Инвестициите в Централна и Източна Европа замръзнаха

Глобалната икономика се стабилизира, макар и на доста ниски нива, показва един от последните доклади на Colliers. При положение че растежът на световния БВП ще се нарасне в рамките на 3% през следващите години, това е един от най-слабите резултати от десетилетия насам. Всяка от икономиките в ЦИЕ е изправена пред комбинация от различни предизвикателства, някои от които са общи за всички тях. Те варират от необходимостта да се стимулира икономическия растеж чрез по-задълбочени структурни реформи, през предизвикателния фискален контекст, до аспекти, свързани с външното финансиране, или непосредствената близост до конфликта в Украйна. Въпреки че през 2024 г. икономическият растеж в региона ще се ускори в сравнение с 2023 г., перспективите за годината към момента изглеждат по-лоши, отколкото в началото на годината за повечето държави от региона.

„Все още е трудно да се прецени какъв ще бъде външният контекст за "развиващите се" пазари, особено за ЦИЕ. ЕЦБ планира да постигне целевата си инфлация от 2% до края на 2025 г.“, коментират от консултантската компания Colliers. Очакванията са за първо намаление на основния лихвен процент до юни 2024 г., а по-нататъшните намаления ще доведат до понижаване на основния лихвен процент с 1 процентен пункт до края на годината - до 3,5%, което би трябвало да облекчи донякъде напрежението на пазарите. Все пак несигурността, свързана с FED (или Федералният Резерв на САЩ), може да противодейства с пълна сила на това положително влияние.

При все още слабо, макар и подобряващо се външно търсене, в краткосрочен план растежът в ЦИЕ зависи от капитала и инвестициите, както и от частното потребление. Да се разчита на разходите на домакинствата обаче крие риск в обозримо бъдеще инфлацията да бъде малко по-висока от обичайното. Всъщност в Румъния, Полша и Унгария дори до 2026 г. инфлацията все още ще бъде доста по-висока, отколкото централните банки биха искали. Това означава, че монетарната политика ще трябва да остане по-рестриктивна от обичайното. Същевременно относително евтината работна сила и голямото разделение между заплати и производителност, наред с тенденцията за пренасочване на производството, ще продължат да стимулират развитието в държавите от ЦИЕ-6.

Прогнозите на МВФ за шестте държави показват, че регионът ще нарасне с 2,4% през 2024 г. спрямо 0,5% през миналата година, след което ще се ускори до средно около 3% годишно между 2025 и 2029 г. Последната цифра е приблизително еднаква със средната стойност, наблюдавана годишно между 2010 и 2019 г., макар и малко по-ниска от почти 4%, наблюдавани през предходното десетилетие.

Някои аспекти, които трябва да се следят в дългосрочен план, включват потенциални насрещни ветрове, свързани с постепенното намаляване на структурните фондове на ЕС, насочени към икономиките от ЦИЕ-6. Тъй като тези страни отбелязаха много по-рязък растеж от западните си партньори и се наблюдава икономическо сближаване, този източник на евтини пари може да намалее малко. От друга страна, икономиките от ЦИЕ-6 са много по-гъвкави в смисъл, че структурните реформи тук вероятно ще бъдат по-лесно осъществени и вероятно ще дадат по-добри резултати. Така че има какво да очакваме в по-дългосрочен план.

 

Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК