Съдът оправда адвокат, давал стая под наем на проститутка

Софийският градски съд (СГС) отмени присъда, с която столичният адвокат Иван Иванов (лишен от права за 6 месеца, считано от 19 юли 2022 г. – съобщението в „Държавен вестник“) е бил осъден условно на година и половина затвор, защото е отдал помещение под наем на проститутка.

От присъдата на градския съд става ясно, че адвокатът е подсъдим за това, че от края на май до юли 2020 г. е предоставял стая от апартамент на проститутка, която водила там клиентите си. Според чл.155, ал.2 от Наказателния кодекс (НК) предоставянето систематически на помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия се наказва с до 5 години затвор и с глоба от 1000 до 5000 лева.

Оправдателната присъда на втората инстанция идва само 5 месеца, след като Иванов е бил осъден условно на година и половина затвор с три години изпитателен срок и глоба от 1500 лева.
През май състав на Софийския районен съд (СРС) с председател Делян Дилков прие за категорично установено, че помещението, отдавано под наем от Иванов, е ползвано за платени сексуални услуги и блудствени действия, както и че Иванов умишлено е извършил престъплението, за което е обвинен. От мотивите към присъдата на СРС става ясна и цялата история около отдаденото помещение, разкрита през показанията на замесената проститутка, която е била разпитана и пред съдия, но в съдебното следствие вече е твърдяла, че е наела стаята с посредничеството на приятелка.

Адвокат Иванов и съпругата му ползвали апартамент на ул. „20 август“, в близост до пл. „Македония“, който бил собственост на фирма, управлявана от майката на жената. Проститутката попаднала на обява за отдаване на помещение и се срещнала с Иванов. Според първоначалните ѝ показания, тя го информирала, че проституира и се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той ѝ предложил една от стаите срещу наем от 600 лева, като можела да ползва и банята и тоалетната. Жената се нанесла и клиенти идвали в апартамента почти всеки ден.

Районният съд приема за установено, че Иванов е знаел какво става в апартамента, тъй като имало случаи, в които е засичал наемателката си как посреща и изпраща различни мъже, а отделно я бил предупредил да не вдига много шум, докато е с тях.

Впоследствие дори претендирал за допълнителни 20 лева на ден за потребление на вода, защото много често ползвали банята. Жената първоначално се съгласила, но след като няколко дни нямала работа, преценила, че разходите ѝ са прекалено високи и през юли напуснала апартамента.

За случващото се в жилището през тези два месеца е свидетелствал и съсед в кооперацията, който е казал, че е виждал голям брой мъже да влизат и излизат, а един дори му признал защо е там. По негови данни наемателката ги посрещала гола или по бельо. За да приеме, че е налице „системност“ на деянието, както изисква НК, съдът се позовава на показанията на проститутката, която признава за двама-трима клиенти на ден и на очевидец и съседи, които твърдят, че са виждали поне десетима мъже.

За да прецени дали Иванов има вина и е знаел за дейността на наемателката си, съдът е анализирал неговите обяснения, нейните показания и тези на съпругата на адвоката.

На първо място съдия Дилков пише, че обясненията на подсъдимия адвокат са разнопосочни и непоследователни. В началото той твърдял, че няма ключ от апартамента, а след това казал, че не живее там, а само преспивал и го ползвал основно за съхранение на адвокатския си архив. Според съда обаче няма как адвокатът да преспива там и да държи архива си, а в същото време да няма ключ от жилището. Освен това, в един момент той започнал да твърд, че е изгубил връзка с ключове от жилището в района на баня „Мадара“, след което непознати ги намерили и се самонастанили.

„В случай, че твърдяното обстоятелство бе вярно, липсва логична причина – да не бъде пристъпено незабавно към смяна на ключалката или най-малкото – към преместване на адвокатския архив, за да не бъде компрометирана професионалната му дейност, както и интересите на потенциално неограничен брой клиенти. Независимо от това обаче, няма данни – постъпки в която и да е от двете насоки да са били предприемани (собственик е майката на съпругата му, т. е. контакт с нея е могъл да бъде осъществен, за запазване на имота и на нейните интереси), което буди сериозни съмнения в отправените от подсъдимия твърдения“, пише съдът и отбелязва, че баня „Мадара“ е достатъчно далеч от пл. „Македония“, в района на който се намира жилището, за да се допусне, че някой ще намери ключовете в единия район и ще знае, че са точно за този апартамент в другия.

