Губим 1,5 млрд. лв. от новия гръцки данък

Българският бизнес може да изгуби над 1,5 млрд. лева заради налагането на 26% данък върху сделките и транзакциите от България към Гърция. Това съобщи заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев пред ресорната парламентарна комисия по бюджет и финанси.

Депутатите се събраха да обсъждат новият данък от 26%, който иска да наложи правителството на СИРИЗА за България, Кипър и Ирландия.

Реално данъкът ще бъде наложен единствено на сделки, които са фиктивни, но ще бъде авансово удържан от всички сделки. Така, докато доказват съществуването на сделката, българските предприятия няма да могат да ползват парите си, обясни Кирил Ананиев.

Премахването на данъка в Гърция може да бъде атакувано в съда в Люксембург.

Ние вървим по дипломатически път, вървим също и с разговорите с Европейската комисия. Ако не стане по дипломатически път, продължаваме си процедурата по пътя, който ни води до съда в Люксембург. Принципно стокооборотът е 2,8 млрд. евро. 26% - това са някъде малко под 800 млн. евро или около 1,5 млрд. лева, пресметна Кирил Ананиев.

Напълно подкрепяме позицията на Министерство на финансите и Министерството на външните работи, посочи заместник-министърът на икономиката Любен Петров. В България има регистрирани над 1400 гръцки фирми, които ще бъдат потърпевши, както и всички български фирми, които ще бъдат нашия съюзник, заяви той. По думите му България има за партньори и в лицето на гръцки бизнес организации. „С търсенето на дипломатическо решение, с работата на нашите посланици смятаме, че може да се постигне консенсус,

преди да се стигне до решение на проблема в Брюксел“,

припомни Любен Петров.

Министерство на външните работи, Министерство на икономиката и аз ще работим за решението на проблема за новия гръцки данък, обеща вицепремиерът Меглена Кунева. Тя поясни, че трябва да се иска информация от всички български институции за това какви ще бъдат последиците от този нов гръцки данък, за да се покаже на всички, че има силна политическа воля от страна на парламента.

В края на март гръцкият парламент прие закон за борба с данъчните измами. Документът , който предвижда облагане с данък от 26% на сделките на гръцкия бизнес с международни контрагенти със седалище в държави с преференциален данъчен режим или квалифицирани като данъчен рай. В средата на март на срещата на върха на ЕС беше поставен ултиматум на Атина да представи нови мерки за реформи срещу получаване на помощ.

Облаците над южната ни съседка се сгъстиха още повече,

след като председателят на Европейския парламент Мартин Шулц предупреди, че финансовото състояние на Гърция е опасно и страната се нуждае от 3 млрд. евро до края на март, за да избегне фалит.

Целта на мярката е да се спре избягването на данъци чрез тристранни търговски операции с държави като Кипър, Албания, България, Гибралтар, Ирландия, Македония, Катар и ОАЕ, които влизат в списък от 33 страни - определени като "данъчни убежища", както и с държави с много ниски данъци върху корпоративната печалба.

Единствено Асоциацията на гръцката текстилна промишленост подкрепи рестриктивната мярка.

След силна опозиция от страна на бизнеса, който членува към Индустриална бизнес асоциация и Търговско-промишлена палата - Атина, заместник-министърът на финансите, Надя Валавани, обяви две промени.

Първата се отнася за компании, извършващи "обичайни търговски сделки" с държави, които принадлежат към списъка от 33-те държави, изобщо няма да плащат данък. А кои сделки ще бъдат характеризирани като „обичайни“, ще се определи с министерско постановление.

За случаи, в които ще бъде удържан данъка от 26%,

фирмите ще имат възможността да докажат, че сделката е реална, а не тристранна операция. Това би им позволило да си получат обратно парите до три месеца, а не за 12 месеца, както е предвидено в първоначалната разпоредба от закона.

Седмици след изказването на Надя Валавани правителството все още не е приело нарочното постановление.