Българският Индиана Джоунс прави карта на златото у нас

Кирил Стаменов е златотърсач с над 40-годишен стаж. Създател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити, единствена на Балканите, пише вестник "Марица".

Запалил се още като ученик по търсенето на злато, минерали и метеорити. Оттогава датират хобитата му - история, археология, нумизматика. Негови приятели и учители са най-известните български геолози и археолози, сред които Георги Китов.

Стаменов е картографирал находищата със самородно злато. Приятелите с право го наричат нашенски Индиана Джоунс, по аналогия с прочутия филмов герой, търсач на съкровища и приключения. 

Пандемията дори стимулира златотърсачите да обикалят повече по горите. Тръпката е голяма, пипне ли те тази любов, няма спасение, казва Стаменов, който винаги е готов за нови експедиции.

 Традиционните летни събори на общността, която става все по-многобройна, вървят по график. Днес е форумът на Леденика, на 25 юли - на хижа "Каваклийка", на 15 август - на Маджарово в Странджа. Сезонът ще бъде закрит през октомври в квартал Дебър в Първомай. Въпреки че сбирките ще се провеждат на открито, ще бъдат спазени всички изисквания за сигурност на здравните власти - осигурени са маски и дезинфектанти.

По време на пандемията Стаменов е заснел в района на Джебел в Източните Родопи документален телевизионен филм за търсене на самородно злато с  металдетектори, пинпойнтери и легенче.  

В  края на юли му предстои важна експедиция с археолог в Централна Средна гора. Там ще проучат дали наличието на скалните форми шарапани в района е белег за съществували рударски селища. И дали самите шарапани, освен като атрибути за гадаене на тракийските жреци, са използвани и за рударска дейност. Ще вземе и проби за проучване на наличие на самородно злато. 

В края на август пък златотърсачите организират експедиция около средногорското село Свежен, където има останки от древни антични рудници, а и реките са много златоносни. 

Там младеж е намерил с драга голяма самородка от 11 грама, съвсем чиста - 22-23 карата. 

Много е богат районът на Централна Средна гора - от Свежен до Пъстрово от двете страни на Балкана, с металдетектори нашите хора намират самородно злато. Но иска много ходене по баирите. А тази година планинските  шубраци са пълни със змии, трябва да се ходи задължително с ботуши, съветва нашенският Индиана Джоунс.  

Има научно обяснение за наличието на толкова злато в Средна гора - преди милиони години тя е била най-високата планина на територията на днешна България. В резултат на вулканични дейности са се образували както по-високите планини  Рила, Пирин, Стара планина, така и  златно-кварцовите жили в района на Средна гора.

Районът изобилства с антични мини. Много златоносен район е Панагюрско. Луда Яна, която минава край Панагюрище, си е златоносна цялата, с притоците.

Много богат на златни находки е и районът на общините Брезово, Павел баня, Братя Даскалови, на чиято територия се намира прочутата Златна нива, получила името си от намираните там голямо количество златинки.

През август Стаменов ще продължи проучванията на скалните ниши в Източните Родопи. Вече е взел проби от района на Глухите камъни. Там има много интересни места с наличие на самородно злато - Малко Градище, село Ефрем. Районът привлича все повече търсачи на съкровища.  

Според една от хипотезите скалните ниши са карта за древни тракийски златни рудници. 

Няма златотърсач милионер, но тръпката е невероятна. Но е скъпо хоби. 1000-1500 лв. излизат инструментите - драга, легенче, помпа.

 Като теглиш чертата, понякога грамът злато, който си намерил, ти излиза на двойна цена от тази на пазара. Но хобито си струва, при това е здравословно, обяснява Стаменов.

Двама са признатите най-големи късметлии сред търсачите у нас, които намират доста добри късове самородно злато -  Ванката от Павел баня и Данчо от Вършец, най-добрите по търсене с металдетектор. Данчо намерил два големи къса кварц със злато: единият е над 55 грама, другият - 33-грамов, уникален и красив микс.

Георадарът измества драгата

Най-популярните помощници в работата на златотърсачите са металдетекторите. Драги и металотърсачи си остават класика. 60 процента от търсачите залагат на металдетекторите, останалите около 40 процента - на драгите и улеите. При тях хамалогията е по-голяма, по пък промитото количество е по-голямо. А хамалогията е част от тръпката. 