„В този смисъл и съдът намира, че се касае за опит (неумел) за изграждане на защитна теза“, се казва в мотивите.

Съпругата на Иванов пък казала, че през този период апартаментът би изоставен и двамата живеели на квартира. В същото време тя е казала, че минавали „на проверка – да видим дали нещо не е пипано“, но не оглеждали всички стаи. В тази връзка съдът припомня, че според Иванов не са имали ключове за апартамента, защото са ги изгубили, за да стигне до извод, че става дума за „фрапантни несъответствия“ между обясненията на подсъдимия и показанията на съпругата му.

За показанията на наемателката пък районният съд пише, че са претърпели „удивителна трансформация“. Пред разследващите първо е казала, че се е срещнала лично с Иванов и му е казала за какво иска да наеме жилището, а след това е потвърдила показанията си и пред съдия.

„Нещо повече – заявява ясен спомен, че хазяинът и жена му нееднократно са я виждали да посреща и изпраща клиенти, както и че е водила регулярна комуникация с подсъдимия (дори го назовава със собствено и фамилно име), на когото е плащала наемна цена и режийни суми“, пише съдът, за да отхвърли довода на защитата, че върху жената е оказан натиск от полицаи. Според СРС тя не е била заплашена в нито един момент от разследване, а разпитът пред съдия е гаранция именно срещу натиск или манипулиране на показанията ѝ от полицаите.

В непосредствен разпит вече в хода на съдебното следствие, тя обаче заявява, че е виждала Иванов само веднъж и само за една минута, макар да го посочва като бившия си хазяин. Това според съда буди съмнение, „предвид „пътникопотока“, свързан с работата ѝ“ и фактът, че го вижда и разпознава две години след тази единствена едноминутна среща.

Освен това свидетелката първо заявила, че е съобщила на наемодателите си, че е „платена жена“, след това вече твърдяла, че „може и да е имало разговор в началото, при който съм казала за какво ще ползвам стаята и че съм платена жена“, а в края на разпита категорично казала, че никога и по никакъв повод не е обсъждала с хазяина си за какво ще ползва наетото помещение.

„Без да намира за уместно да излага хипотези – на какви причини би могла да се дължи тази трансформация, съдът я намира за озадачаваща и недостоверна. Това е така, доколкото последните твърдения са диаметрални, спрямо твърденията от досъдебната фаза. На второ място, поради промените в изявленията, в хода на самия разпит – преминаващи от едната крайност, през несигурност, в другия полюс. На трето място, това е и вътрешната алогичност в самите показания (съчетана и с декларирана неприкрита симпатия към подсъдимия)“, се казва в мотивите на съда.

В хода на делото наемателката вече е свидетелствала, че не лично тя е наела помещението, а е ползвала за посредник своя приятелка, която го наела и платила първия наем, след което ѝ дала ключовете. Двете обаче се познавали само от седмица и за съда също буди съмнение доверието, което едната гласува на другата след толкова кратко познанство.

Така първата инстанция приема, че тези показания на свидетелката не могат да оборят дадените от нея по време на досъдебната фаза. Съдът приема, че и Иванов, и наемателката му са знаели за какво ще се използва помещението, като се мотивира, че това „налага единствен възможен извод за съзнателна, волева дейност у дееца, насочена към придобиване на основни и/или допълнителни средства по неправомерен начин“. Това според съда е основание и за по-тежко обвинение по чл.155, ал.3 НК за предоставяне на помещение за проституция с користна цел, което се наказва с от 1 до 6 години затвор и от 5000 до 15 000 лева глоба, но такова не е било повдигнато.

За да осъди адвоката условно, съдът е отчел чистото му съдебно минало и това, че е семеен и работи. Като отегчаващи обстоятелства пък са отчетени двата месеца, през които е отдавал помещението и данните, че срещу него има и дело за документно престъпление. Тъй като Иванов е с чисто съдебно минало, първата инстанция е приела, че за поправянето му няма нужда да изтърпява ефективно присъдата, съобщи "Лекс".
Тепърва от мотивите на градския съд пък ще стане ясно и защо тя е отменена, а адвокатът е вече оправдан. Присъдата на градския съд също не е окончателна и може да бъде атакувана пред Върховния касационен съд.