Българин се прочу в Сеул

Не е ли прекалена дързост да продаваш изкуствен интелект на една толкова високо развита в технологично отношение страна като Южна Корея? “Не е, защото те не са добри в софтуера, а в хардуера, в техниката. Как ме виждаш да им продавам компютри “Правец” например? Затова им продавам софтуер”, разказва Крис Георгиев в интервю за вестник "Труд".

Малко хора знаят, че има български аналог на известната програма за организация на изображения “Google Images”, която всеки човек по света е използвал за търсене на снимки в мрежата. Българската разработка се казва Imagga.

Като съосновател и отговарящ за бизнес развитието на проекта, Крис Георгиев създава компанията Imagga Korea и успешно продава българската софтуерна разработка на Азиатския пазар вече 3 години и половина. Технологията позволява да се разпознават обекти и концепции върху снимки. Със специални алгоритми компютърът, или машината, или софтуерът може да разчете какво има върху снимката.

Крис заминава за Южна Корея по програма на тяхното правителство. То кани чуждестранни стартъпи, интересни компании да отварят бизнес или офис в Корея. Организират конкурс и спонсорират престоя на избраниците, които се занимават с най-различни иновации.

“Тук вече има 5G мрежа, а у нас още се коментира, че 4G мрежата е вредна за здравето – коментира Крис. – В Корея никой не говори такива неща, тъй като научно е доказано, че нито 4G, нито новата 5G мрежа вредят на здравето.

Цялата икономика и хората гледат по различен начин на новите технологии. Изкуствен интелект, виртуална реалност, роботи, нови материали, свързани с новите процеси – всичко това в Южна Корея наричат Четвърта индустриална революция.”

Тя се отличава със сливане на технологиите, което замъглява линиите между физическата, дигиталната и биологичната сфери. Българският проект се оказва много атрактивен за корейците, които са богове на техниката – мобилни устройства, телевизори, коли, но малко изостават по темата изкуствен интелект спрямо Китай и Америка и са силно нахъсани да наваксат.

Тъй като “Имага” е еквивалент на Google Images, българският екип се възползва от нишата, която се освобождава при компании, които не работят с гиганта Google. “В момента много силно вярваме и развиваме една част от нашата технология, свързана с така нареченото content moderation или моделиране на съдържание”, обяснява Крис.

Напоследък има много скандали за това, че във Facebook и други онлайн платформи се появява недопустимо съдържание – видео как някой се самоубива ритуално онлайн, или показва насилие, или секс сцени, неподходящи за малолетни.

За контрола на съдържанието много често отговарят хора, а те не издържат дълго да гледат насилие, сексуални извращения и всякакви други злоупотреби. Това влияе силно на психиката им. Затова е важно вместо хора това “моделиране на съдържание” да се прави от изкуствен интелект.

И точно такава технология развива екипът на основата на разработката “Имага”. Така че са абсолютни иноватори в световен план, а проектът им се приема с адмирации от миролюбивите азиатци, които са много по-чувствителни от европейците на тема недопустимо съдържание в интернет. Като представител на тази иновативна и актуална технология българинът се ползва с голямо уважение в източната страна.

Преди да замине за Сеул, Крис Георгиев е хай-тек легенда, уеб предприемач и култово име в IT средите. Името на родения в Карлово иноватор допреди няколко години се свързва с младата българска предприемаческа екосистема. Основен организатор е на стартъп уикендите и конференциите – събития за млади хора със стартиращи компании.

Когато дипломираният електроинженер с магистратура и по технологично предприемачество, заедно с колегите си Павел Андреев и Георги Къдрев създава технологията Imagga, се отдава изцяло на нейното развитие и реализация.

“В Корея бизнес сделките се сключват малко по-различно – споделя българинът. – Първо трябва да пиеш кафе с евентуалните си бъдещи партньори, канят те на вечеря, задават ти доста лични въпроси, за да те опознаят и като човек. Чак след това решават дали ще правят бизнес с теб. Защото в Корея бизнесът е неразделна част от личния живот на човека.”

Макар да е пътувал много по света, Крис си преживява своя културен шок. Сеул е огромен 25-милионен град, който абсолютно не спи. На всеки ъгъл има нещо като денонощни магазини, в които се предлагат не само храни и напитки, а буквално всичко от първа необходимост. Освен хранителни продукти, има готова храна. Има и всякаква полуготова храна, например нудълс (оризови спагети).

Някой път, вместо да си готвят вкъщи, корейците отиват в тези магазини, купуват си нудълси, има машина за гореща вода и могат да си ги приготвят на място. Има и готови хамбургери, които да си стоплят там, а също и маси, на които да похапнат.

