Чужденците, българите и недвижимите имоти

Има една тема, която предизвиква дълги и заплетени разговори между българи и чужденци едновременно: българския пазар на недвижими имоти.

Реалният пазар на недвижима собственост стана през последните месеци фикс идея за няколко български вестника. Не минава ден без бюлетин за цените на квадратен метър, интервюта с агентите на недвижима собственост (които невинаги могат да кажат дали има законно придобито имуществено право и по какъв начин изглежда картината) и, разбира се, предполагаемият наплив от чужденци, които искат да купуват в България. Един колега, който наскоро се върна от лятна почивка, ми каза, че във Варна сега има улица с жилища, които без изключение са собственост на английски говорещи. Това може би е индикация, че слуховете за голям интерес са истина. Във връзка с публикациите за големия брой чужденци, които кандидатстват за ипотечен заем, за да купуват в България - и като оставим настрана техническата част, че е незаконно за чужденец да притежава смесена собственост в тази страна - това, изглежда, е потвърждение, че има такава тенденция, дори да е малко преувеличено в някои от по-истеричните вестникарски репортажи.

Сега, изглежда, всеки може да прецени дали тенденциите на пазара на имоти в България ще бъдат добри за страната и народа за дълъг период от време.

Нека погледнем глобалната картина. Според един репортаж в "Икономист" от 9 септември цените на имотите се повишават в повечето страни по света. Освен това списанието твърди, че "никога цените на имотите не са скачали толкова бързо в толкова много страни по света". Това заключение се базира на данни от 20 страни, които са били събирани от 2002 г. насам. Изчисленията на "Икономист" показват, че цените на имотите сега са на рекордни нива по отношение на средното ниво на доходите в САЩ, Австралия, Великобритания, Франция, Ирландия, Холандия, Нова Зеландия и Испания; списанието предполага, че Италия ще се присъедини към тази група към края на годината.

На фона на това, че много от купувачите в България идват от Обединеното кралство, устремът за купуване в България става още по-разбираем - не бива да се забравя, че цените на жилищата се повишават и тук просто заради повишения интерес към пазара на имоти.

Нека погледнем обаче глобалните тенденции. Статистиката от други източници обаче показва, че цените започват да падат в Обединеното кралство, извън Лондон, и в други страни, включително в САЩ.

Пазарът на имоти е пряко свързан със степента на интерес. Ако спестяванията в САЩ, Обединеното кралство и Европейския съюз започнат да се покачват по-бързо, интересът ще бъде по-голям, което ще намали натиска на инфлацията, и обратното - ще изтласка нагоре степента на ипотечните заеми и ще обезкуражи потенциалните купувачи. Ако растежът продължи, пазарът на ценни книжа ще се подобри, предлагайки една по-добра инвеститорска опция, отколкото собственост. Това би трябвало също да окаже въздействие върху България, освен ако мислите, че хората ще купуват тук само заради гледката към морето и вкуса на ракията. В същото време не е съвсем правилно да се говори за "български" пазар на имоти. Истинската активност, както и покупките на чужденци, които тласнаха цените нагоре, е по черноморските курорти, в планинските райони и в София. Има един открит въпрос - в какъв обхват тези тенденции в глобалния пазар на имоти и техния ефект върху България ще започнат да създават собственост, която ще достига даже до средната класа, т.е. до българите със средни доходи в страната?

Или казано по друг начин, повишаването на цените на глобалния пазар на имоти не може да продължи заради очевидната за всички причина, че те ще бъдат недостъпни за повечето хора; това е простичката сметка. Но докато това е неизбежно, ефектът върху България може да бъде достатъчно силен, за да наклони пазара срещу интересите на българите, борещи се за своите заплати.

Сега, да излезем от пазара, окупиран от онези чужденци, които купуват или строят относително големи жилища в курортите, или по-скъпи апартаменти, към реалностите на жилищното настаняване за повечето български граждани.

София, като водещ, но не единствен пример, е обременена с огромно количество грозни, останали от ерата на комунизма жилищни сгради (бях поразен, че страховитите скулптурни монументи, останали от епохата на комунизма, не са единствени - към тях се отнасят и ужасните блокове, които обезобразяват градовете на тази страна). Тези сгради, често без асансьори и други удобства, които в края на краищата ще се разпаднат, трябва да бъдат заменени от нови, съвременни и по джоба на всеки блокове. Наистина ние виждаме много такива из цяла София, с модерен дизайн, атрактивно построени и добре рекламирани, докато банковият сектор пък се надпреварва да предлага ипотечни заеми по същия начин, както сега се практикува с раздаването на кредитни карти. Това изглежда разумно решение, но така ли е в действителност? Хората се съмняват, че ще могат да се справят и даже с моето любителско око (въпреки че съм работил няколко години като правителствен репортер и научих нещичко за жилищните стандарти и закони) забелязвам, че материалите, използвани в строителството на новите блокове, са евтини и няма вероятност да издържат за по-дълъг период от време.

И така, да хвърлим един поглед и върху качеството на живот в столицата. Блоковете са построени на тесни улички, което затруднява паркирането и трафика по тях. Изглежда, че няма никакво изискване за новите постройки да имат места за паркиране или подземни гаражи. Градовете по света имат точно определени регулаторни правила и наредби - всяка сграда трябва да осигури места за паркиране. Наблюдавам всички тези тенденции с голяма загриженост. Ще се превърнат ли българските курорти и градове в места, където най-доброто е заето от относително по-богатите чужденци (и разбира се, от мутри и политици)? Докато всички други живеят в апартаменти с тънки стени, които след някоя и друга зима ще се срутят, и които се борят да изплащат цял живот?

Разбира се, една вероятна надежда за обикновените хора на България е, че ще има разумни правила и стандарти в строителството на нови сгради (от дебелината на стените до предпазване от претоварване и задръстване на улиците). И че банките ще отпускат отговорно заеми и че хората ще взимат заеми също толкова отговорно. В интерес на всеки е пазарът на имоти да остане разумен, отколкото да бъде форсиран изкуствено от брокерите и статиите във вестниците. Чудя се кои от тези тенденции ще вземат връх. Или казано по друг начин, за известно време ние всички ще имаме много неща, за които да си говорим.

Клайв Левиев-Сойър е главен редактор на вестник "София ехо", който излиза в България на английски език.