Лобистки интереси пречат да бъде приет нов Закон за паметниците на културата

Директорът на Археологическия институт при БАН проф. Васил Николов във вторник сутрин пръв алармира, че полицията се държи нагло и непристойно с археолозите, открили в древна гробница край Шипка златно съкровище. Между полицията и учените възникна спор за охраната на намереното в могилата. Мнението на проф. Николов е, че екипът на д-р Георги Китов не е направил никакви нарушения - нито при разкопките, които можели да продължат и нощно време, нито при изготвянето на протоколите за откритията. Находките според него трябва да се пазят от органите за сигурност, но не в полицията, а в базата на археолозите.

Във вторник сутринта, след като беше открито съкровището край Шипка, се оплакахте от лошото отношение на полицията към вас и екипа на Георги Китов. Вие не забелязахте ли, че преди баретите на могилата са пристигнали съмнителни лица с мерцедеси, което според МВР наложило увеличаване на охраната?
- Аз и председателят на БАН акад. Юхновски пристигнахме на тракийската могила късно през нощта и не видяхме никакви съмнителни лица. Китов е разбрал, че предстои да открие нещо голямо, и извикал охранителна фирма, с която са имали някакви уговорки, но тя работи само до 17 часа. Тогава е извикал полиция от Стара Загора, но оттам разполагали с ограничен брой хора. Лично аз помолих директора на Националната полиция ген. Илия Илиев за помощ и се оказа, че точно мен ме претърсваха. Вместо да пазят могилите от иманяри, те обискираха хора, които са направили забележително откритие. Винаги, когато се правят открития, се обръщаме за съдействие към МВР. Но никога не съм преживявал такова унижение.


Главният секретар на МВР ген. Борисов заяви, че не е редно да се правят разкопки в 22 часа.
Той прекратява ли си акциите през нощта? Когато се прави откритие, се работи докрай, независимо кое време от денонощието е.


Обяснете с какво това откритие е особено ценно?
- Трудно може да се каже сега, дълго време ще се разучава намереното. Толкова много злато не е откривано след Варненския некропол. На екипа на Георги Китов предстои много работа, но находката наистина е забележителна. Става въпрос не само за златните предмети, но и за гробницата, която датира от края на пети век преди Хр. Категоричен съм, че такава архитектура досега не е откривана.


Къде ще се съхраняват находките? Ще се наложи ли местният патриотизъм да останат в музея в Казанлък?
- Точно този местен патриотизъм предизвика разправиите между археолози и полицаи. Местните жители мислеха, че ще отнесем всички предмети в София. Полицаите искаха да откарат съкровището в РПУ - Казанлък, което е нарушение на всички правила. Местните шефове на МВР наистина проявиха своеволие, дори ми се струва, че имаше предварителен сценарий. Предстои да бъде извършена много сложна реставрация и консервация на предметите, която ще стане в столицата. След това ще бъдат изложени в музея в Казанлък. Решихме, че половин година ще бъдат там и половин година в Археологическия музей при БАН.


Застраховани ли са вече?
- Не. Застраховки се правят, когато едно съкровище напуска страната. Ние, археолозите, не се интересуваме от цената на откритието, а от неговата научна стойност. Археологията е наука, не я бъркайте с иманярството и колекционерството.


Лятото на 2004 г. беше много богато на археологически открития. От чужбина проявяват ли интерес към тях?
- Колеги от чужбина са впечатлени. От САЩ са ни обещали витрини , в които ще бъдат изложени златната маската и главата, открити преди месец пак от Китов. Те ще бъдат в Археологическия музей на БАН. Вероятно през 2005 година ще бъдат показани в Америка.


Как ще бъдат опазвани гробниците, след като приключи археологическият сезон?
- Този въпрос е много важен и аз помолих ген. Борисов неговите хора да опазят от иманярите откритията ни, а не да преследват археолозите. Обещах му, че щом разбера за незаконни разкопки в района на Шипка, ще информирам обществото. Копането на иманярите е забранено, но местните власти не си гледат работата.


В края на май археолози протестираха срещу отношението на правителството към опазване на паметниците и настояха да се предприемат спешни мерки. Гневът им беше предизвикан и от липсата на закон за паметниците на културата. Той се подготвя 13 години. Тази есен дали ще бъде приет нов закон?
- В последните години се прави законодателство или поне опити за такова, без да се информира гилдията на археолозите какво става. Вече 10 години съм във всички комисии, които подготвят новия закон за паметниците на културата, но вечно има разминавания. В Министерството на културата няма нито един археолог и там чиновниците се опитват да правят законите, без да се допитват до нас. Има и много лобистки интереси. Става дума за интереси на колекционери и на тези, които изнасят незаконно антиките от страната. Съмнявам се, че и тази есен ще бъде приет закон. Той ту влиза в пленарната зала, ту излиза. Най-лесно се пренебрегва мнението на учените в нашата страна.


Какво трябва, за да се опази историческото наследство?
- България е може би една от малкото страни в Европа, които нямат национална стратегия за културното си наследство. Има няколко групи хора, които имат интерес то да не се опазва, а да се ограбва и изнася през граница. Моето лично мнение, че трябва да се вземе политическо решение дали културното наследство на страната е важно или не.Време е държавните органи да кажат ще отделят ли средства за музеите. Те частни или държавни ще бъдат. Все още не се използва частният капитал за опазване на историческото наследство. Моето лично мнение е, че първо трябва да направим националната стратегия и тогава да правим закона. Ние се събираме по комисии - разсъждаваме, даваме препоръки и всичко остава в тефтерите ни. В същото време иманярството се развива с всичка сила. Вярно, то винаги е съществувало, но сега, когато в цели райони има безработица, всички копаят и рушат ценни паметници.