София посреща първопроходника на японския авангарден джаз ВИДЕО

Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото вече лято) – вдъхнови екипа на "Аларма Пънк Джаз" през октомври да покани и друг от първопроходниците на японския авангарден джаз (от 60-те, че дори още от края на 50-те, та до днес!), а именно - пианиста, композитор и гениален импровизатор Масахико Сато, който в края на идната седмица навършва 83.

Масахико Сато (р.1941, район Сумида, Токио) излиза на професионалната сцена като пианист още на 17, "акомпанирайки на танцьорки, илюзионисти и стриптизьорки в района Гинза", както пише за него Джон Скофийлд (не китаристът, а писателят – с едно "h" повече в името) през 1991г. През 1959 вече е част от групата на барабаниста Джордж Кавагучи (заедно със саксофонистите Садао Уатанебе и Акира Миядзауа). Завършва Университета "Кейо" и през 60-те заминава за "Бъркли Колидж". В края на 60-те се завръща в Япония и записва първия си авторски албум – Palladium (1969), заедно с друга легенда на японския джаз – барабаниста Масахико Тогаши (1940-2007). Още на следващата година излиза и албумът му Astrorama, в който лидери на квинтетът са той самият и… Жан-Люк Понти. Малко по-късно изсвирва и партиите на пианото в митичния албум Four Compositions (1973) на Антъни Брекстън.

Следващите две десетилетия са изключително плодотворни за него – пише музиката за психеделично-еротичната аниме-класика Belladonna Оf Sadness (1973), записва няколко албума в трио с Еди Гомес и Стив Гад (включително с участието на Майкъл Брекър), аранжира музика за Хелън Мерил, Кимико Ито, Нанси Уилсън, Арт Фармър; издава дуо албум с друг знаков японски пианист от същото поколение – Йосуке Ямашита; създава формацията Randooga, където му гостуват музиканти от ранга на Уейн Шортър, Алекс Акуня и Нана Васконселос.

През новото хилядолетие на сцена и в студиото негови партньори са някои от най-утвърдените фрий импровизатори на нашето време – Жоел Леандр, Петер Брьоцман, Нед Ротенбърг, Паал Нилсен-Лов, Канг Тае Хуан, Акира Саката, Кен Вандермарк, Отомо Йошихиде... През всичкото това време не престава да записва и солови албуми, а има и няколко знакови записи (основно през 90-те) с музиканти като Владимир Тарасов, Гари Пийкок и Карло Актис Дато.

Пише нова музика и за традиционни инструменти като шакухачи и сацума-биуа. Неговата персона е и прототип на един от героите на разказа Hey, It's a Love Psychedelic! на авторката на научнофантастина литература Изуми Сузуки (1949-1986).

Партньор на сцената на Сато-сан на концерта на 23 октомври ще е "нашият човек" в Брюксел – роденият точно 4 десетилетия след маестрото (през 1981г.) авангарден джаз китарист Йотис Дамианидис, отговорен и за създаването на групата Entasis с Акира Саката.

У нас е гостувал още с квартета си с Петрос Дамианидис, Александър Шкорич и Джон Дайкман. Свири във формациите Punk Kong, Dark Ballads, Don Kapot и The Miracle, а през миналото десетилетие за няколко години е дясна ръка на близкия сподвижник на Фела Кути и Тони Алън – афробийт-легендата Огене Кологбо.

Двамата се срещат за първи път в Чиба, Япония, през февруари тази година и след концерта си заедно решават да направят и това кратко ударно турне в Европа през октомври, което включва само четири страни – Белгия, Германия, Гърция и България (в рамките на едноседмичното гостуване на Сато-сан в Европа).

Вратите на Зала "Сингълс" на НДК на 23 октомври (сряда) отварят в 21.00 ч. Концертът ще започне точно в 21.30 ч., а още от 19.00ч. на терасата пред клуба като част от серията на Daydreaming Records & Books ще звучи японски авангарден джаз от последните шест десетилетия – селекция на "Аларма" от редки записи на Акира Саката, Казутоки Умезу, Сатоши Такеиши, Масахико Тогаши, Йосуке Ямашита, Сатоко Фуджий, Тацуя Йошида и др. Двама от присъстващите ще имат възможността да спечелят билет за следващия концерт на "Аларма" – а именно, този на монголско-френско-българското трио Violons Barbares още на следващия ден (24 октомври) по същото време и на същото място.

Росица МИХОВА, БНР