Георадарите също, но с тях трудно се работи, защото показват аномалиите под земята, а не какво точно има там. И когато някой даде 20 000 лева за георадар, с който не може да открие нищо, обвинява за това уреда. Така че скъпата апаратура от Германия и Турция не е гаранция за намиране на съкровище.

Самият Стаменов обикаля планините с металдетектор - Makro Gold Kruzer, за самородно злато на 61 khz  с малка сонда. Сега си взел на същата фирма Simplex Nokta. Има и тестови Golden Mask 18 khz с малка сонда. С него наскоро е намирал самородни късчета по Свиленградско, както и на прочутата Златна нива.

Набират популярност и други методи - т.нар. пинпойнтери например. Това са малки уреди, носят се на колана. Когато се засече с металдетектор някакъв предмет,  пинпойнтерът го фиксира точно.

Съветвам колегите - като тръгнат по златоносна река, да вкарват пинпойнтера в цепките на скалите. Там не се търси самородно злато, а тежка фракция - желязо и олово, съответно 7 и 13 пъти по-тежки от златото. Но ако реката е златоносна, задължително в цепките има и самородно злато, казва Стаменов.

Хайдушките съкровища са мит

Иманярството си остава едно от най-популярните хобита, защото е обвито с митове и легенди, казва нашенският Индиана Джоунс. 

Спорно е обаче доколко прочутите съкровища на Вълчан войвода и поп Мартин са само митове и легенди. Има цяла общност у нас, запалена по търсене на скрити и белязани с нишани иманета, обяснява Стаменов. Припомня циркулиращите десетилетия твърдения, че именно с дарено от войводата Вълчан злато карловските братя Евлоги и Христо Георгиеви са построили Софийския университет.

На млади години и самият Стаменов обикалял планините, особено Стара планина, в търсене на съкровища. Много дрехи и обувки съсипал да търси хайдушки нишани по скалите из Врачанския и Еленския балкан, около връх Ботев, из страховитото ждрело Стенето, между хижа "Дерменка" и село Черни Осъм. Доста хора измряха из пещерите, на някои още костите им са там, разказва спецът. Виждал е някои от прочутите карти на специално обработена, топена в парафин заешка кожа с рисунки за пътя към скрити съкровища. 

Сблъсквал се е с много хора, които твърдят, че са открили безценни записки за скрити съкровища, като тези на поп Мартин, съратника на Вълчан войвода. Гледам ги и им се чудя. Питам ги защо ходят като клошари, не вземат поне част от съкровището и не си оправят живота. Хайдушките и римските съкровища са митове и легенди, казва Стаменов.

Централен Балкан, Северозападна България си остават мека за търсачите на съкровища у нас заради наличието на много пещери. Много са легендите за скрити съкровища в района на връх Ботев около хижа "Рай", както и в района на хижа "Дерменка". Не съм видял жив късметлия, открил хайдушко имане.

Има млади момчета, които се запалват по търсене на скрито имане - четат съмнителни записки, като видят някакви белези, изчукани на скала. Но ако там наистина е скрито хайдушко злато, това е било преди векове. А само след година-две място, което си посетил в планината, се променя така, че е трудно да го познаеш. Да не говорим за промени след стотици години, а и много обрасли с мъх знаци по скалите са правени от овчари и нямат нищо общо с нишани за съкровища, охлажда ентусиазма на лековерните Кирил Стаменов.

Късметлия откри метеорит за 100 000 лева

Вече има доказан къс метеорит, открит в България, в Старозагорско, между Раднево и Стара Загора. Има и име. Анализът е направен от френски професор. Данните за него са качени в световния бюлетин като къс метеорит от България, с GPS координати. 

Теглото на находката е 151 кг, колекционери се избиват за него. Ако бъде разделен на късове и разпродаден, може да донесе на откривателя си 100 000 лева. Такива метеорити падат от хиляди години на земята от големия астероиден пояс между Марс и Юпитер. Метеоритите са почитани от дълбока древност - гърците, римляните, ацтеките, маите, обяснява Кирил Стаменов. 

