Москва обяви смърт на "хрушчовките"

Тесни и неудобни жилища със стени, през които се чува всичко – „хрушчовките”, строени през 50-и 60-те години на миналия век, ще бъдат разрушавани и модернизирани. Москва обаче се бунтува срещу амбициозния план, пише в свои анализ Deutsche Welle.

"У дома имам скъп дъбов паркет. Кой ще ми го плати, ако се наложи да се изнеса на друго място", казва Марина Георгиевна. Пенсионерката е против събарянето на старите съветски жилищни сгради в Москва. Затова е участвала и в демонстрацията на 14 май. Тогава излязоха близо 17 000 граждани, за да протестират срещу плановете на градската управа. За днес (28 май) е насрочена втора протестна демонстрация.

Раздяла с наследството на Хрушчов

Московският кмет Сергей Собянин задвижи амбициозния проект, след като президентът Путин даде одобрението си през февруари. През април Държавната дума гласува на първо четене съответния законопроект. Става дума преди всичко за т.нар. "хрушчовки", както хората наричат построените по времето на Никита Хрушчов през 50-те и 60-те години на миналия век жилищни сгради. Повечето от тях са пететажни, без асансьор. Самите жилища са много малки, а стените – тънки като хартия. Руснаците едновременно обичат и мразят тези домове. „Хрушчовките” дадоха подслон на много хора, но качеството на строежите е твърде мизерно.

Кметът Собянин казва, че много от въпросните сгради в Москва са в отчайващо състояние. Плановете предвиждат събарянето на най-старите и заместването им с нови, в които да има по-модерни и по-просторни жилища. Програмата за обновяване на Москва е в ход от над десет години, но сега предстои да бъде разширена значително. По официални данни, през следващите години ще бъдат разрушени 25 милиона квадратни метра жилищна площ, което ще засегне около 1,6 милиона московчани.

Тези, на пръв поглед разумни намерения, са обект на ожесточени спорове. Много московчани се опасяват, че ще трябва да се преместят в още по-лоши квартали. Други смятат, че програмата може да засегне и добре запазени жилищни сгради, за да бъде освободен терен за луксозни жилища. Има обаче и много московчани, които съзират шанс в плановете на градската управа. Например семейство Земцови от квартал Измайлово. Седем души живеят на площ от 50 квадратни метра. "Кухнята е толкова тясна, че трябва да се храним един след друг", казва Валерия Земцова и отсега се радва на преместването в по-просторно жилище. Руската социологическа агенция ВЦИОМ е твърди, че над две трети от московчаните /67%/ подкрепят програмата за жилищно обновяване.

Гласуването, според някои, не е прозрачно

До края на юни жителите на „хрушчовките” могат да гласуват дали сградите има да бъдат включени в програмата за саниране или не. Гласуването става чрез създадения от градските власти интернет-портал, както и на събранията на жилищните съвети. Мнозина обаче твърдят, че процесът на гласуване не протича достатъчно прозрачно. Досегашните протести принудиха властите да направят някои изменения. Така например срокът за опразването на старите жилища ще бъде удължен от 60 на 90 и дори на 120 дни. Докато парламентът гласува закона на второ и трето четене, се очакват и други компромиси.

Московската градска управа обаче не оставя никакво съмнение, че програмата за саниране ще бъде осъществена. Експертите предполагат, че санирането може да продължи далеч по-дълго от предвидените в програмата десет години.

Въпреки че протестът срещу строителните планове засега остава чисто граждански, той дава отражение и върху руската политика. След масовите протести от зимата на 2011/2012 година срещу изборните фалшификации и връщането на Путин в Кремъл, московчани твърде рядко излизаха масово на улицата. През март 2018 година предстоят президентски избори в Русия. Новата кандидатура на Путин за президентския пост се счита за сигурна. Едно движение на социален протест из улиците на Москва навярно няма да застраши сериозно преизбирането му, но все пак може да хвърли неблагоприятна светлина върху президентските избори.