Освен храна, в тях има всички стоки от първа необходимост за домакинството, до най-дребните неща като ръкавици за почистване или гъба за банята. И тези магазини са буквално на 100 метра един от друг.

Доставката на храна е усъвършенствана до такава степен, че когато си поръчаш нещо от менюто на един ресторант, след половин час получаваш ястието, заедно с покривка за еднократна употреба, чинии и прибори. За да не си цапаш, докато се храниш вкъщи. На сутринта оставяш използваните прибори и боклука в торбичка пред вратата, а те минават и ги прибират.

“Наскоро въведоха още една услуга – за хора, които искат да си готвят вкъщи”, разказва Крис. В Сеул много хора живеят сами или в малки домакинства. Ако на някого нещо му липсва, за да си сготви, може по всяко време на денонощието да си поръча например една глава лук, един картоф, два домата и т. н. – толкова продукти, колкото са му необходими, за да си сготви.

И те пристигат за 15 минути. Доставката на храна често е безплатна или на много ниски цени.
В Сеул Крис живее в квартал Гангнъм (не, няма грешка, същото име както в хита “Гангнъм стайл”).

Това е един от богаташките квартали на столицата. За апартамента си от 23 квадрата Крис плаща около 2400 лв. месечен наем. Квартирата е обзаведена напълно – с мебели, 2 котлона, голям хладилник с фризер, пералня, баня, тоалетна. За спалнята се качва по стълбичка на нещо като полуетаж.

Различното в корейските къщи е, че във всяка има машина за варене на ориз. Слагаш повече, да има за два дни, и машината ти поддържа ориза 48 часа топъл и свеж. Кореците имат и отделен хладилник за ким чи. Това е ферментирало зеле с много подправки, което се слага на масата винаги, както нашата туршия, но през всички сезони. И за да не умирисва останалата храна, си има отделен хладилник за него.

Комуналните сметки в Корея са почти като в България, даже токът и водата са по-евтини. Различното е, че отоплението навсякъде е подово, независимо дали е на ток или газ. На входа на всеки дом има лампа със сензори, която автоматично светва като влезеш.

А ключове в Корея няма, всички брави са с код – и на входовете на блоковете и кооперациите, и на апартаментите. В офисите пък се влиза с пръстов отпечатък или със сканиране на ретината на окото.

Крис не шофира, а и няма нужда от кола. Пътува с градски транспорт, при който всичко е интегрирано – метро, автобуси. Имаш специална карта, която само допираш до една машинка на влизане. Дори не е нужна и карта, може да платиш с кредитната. Градският транспорт е интегриран не само в Сеул, но и в цялата страна и в който и град или село да отидеш, ползваш една и съща карта.

Метрото е климатизирано през лятото, отоплявано през зимата, като една от най-дългите линии е 120 км. Вече в целия градски транспорт има уай-фай, така че може да си онлайн непрекъснато.

За да оцелееш в тази различна култура, трябва да опиташ да се интегрираш в нея, да понаучиш поне някои думи от езика им, това много ги предразполага, смята Крис. Затова той доста е напреднал в изучаването на корейския.

“Ключът към успеха в този различен свят е да бъдеш любознателен и да си отворен да приемаш и пробваш нови неща”, казва той и добавя: “Не знам колко ще остана, но тук съм щастлив, толкова, колкото отдавна не съм бил”.

И в Южна Корея Крис Георгиев е вдъхновяващ лектор на различни форуми, свързани с високите технологии. Участва и в едно телевизионно риалити за чужденци по Корейската национална телевизия. В риалитито екип цял ден ходи по петите на Крис. Снимат го и вкъщи, в апартамента му в квартал Гангнъм. Камерата проследява как приготвя шопска салата и таратор, с които черпи приятелите си чужденци.

“Викам си, кой ще го гледа сега това предаване. Обаче като го излъчиха, имейлът ми загря, всякакви хора ми пишат. Разпознават ме по социалните медии, като вляза, на улицата, в блока, където живея, сочат ме и искат да си правят снимки с мен.

За пръв път се почувствах като celebrity (“знаменитост”) – смее се Крис. – Спират ме и казват: “Гледах ви по телевизията, може ли да си направим едно селфи?” и пускат снимката в социалните мрежи.”
От България му липсват семейството и приятелите, но се прибира често, 2-3 пъти в годината, така че рядко го гони носталгията. “А когато това се случи, отивам в българския ресторант “Зелен”, поръчвам си един таратор, едни пълнени чушки или кебапчета и кюфтета и съм готов”, смее се Крис.