на базата на реални нужди и възможности и, разбира се, на базата на научни изследвания, а не на основата на геополитически съображения.

Сред гражданите има критични към изграждането на атомни електроцентрали. Това е разбираемо, мнозина добре помнят трагичните последици от тестовете на ядрения полигон Семипалатинск. Има и други сложни въпроси, които трябва да се вземат предвид, като цената на проекта, екологичните аспекти.

Затова, разбирайки значимостта на въпроса, предложих въпросът за изграждането на атомна електроцентрала да бъде поставен на национален референдум. Фактът, че решенията по най-важните за хората проблеми ще се вземат чрез референдуми, беше посочен в предизборната платформа, с която отидох на изборите през 2019 г. Това е прилагането на практика на концепцията за „слушаща държава“ и принципите на Справедлив Казахстан.

Предстоят ни широки обществени обсъждания. Гражданите трябва да обмислят и обсъдят всички аргументи „за” и „против” на експертите, за да вземат балансирано, обмислено решение при свободното волеизявление. Това ще бъде решението на хората.