Диана Дамянова: Продължаващ ментален лапсус

Мислех си, че думите на Радев за туй, дето ще продължават убийствата в България… Та мислех си, че те са „ментален лапсус“. Терминът е мой, създаден е от мен вчера в стремежа ми (много искрен) да обясня, че няма как министър-председателят да го е казал в пълно съзнание, че нещо се е объркало в изреченията или че има всякакви други възможни извинения и обяснения.

Щото, ако неговият министър, който, впрочем, по моя преценка е истински проблем за имиджа на това правителство, описва убийствата като битови, а самият министър-председател казва, че те няма да спрат, то в тази нова ментална конструкция накратко се съдържа информацията, че това правителство не може да спре битовата престъпност!

И понеже то и без туй не може да я спре, а и не прави опит, но като признае, че не може да спре и самоизбиването на бизнесмени със собствените им оръжия, то тук не се очертава усещането, че живеем в много, много успешно управлявана държава.

И си викам на себе си: Абе, много им се събра на тези хора наведнъж — хем да спечелят властта, хем да се оправят с управлението, хем да се научат как работи държавата, хем да играят па де дьо между Европа и Русия, хем да „замълчат“ някак си лица като Слави Василев, хем да спрат цените, хем да оправят тока и въобще… Абе, много им се насъбра.

И си викам още: Абе, трябва да проявяваме разбиране. Може пък да са изпълнени с истински добри намерения, може зад тези ментални отклонения да се крие напрежение, може ние да сме твърде придирчиви и въобще — нека се правим, че някои неща не са такива, каквито изглеждат.

И се успокоих и загледах (на запис, че вчера, нали, избори) мача на двете момчета на Владо Николов, които са истински спортни гении, направо изумителни, направо вдъхновяващи, направо деца от най-висока класа. И някак покрай това простих някои ментални отклонения или направо лапсуси на властта.

И се отдадох на гордостта, че българската земя, българското семейство и българската държавица са родили тези прекрасни деца.

Ама като изгледах мача и ей така, без никакви задни намерения, взех, че отворих нета.

Ох! И там срещнах онзи документ, написан на бланка на Министерския съвет, дето в него се казва:

Да гласуваме за Йотова.

Да отразяваме буквално и без интерпретации, камо ли съкращения, думите на министър-председателя.

И си викам: Боже, тези освен ментален имат и технически ментален лапсус. Щото погрешка са пратили инструкцията за отразяване на Радев на бланка на Министерския съвет.

Ох!

Не било!

Били са си я пратили съвсем нарочно, защото са си смятали, че им се пада и им се полага, и защото е тяхно право да си я пратят, а наше задължение — да я изчетем в пълния ѝ вид (без съкращения и обобщения) и да ѝ се насладим.

Насладих ѝ се.

Не че Мерц в Германия не се опитва да наложи нещо доста подобно и дори по-гадно, ама си мислех, че Радев не е от тях.

И не, не е проблемът бланката на Министерския съвет, какъвто всъщност е.

Проблемът е, че това е неблагоприлично, неприемливо и дори недопустимо.

Ще оставя настрана цитираните в съобщението професионални стандарти, щото малко там ми идва да си спомня за Сталин, ама пък той, като не спазваш „професионалните стандарти“, направо ги е стрелял.

„Политиката може да се превърне в болест на егото. Колко силно един политик е заболял от властта, не се разбира, когато е във възход. Тогава всички изглеждат щедри и широко скроени. Истинският тест идва, когато започне да губи властта.“!!!

Сега, това по-горе не съм го писала аз. Постнал го е Кирил Петков.

Ще го оставя тук без коментар, може някому пък да е полезно.

P. S. Терминът в заглавието е откраднат от правото, където съществува като „продължавано престъпление“.