Аlea iacta est - зарът е хвърлен

Реалната българска политика си зае нормалното място - в междувремието на президентското вето и парламентарния вот.

Валери Симеонов се почувства патриотично от парламентарната сеч над президентското вето. „Това беше рубиконът на деня“, каза той гордо и похвали „Атака“ за отговорната им политика.

Волен Сидеров от похвалата на Валери Симеонов, че е патриот, би трябвало да изчисти някой и друг паметник в повече.

Цветан Цветанов незнайно на кой пак обясняваше, че България е парламентарна република. Т.е. не е президентска. Т.е. не е на Плевнелиев. Т.е. парламентарното мнозинство е органът.

Радан Кънев пак плаваше в мътни води и без попътен вятър. Плаващо мнозинство, та плаващо мнозинство. То било проблемът. Даже го определи като ... “кюскане на кочове“. Излиза, че едни си плават, други си стоят на брега, а трети се „кюскат“. Междувпрочем коч означава нескопен овен, а кюскане е удар с глава.

БСП, ДПС и АБВ пък даже не се измокриха. Те не са, както е известно, нито за Плевнелиев, нито за ГЕРБ и реформираните му части.

С други думи резултатът е логичен,, плаващ и по български парламентарен.

Но само да напомним. За всеки случай.

„Златният пръст“ в политиката много често става най-обикновен среден пръст.

Българите в чужбина са най-големият инвеститор в България.

Плевнелиев трябваше досега да е научил разликата между вето и вот.

Рубиконът не е ежедневна работа. За сведение: Рубикон е река в Италия, на Апенинския полуостров, която се влива в Адриатическо море на север от град Римини при град Белария. Извира близко до град Соляно ал Рубиконе. Известна е в историята предимно с израза "alea iacta est" - букв. "зарът е хвърлен", което значи да вземеш решение от което няма връщане назад. Т.е. не можеш да играеш хазарт всеки ден. В политиката това означава да те изхвърлят от казиното.