Партийната книжка на Цачева - коз на ГЕРБ

Замириса на избори и някак чудодейно „лошият човешки материал“ започна да се превръща в „Негово Величество Избирателят“, а „тази държава“ – в „Майка България“. В задругата на генните инженери си заскубаха брадите в екзистенциалния спор – може ли обединителят на нацията да бъде и партиец от кариерата.  Вечно недоволните, но кротки учители получиха увеличение на заплатите с 10%, тъй като напълно го  заслужавали. Към общините също бяха насочени извънредни средства.

Ако в останалите сектори, зависими от държавата, имат някакви скрити желания, сега е моментът да си изкажат болката в цифри. След месец ще е късно.

След като дългоочакваната двойка на ГЕРБ бе огласена и вписана на мястото на неназования кандидат, подкрепата към избора на управляващите за няколко часа спадна с повече от 30%. От над 51% за многоточието след името на партията, до малко под 20% за Цачева-Манушев. Анализатори предвиждат тежък и непредсказуем балотаж между шефката на Парламента и генерал Радев, отстъпващ с около 5%. Толкова, колкото е настоящата подкрепа за избора на АБВ Ивайло Калфин.

Друг кандидат, когото идентифицират с лявото, колкото и да настоява, че вече не робува на посоки, Татяна Дончева, събира 3,8%. Твърде наивно ще е, ако традиционният ляв избирател тръгне грубо да сумира процентите на Калфин и Дончева и да ги събира с тези на Радев. Може да заживее в розов балотажен сън, който временно да потуши тъгата му от фрагментацията в ляво. А накрая да остане с пръст в уста.  Да включим тук и процента и половина, който според „Маркет линкс“ получава Орешарски. А гласовете за бившия премиер не са от електората на ДПС. Поне засега.

Надежда механичният сбор да се осъществи на балотажа, просто е химера. Нищо, че Радев беше „откритие“ на АБВ, където преминаха основни фигури от Столетницата, а Дончева – първото острие на БСП, далеч преди  Мая Манолова и Корнелия Нинова да станат лица на партията.

Орешарски пък преживя едногодишен мъчителен престой като премиер в правителството на БСП.

Ситуацията най-добре е обяснена в песента на Михаил Белчев и Искра Радева /съвпадението във фамилията е случайно/ „Добри познати“ – „Бяхме най-близки, затуй отсега нататък, ще сме най-чужди в света…“ .

Но това не е всичко. Удар по БСП, колкото и странно да прозвучи на някои, може да нанесе и членството в БКП на Цецка Цачева. Представете си, че партийният й билет бъде публикуван в деня за размисъл в някой вестник, вместо лековита Богородица. Нищо, че хората почти спряха да четат вестници. През есента на 1995 г в деня за размисъл преди балотажа за кмет на София видяхме партийната книжка на Стефан Софиянски. Това трябваше да му нанесе съкрушителен удар. Обявеното за книжка се оказа фалшификат и номерът даде обратен резултат.

Сега обаче ситуацията е друга. Освен, че членството на Цачева в БКП отдавна не е тайна, пък и никой не го крие, има и други удобни обстоятелства в подкрепа на тезата. По ред причини девалвира вярата в непогрешимостта на политиката, провеждана от ЕС, а носталгията по времето на Живков достига небивали размери, изразяващи се дори в  откриването на Музей на социализма.

Така можем да стигнем до парадоксалната ситуация, всички опоненти на двойката на ГЕРБ да говорят за партийната книжка на Цачева, а тя да обере дивидентите от гласовете на изпадналите в умиление по младостта и водещата роля на партията.  Горката БСП. Май се оказа сама срещу всички. И няма никаква нужда Цветанов да обяснява, как всички 35-40 годишни по онова време били комунисти. Всички гласуваха, но далеч не всеки бе партиен член. Сляпата вяра в късата памет на народа може да даде неочаквана засечка.