Пръв изследовател на открития ценен къс е Георги Пенев от Българско метеоритно общество.

Не е лесно да се намери метеорит. Дори опитни ловци на метеорити с години не попадат на тях. 90 на сто от откритите метеорити са намерени в пустинни райони.

В Мароко от поколения са се специализирали в търсенето - бащи, синове, вече и внуци. Много хора се прехранват само от това, но там е много по-лесно да се намерят. Липсва растителност, няма много пресечени терени, затова пустините са добър източник на метеорити. Докато в Европа е много по-трудно.  В България за около 300 години са били открити едва шест, обяснява Стаменов.   

Асоциацията вече е правила експедиция за търсене на метеорити в Средна гора, до Свежен.

На лов за рубини в Родопите

 Новата любов на Стаменов са полускъпоценните камъни, но това лято все не му остава време за нова експедиция. Ще му се да тръгне по Смолянско и да обогати личната си колекция  от аквамарин и рубини. Не продава, но много подарява на приятели. Когато подариш, се чувстваш по-богат, убеден е Стаменов. 

"Рубинчета се проверяват с ултравиолетово фенерче - светят като жар заради наличието на хром.  Ако не свети, значи е гранат", обяснява спецът и допълва: "Находищата на полускъпоценни камъни са предимно в Родопите."

Установено е, че районите на Кърджали, Момчилград, Крумовград, Маджарово са застинали шест-седем вулкана, затова най-много минерали има именно там. Вулканичната дейност е причина да се образуват минерали. При изстиване на лавата и допир до варовикова скала, при наличие на железен оксид, алуминиев оксид, хром, се получава реакция и се  образуват минерал корунд, после рубините, аметисти, ахати, аквамарин, берил.

Всичко зависи от структурата на камъните, обяснява Стаменов. Не разкрива точния "адрес" на залежите, за да не провокира избухването на мания за нов Клондайк.

И в музея "Земята и хората", и в Природонаучния музей в Пловдив полускъпоценните камъни са от района на Родопите, казва Стаменов. 

Събирането на скъпоценни и полускъпоценни камъни вече се превръща в един от най-модерните видове туризъм, който се развива в някои изоставени миньорски градове в Източните Родопи.

През 90-те години на миналия век държавата изоставя маджаровската оловно-цинкова мина и прекратява изграждането на цеха за обработка на скъпоценни камъни, съоръженията са вдигнати във въздуха. Проучване на находищата на аметисти, ахати и ясписи така и не е завършено. Днес обаче това изоставено и неразработено находище на скъпоценни камъни край Маджарово е новият хит сред туристи и планинари. 

Събирането им е разрешено с търговска цел. Предприемчиви местни хора обаче организират специални турове за туристите, за да си отнесат по някоя друза за спомен.

Златото удари $1800 за унция заради пандемията

 Златото поскъпна над 1800 долара за унция, изкачвайки се до 9-годишен връх. Благородният метал се възползва от статута си на убежище, тъй като коронавирусната епидемия предизвиква все по-големи страхове и несигурност в световната икономика, съобщава AFP.

Металът достига подобни стойности за първи път от 2011 г. За това помогна и по-слабият долар, който прави металите все по-привлекателни за инвеститорите.

Златото печели подкрепа и благодарение на страховете от висока инфлация, причинена от стимулите на централните банки за подпомагане на световната икономика.

"Тезата за поскъпването на златото се основава не само на изискването за безопасни активи, предвид икономическата несигурност, но и в дългосрочен план на страховете от скок на инфлацията, причинен от масовото увеличение на паричното предлагане", обяснява Нийл Уилсън, главен пазарен анализатор за Markets.com.

Най-високата досегашна цена на златото е 1921,18 долара за унция. При сегашните цени са му нужни малко над 100 долара, за да подобри този рекорд.

През последните две години цената на благородния метал непрекъснато се покачва. Това се дължи на ситуацията на международните пазари, където инвеститорите търсят надежден гарант за спасяването на своите средства.

За популярността на златото спомогна и избухналата пандемия от коронавируса. До късна есен цената ще скочи до 200 лева при 100 лева за грам в момента, казва Кирил Стаменов.