„Св. Св. Кирик и Юлита" - творчески комплекс или православен храм

На 11 януари 2015 г. Върховният касационен съд трябва окончателно да се произнесе за собствеността върху творчески комплекс „Св. Св. Кирик и Юлита", който се намира в асеновградския квартал „Горни воден”. До съдебен спор се стига след като Българската православна църква (БПЦ) претендира за собственост върху имота, който е построен върху църковна земя. От инициативния комитет на Съюза на архитектите в България (САБ) заявиха на провела се днес в София пресконференция, че теренът също не е собственост на църквата. Ако е разполага документ за собственост, БПЦ е щяла да даде право за строеж, а това не се е случило.

Делото, което е образувано през 2008 г., досега е спечелено на две инстанции от БПЦ. Това е и причината на 11 септември 2014 г. пловдивският митрополит Николай да влезе във владение на имота с помощта на частен съдебен изпълнител.

Съюза на архитектите в България

От САБ са категорични, че „Св. Св. Кирик и Юлита" не съществува като обект на православните храмове към Агенцията по вероизповеданията. Също така в подписването на договора, който е за безвъзмездното предоставяне на терена (за срок от 99 години, които не са изтекли), на който се построява днешният творчески дом, изрично е записано в т.4 от Протокола, че митрополията няма документ за собственост.

„В договора е записано „гради се творческа база на САБ и Международна академия на архитектурата”. Не е записано „построява се манастир”, защото ако беше така, то би трябвало след построяването му 1987 г. председателят на САБ (арх. Георги Стоилов), е трябвало да отиде при митрополита, да му даде документацията по въвеждане в експлоатация на комплекса. Такова нещо не се е случило и няма как да се случи, защото това е предопределен обект на САБ, строен е като светски комплекс със своите творчески ателиета за място за работа и отдих, за почивка, с изложбени зали, макетни ателиета, конферентна зала за 200 човека, ресторант, кафенета, т.е. нищо общо с лагерници и килии за бдение”, обяснява арх. Здравец Хайтов от инициативния комитет на САБ.

Българска православна църква

Отговор на въпроса защо БПЦ иска да си върне собствеността върху имота даде митрополит Николай по време на влизането във владение на имота. „Знаех, че има договор, с който манастирът е предоставен на Съюза на българските архитекти за творчески дом и средище за наука и култура. Вярно е, че през 1981 година Пловдивската митрополия, Високопреосвещеният блаженопочинал Пловдивски митрополит Варлаам е бил насилен, с решение на окръжния съвет на комунистическата партия, да предостави манастира. Дойдох с добра воля, за да видя как се поддържа църквата в манастирския двор и да се уверя, че обектът, както е модерно да се казва, се използва по предназначение, т.е. за творчески дом. Това, което заварих, беше рушаща се църква, ресторант в средата на един твърде занемарен хотел със съмнителна слава. Нямаше никакви белези на творчески кипеж, на наука и на култура. Нямаше и следа от архитекти, имаше арендатори. ... Това, в което беше превърнат манастирът „Св. св. Кирик и Юлита” не беше дело на архитекти. Не допускаме, че архитектите могат да искат това! Това отдавна не беше тяхната творческа база. Това беше вече място за евтино и дребно печелбарство, чиито арендатори кощунстваха с вярата ни и чувствата ни. Затова поискахме справедливост”, казва митрополит Николай.

Съдбата на комплекса преди 1982 г.

Първата църква на въпросното място е построена по време на последния кръстоносен поход. След това е събаряна и изграждана няколко пъти. Достига се в годините на Турското робство, когато е изцяло съборена, но през 1924 г. тя се възстановява с помощта на малтийския орден, като отговор на молбата от белогвардейци дошли в България. От 1924 до 1936 г. е използвана заедно с манастира по предназначение. От 1936 г. БПЦ изоставя целия комплекс и той постепенно се амортизира. Използва се от държавата като място за женски концлагер, след това за лекуване на душевно болни, които запалват манастира и от него остават само входната врата и една-две стаи. Дефакто от 1936 г. до 1982 г. манастирът е в руини, припомнят архитекти. През 1982 г. САБ решават, че биха могли да създадат Международен център на архитектурата и то в България, с какъвто към момента малко страни могат да се похвалят.