Разкриха 5000-годишна тайна на Стоунхендж: Как са пренесени огромните камъни от Уелс?

Стоунхендж остава един от най-загадъчните археологически обекти в Европа, а въпросът за произхода на характерните „сини камъни“ продължава да предизвиква научни дебати. Ново изследване, ръководено от професор Ричард Бевинс от Университета в Абъристуит, представя убедителни доказателства, че тези камъни са били транспортирани от хора, а не от ледници, както гласи алтернативна хипотеза.

В центъра на новия анализ е т.нар. Newall Boulder — скален фрагмент, открит при разкопки преди около век. Досега в научните среди съществуваше спор дали този и подобни на него камъни са били донесени в района чрез ледникови процеси от Уелс, или са били целенасочено пренесени от праисторическите строители на Стоунхендж преди повече от 5 000 години. Чрез геохимичен и микроскопски анализ изследователският екип доказва, че Newall Boulder не е ледниково образувание, а по всички показатели съвпада с вулканичните скали от района Craig Rhos-y-Felin в северен Пембрукшър, Уелс. Изводът е ясен — транспортирането на камъка е резултат от човешка дейност, като разстоянието между находището и платото Солсбъри е над 200 км.

Проучването опровергава тезата, че ледниците са разпръснали такива камъни по платото, тъй като подобни находки липсват в други части на региона. Химичните анализи показват идентични нива на торий и цирконий между Newall Boulder и камъните от Craig Rhos-y-Felin, като фрагментите от Стоунхендж са с характерна структура на фолиран риолит и имат повърхностен слой калциев карбонат, дължащ се на дългото им погребване в кредните почви на обекта.

Освен това, анализът на друг камък — Stone 32d, показва, че и той е фолиран риолит, а не долерит, както се е считало по-рано. Това подсилва хипотезата, че по-голямата част от т.нар. сини камъни в Стоунхендж са били транспортирани от Уелс от неолитни общности. Пренасянето на подобни скални блокове, някои с маса над три тона, се оценява като значително логистично постижение за своята епоха.

Повечето археолози днес приемат, че неолитните строители са реализирали този процес със средства като дървени шейни, въжета и подготвени трасета, което е напълно постижимо на фона на наличните технологии от периода. В подкрепа на тази теза стоят и откритите следи от каменодобив в района на Craig Rhos-y-Felin, датирани около 3000 г. пр.н.е.

Изследването изключва наличието на ледникови образувания на платото Солсбъри и аргументира, че липсата на аналогични каменни фрагменти извън района на Стоунхендж противоречи на модела за ледников транспорт. Това е в контраст с аргументите на д-р Брайън Джон, един от основните застъпници на ледниковата теория, според когото т.нар. абразионни следи по камъка са резултат от ледниково пренасяне. Новите данни обаче посочват, че тези белези могат да бъдат обяснени с естествено атмосферно изветряне.

Историческите реконструкции сочат, че първият етап от изграждането на Стоунхендж е около 3100 г. пр.н.е. Първоначално обектът представлява голям земляк със система от ровове и ями, наречени Aubrey Holes. Вторият етап, около 2150 г. пр.н.е., включва транспортирането на около 82 сини камъка от Преселските планини в югозападен Уелс. Вярва се, че камъните са били пренасяни с шейни и ролки до крайбрежието, след което по вода и отново по суша до Солсбъри.

В третия етап, около 2000 г. пр.н.е., са добавени масивните сарсенови блокове, донесени от района Marlborough Downs, на около 40 км от обекта. Най-големите камъни тежат над 50 тона и вероятно са били транспортирани чрез сложна система от шейни и въжета. Последната реконфигурация на монумента, при която сините камъни са подредени в подковообразна и кръгла форма, се датира малко след 1500 г. пр.н.е.

Стоунхендж остава изключение сред праисторическите мегалитни обекти, тъй като е изграден изцяло с камъни, пренесени от големи разстояния. Археолозите подчертават, че пренасянето на тежките блокове е било напълно възможно за времето си и е част от изключителната инженерна и социална организация на неолитните общности. Причините за построяването на Стоунхендж, неговото предназначение и символика продължават да бъдат предмет на изследвания, но новите научни данни потвърждават — транспортът на сините камъни е човешко постижение, а не резултат от ледникова дейност.