Фьодор Ушаков – адмиралът, който не губи морско сражение

Когато Фьодор Ушаков умира на 14 октомври 1817 г. в имението си в Алексеевка, зад гърба му вече стоят десетилетия служба, няколко войни и победи, които променят представите за морския бой. Погребан е в Санаксарския манастир, край който прекарва последните години от живота си.

Датата е 2 октомври по юлианския календар. В справочниците се среща разминаване и за годината на раждането му – 1744 или 1745 г. Официалните руски исторически и църковни източници посочват 1745 г. като година, в която Ушаков е роден в село Бурнаково, Ярославска губерния.

От кадетския корпус до Черно море

През 1761 г. Ушаков постъпва в Морския шляхетски кадетски корпус. Завършва петгодишното обучение през 1766 г. и започва служба като мичман. Първите му назначения са свързани с охраната на руските морски пътища, но постепенно той се насочва към Черно море – район, който се превръща в основна сцена на кариерата му.

Ушаков участва в изграждането и укрепването на руския Черноморски флот. В Руско-турската война от 1787–1791 г. той командва авангард, а по-късно и целия флот. При Фидониси през 1788 г. руската ескадра нанася удар на османските сили. Следват победите при Керченския пролив и остров Тендра през 1790 г., а на 11 август 1791 г. – сражението край нос Калиакрия.

Калиакрия се намира на днешното българско Черноморие. В битката Ушаков атакува османската ескадра, използвайки близостта до брега и внезапното маневриране. Според историка от Историческия музей в Каварна Дарина Мирчева той въвежда нова тактика, с която побеждава флот, превъзхождащ руските сили по численост и въоръжение.

Средиземноморският поход и Корфу

След черноморските победи Ушаков ръководи руско-турска ескадра в Средиземно море. По време на похода през 1798–1800 г. той участва в действията срещу френските сили, които държат Йонийските острови. През 1799 г. руските моряци и съюзниците им превземат Корфу – крепост, смятана за една от най-силните в Европа.

Военният му стил се основава на маневрата, бързото съсредоточаване на силите и атаката срещу най-важната част от противниковия строй. Вместо да чака изхода на продължителна артилерийска размяна по паралелни линии, Ушаков търси мястото, на което един удар може да промени целия ход на сражението.

Последните години и паметта за адмирала

Ушаков получава звание адмирал през 1799 г. Няколко години по-късно се оттегля от активна служба. По време на нашествието на Наполеон през 1812 г. е избран за началник на Тамбовското опълчение, но поради влошеното си здраве не поема длъжността. Вместо това предоставя лични средства за формирането на полк и за военен госпитал.

Последните му години преминават в уединение и благотворителност. Тогавашният настоятел на Санаксарската обител йеромонах Натанаил го описва като „съсед и известен благотворител на Санаксарската обител“. След смъртта му ковчегът е пренесен до манастира, където е погребан редом до неговия роднина – монаха Феодор Санаксарски.

През 2001 г. Руската православна църква го канонизира като местночтим светец, а през 2004 г. го причислява към общоцърковните светци в лика на праведните воини. Името на адмирал Фьодор Ушаков остава свързано едновременно с историята на руския флот, с битката край Калиакрия и с образа на военачалник, който след края на службата си избира тих живот край манастир.

Източници: old-news.bnr.bg, bta.bg