„Викингът“ е оригинален, брутален и вдъхновяващ, но все пак остава на крачка от това да бъде шедьовър (ТРЕЙЛЪР)

Слава на Один! Най-накрая високите ми очаквания за нова холивудска продукция се сбъднаха, макар и не точно по начина, по който съм очаквал. Проблемът обаче си е мой, защото преди да изглеждам „Викингът“ не бях и чувал за легендата за Амлет, която вдъхновява Уилям Шекспир, за да напише своя „Хамлет“.

Историята на филма ни пренася в Северна Европа през X век, когато над земите и моретата са властвали викингските племена. Принц Амлет (Александър Скарсгард) е принуден да възмъжее преди да е дошло времето му, виждайки смъртта на баща си от ръката на собствения му брат. За нещастие на Фюлнир (Клес Банг), хлапето е достатъчно голямо, за да приеме клетвата си за мъст толкова на сериозно, че да обрече цялото си съществуване на отмъщението.

Постерът на „Викингът“ дава прекалено бегла представа за трансформацията, през която преминава Скарсгард, за да влезе в ролята на митичния си герой. Шведът доказва, че е пряк наследник на онези славни войни от Скандинавския полуостров, засенчвайки формата си дори от ролята в „Тарзан“ преди 6 години.

Клес Банг е още по-приятна изненада, защото до сега никога не му бях обръщал нужното внимание. Ролята му на злодея е точно това, което трябва да бъде - без излишна помпозност, щипка човешка слабост и основателен личен мотив, оправдаващ всичките му действия.

Няма как да пропусна да кажа и няколко думи за Никол Кидман. Все още недоумявам как една от най-красивите жени в Холивуд се е решила на пластичните операции, които промениха почти коренно външния ѝ вид. Признавам, че очаквах да ме разочарова в ролята на кралица Гудрюн, но вместо това тя се превърна в съществена част от сюжета, благодарение на изключителния си актьорски талант.

Итън Хоук и Уилям Дефо също допринасят за колорита, но участието им е прекалено кратко, за да си струва да анализирам детайлно изявите им.

Възнамерявам да приключа с Аня Тейлър-Джой, защото вярвате или не, тя крие в себе си една бъдеща носителка на „Оскар“. Героят ѝ (Олга) е също толкова влиятелен, колкото този на Амлет, но по свой си уникален начин, придаден от самата актриса. Много сериозни ми напомня на Герда Свенсон от „Смело сърце“, но с нужните реплики, за да не бъде запомнена просто с това, че е любимата на главния герой.

Режисьор на лентата е младият и талантлив Робърт Егърс. Това е едва третият му пълнометражен филм, но вече е видимо, че той ще е от хората, които ще задават стандартите в киното през следващите десетилетия. Начинът, по който ни разказва историята, е умела смесица между кино, театър и приказка за лека нощ. Дори най-тривиалните детайли ни биват представени по онзи увлекателен начин, който ни кара да съжаляваме, за дето филмът е свършил след само 136 минути.

Съвременният прочит на хилядолетната легенда за принц Амлет без съмнение е любимият ми филм до момента през 2022 г. Той е толкова оригинален, брутален и вдъхновяващ, че дори, след като напуснах салона, ми идеше да започна да рева и муча в лицата на хората, за да пресъздам любимите си сцени.

Малко му остана на „Викингът“, за да се превърне в истински шедьовър. Винаги съм бил любител на натуралното насилие в киното и имаше няколко момента, в които ми се искаше да видя пълни детайли как се разбива черепа на двуметров гигант или как се вади сърцето на спящ враг. Разбирам защо Егърс е решил да акцентира върху емоциите на персонажите си в онези моменти, но тук става дума за едни лични предпочитания на капризната му душа. Също така ми се искаше във филма да няма английска реч, по подобие на „Апокалипто“ на Мел Гибсън от 2006 г. Прекалено красиви бяха декорите и гримът на актьорите, за да слушам как някой се опитва да преправя гласа си, за да угоди на американската публика. Натуралистичният характер на онзи кръвожаден свят преди 1000 години изисква просто зрителят да положи малко усилия от своя страна, като се опита да слуша бойните викове на местния език, докато с едното око прочита смисъла на вдъхновяващите думи.

Така или иначе „Викингът“ е филм, който си струва цялото внимание, защото оправдава високите очаквания. Личната ми оценка е 8/10, но не е изключено, когато след седмица отида, за да го изгледам отново, да му сложа и едно плюсче.