Имаме си батко, искаме и мама

След 6-ти ноември Майка България може да си има своя мама. Мама Цецка Цачева се готви за става майка на нацията.

Тя ще тръгне по славните стъпки на леля Ангела Меркел, която милиони сирийци с нежност наричат „мамо“. Ние пък си я знаем като добрата леля Ангела, която тук, таме ни урежда някой друг милион от чичо Юнкер.

В българската история има множество примери за „роднински титли“. Тодор Живков за едни беше Тато, а за други – бай Тошо.

Неговият някогашен охранител Бойко Борисов пък наследи титлата, но с леки изменения. Той не е бай, а бат Бойко. Бай е някак селско и приравняващо обръщение, докато бат, в себе си съдържа онези сила и стабилност, нужни да се означи истинския лидер.

Бойко Борисов ни е батко, а понякога баткото е по-ценен и от бащата. Толкова ценен, че назначава и майката.

А братята са много. Братята руснаци, братята американци и братята роми. . Те пък си нямат батко, но си имат дон – дон Цеци.

През последното десетилетие имахме двама царе – Царя и цар Киро. На вторият на галено му викат Киро – циганина, ама това не е обръщение за пред хора. Нали знаете, че в семейството може да си викате както искате, ама на официални места се държите с уважение.

Ето например Димимитър Маринов, когато е в разни телевизионни къщи е чичо Митко, но на официални места е Митьо Пищова. Дори вече господин Пищова. Все пак нека да стане президент. В крайна смета все още много от нас още помнят чичко Ленин от дядо Иван. Поколения, какво да ги правиш?

В крайна сметка ние всички сме си едно генетично котило. Имаме си нашите срамотии, ама гледаме да не ги показваме пред хората, освен ако не са в ООН, че там чичковците и лелите много лъжат и много искат.