Окончателно: Шест години затвор за Брендо

ВКС реши окончателно: 6 години „лишаване от свобода“ за Евелин Банев и 3 години „лишаване от свобода“ с 5-годишен изпитателен срок за С. К.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите и по касационен протест срещу новата въззивна присъда на САС, с която е отменена частично присъдата по н.о.х.д. № 1030/2010 г. на Софийския градски съд (СГС).

С първоинстанционната присъда подсъдимият Банев е признат за виновен за извършени престъпления: участие в организирана престъпна група (ОПГ) с цел извършване на престъплението пране на пари и квалифициран състав на пране на пари в изпълнение на решение на ОПГ, когато средствата или имуществото са в особено големи размери.

Тричленният състав на ВКС приема за изцяло неоснователни доводите в протеста за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона поради оправдаването на подсъдимия Евелин Банев. В мотивите на решението пише:

„За да оправдае подсъдимия Б. по обвинението по чл. 253 от НК, въззивният съд ясно е заявил убеждението си, че отсъства причинна връзка между паричните средства, с които той е извършил общо 5 финансови операции и сочената от обвинението предикатна престъпна дейност на групата за трафик на наркотици в Испания, от която те да произхождат.“. Върховните съдии са категорични, че без съмнение сумите, с които подсъдимият е извършил инкриминираните му финасови операции, са в значителни размери, като не е било установено той или починалият К. Д. да са имали приходи, които да ги оправдаят.

За да е налице състав на престъпление по чл. 253 от НК в разглежданата хипотеза обаче, не е достатъчно средствата да са с неустановен произход или да не съответстват на доходите на дееца. Необходимо е той да оперира с пари, които представляват облага от извършено престъпление. Въззивният съд внимателно е обсъдил възможните данни, които биха могли да обусловят връзка между генерирането на такива значителни парични средства от наркотрафик и ползваните от Б. при операциите.

Според мотивите в решението на ВКС съставът на САС с основание е констатирал, че простото познанство между Б. и Х., включително това, че са били засечени да пътуват заедно в автомобил в Италия, както и откриването на договор за назначаването на Х. като съветник в дружеството Pissen Finance Corporation са явно недостатъчни да обусловят извод за връзка между предмета на престъплението по чл. 253 от НК и средствата от твърдяната предикатна дейност, с която се е занимавал Х. и е бил осъден за това.

По делото не е имало нито твърдения, а още по-малко доказателства, за връзка между посочената офшорна компания и някоя от онези, свързани с Б. и други участници с обвинение по чл. 321 от НК, респективно с прехвърляне на паричен ресурс към тях, който да е възможно да се обвърже с трафика на наркотици в Испания.

"Всъщност, най-съществените аргументи, които въззивният съд е откроил като опровергаващи тезата за причинната връзка между облаги от предикатното престъпление и средствата, с които са извършени операциите от Б., се свързват с разследването в Испания, при което въпреки предприетите продължителни и интензивни мерки за наблюдение на участниците, не са били установени данни за връзка между дейността на групата и подсъдимия Б.“ – пише в решението на ВКС.

Според върховните съдии некоректно в протеста е заявено, че обстоятелствата за възможна връзка на Б. с участниците от групата в Испания не е била изследвана поради непровеждане на разпит на всички осъдени, а само на тези с български произход. Преди всичко следва да се подчертае, че прокуратурата съвсем не е била лишена да стори това още на ДП, а не да заявява такива претенции след повече от 13 години пред последната съдебна инстанция.

По отношение на престъплението по чл. 321 от НК тричленният състав на ВКС приема, че касационният протест и касационните жалби са неоснователни с изключение на тази на подсъдимия К. относно отмяната на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Върховните съдии са категорични, че за да потвърди осъждането на подсъдимите Б. и К. по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК (за участие в организирана престъпна група, действала в периода 17.10.2002 г. – 30.05.2005 г., създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК), респективно да оправдае подсъдимите Д. и Д. като участници в тази група, въззивният съд е извършил подробна оценка на доказателствената съвкупност и на тази основа е извел съществените факти, относими към състава на посоченото престъпление, разграничавайки го от същинското пране на пари по чл. 253 от НК.

Съдът правилно е приел, че макар по делото категорично да не е бил установен престъпният произход на паричните средства, с които са били зареждани сметките на закупените офшорни дружества, то в контекста на установените по делото други данни (основно онези, свързани с приложения специфичен механизъм за прикриване на първоначалния източник на парични капитали и привидната законност на трансферите, използвана за легализирането им) това не е пречка да се счете, че групата е била организирана с цел пране на пари.

Според върховните съдии неоснователен е касационният протест по отношение на оправдаването на подсъдимите Д. и Д., тъй като изложените аргументи за установено доверие на двете със съпрузите им очевидно не води до еднозначния извод за знание и информация за развитието на престъпното сдружение и преследваната цел.

Доводът за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия К. поради отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, мотивирано с активната му роля в ОПГ, съдебният състав на ВКС приема за основателен, тъй като неговата роля в никакъв случай не би могла да се определи за активна. Имайки предвид добрите характеристични данни за този деец, както и отчитайки голямата продължителност на наказателното производство, което приближава по време срока на изтичане на абсолютната давност за престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК, ВКС намира, че за поправянето му липсва каквато и да е необходимост същият да изтърпява ефективно наложеното му наказание от 3 години „лишаване от свобода“.