На Марс може и да има следи от живот, но под повърхността

На Марс може би все пак е имало живот, но следите от него не са там, където сме търсили до сега. Това твърди международен екип от учени, който се опитва да разбере дали на Червената планета действително би могъл да съществува живот.

Според тях, ако разберем какви условия са били необходими за възникването на живота на Марс, бихме могли да си обясним как е възникнал животът и тук, на Земята, пише сайтът Inverse Science.

Учените смятат, че предишните опити да се открият следи от живот на Марс може би са били погрешни. В ново изследване, публикувано в Nature Geosciences, учените твърдят, че най-доброто място за търсене на живот или останки от такъв е на повърхността на Марс, а под нея.

Възможно е "изобилната хидротермална среда на Марс да ни даде ценни сведения за произхода на живота", пишат изследователите. Те обясняват, че "Марс е единствената планета от Слънчевата система с древна и добре запазена кора, която е "ясно доказателство за водно — скални реакции, датиращи от времето, когато животът се е появил на Земята".

Теорията им се базира върху думите на планетарния геолог от космическия център "Джонсън" Пол Нийлс, който през октомври заяви по време на пресконференция, че "онова, от което зависят жизнените нужни, понякога се свежда до три неща — скали, топлина и вода".

Тъй като ранната геоложка история на нашата планета е слабо запазена, а знанията и разбиранията ни за това как е възникнал животът преди повече от 3,8 млн. години, са доста нищожни, някои учени твърдят, че най-добрият начин да попълним дупките е като проучим химическите системи, създали живот на чужди планети.

В момента науката разчита основно на лабораторни експерименти и теории, с които да обясни как е започнало всичко. Според една от хипотезите, която в последно време става все по-популярна, животът на Земята може да не се е зародил във водата, както твърди най-разпространената теория по въпроса.

"Има все по-голям интерес към възможността земният живот да е възникнал в геотермалните системи, доминирани от пара, където плитки басейни от течност биха могли да взаимодействат с порьозни силикатни минерали и метални сулфиди", пишат изследователите в новото изследване.

"Трябва да приемем, че цялата ни перспектива за хода на еволюцията и за това как се е съхранил животът се базира на факта, че живеем на планета, на която има фотосинтеза", пишат учените.

Те отбелязват, че когато на Земята се е появила фотосинтезата, Марс е бил студена планета без атмосфера от около милиард години. Това обстоятелство прави вероятността, на най-близката ни съседна планета, да е възникнал и да се е развивал живот — милиард години, преди това да се случи на Земята — доста мака. Ето защо екипът е изградил теорията си върху различна плоскост. Според учените, заради тежките условия на Червената планета, зараждането на живот е било възможно само под повърхността ѝ и то благодарение на динамичната хидротермална активност, която е създала подходящи условия.

Тази теория обаче ще може да бъде проверена чак през 2020 г., когато НАСА ще изпрати следващия си марсоход. Той ще кацне в зона, за която се смята, че е имала такава активност.