Истинските гробари на европейската идея

Австрийският външен министър Себастиан Курц започва нова политическа инициатива. С оглед на австрийското председателство на ЕС през втората половина на 2018 Виена ще отговаря за развитието на реформите за Европейския съюз. Канцлерът Керн наскоро също се обяви за обновление на концепцията на ЕС. Тези планове заслужават внимание. Дори, ако усилията първоначално се наложи да се изпробват върху местни играчи, това показва, че в ЕС се е появила важна цел.

Но има съмнения относно ефективността. Тъй като има държави членки, които с удоволствие ще забавят реформите. И дори, ако Брюксел сега казва, че скоро ще представи Бялата книга на реформите, конкретни предложения все още се появяват едва през година. И средният гражданин ще започне да се чуди дали не става въпрос за спящи служители в Брюксел или те може би не искат да променят нищо.

Еуфорията на деветдесетте години в ЕС вече премина. След финансовата криза и миграцията, която предизвика огромен брой оплаквания и никакви предложения, през миналата година беше взето решението за Брекзит. Веднага започна да се говори за спасителния шок и за шанс за ново начало за ЕС.

На този фон до момента имаше много разговори и дискусии. Но не и конкретни резултати. Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември миналата година също не е доведе до появата на нови идеи. Настроените срещу ЕС популисти от тази страна на Атлантика решиха, че за Европа това ще бъде възможност за сближаване. Хубави думи, но в действителност те не означават нищо.

Защо е тази летаргия? Нека да започнем с управленския екип в Брюксел. Там не съществува силно желание за реформа, от най-ниските етажи до председателя на Комисията - всичко решава старият екип. Къде е младото поколение, което най-добре разбира и може да вдъхнови толкова важните млади граждани на държавите членки? Когато преди няколко дни Жан-Клод Юнкер обяви, че през 2019 г. няма да се кандидатира за втори мандат като председател на ЕК, реакцията беше сдържана. Очевидно някои виждат в това шанс за реална промяна. Но има опасения, че реалността ще бъде съвсем различна

Въпреки всички основателни критики срещу ръководството на ЕС, истинският проблем се крие другаде - в държавите членки. За разлика от добре известната поговорка рибата този път започва да гние не от главата, а от някои европейски столици. Ако лидерът на държава от ЕС може да претендира, че неговата страна е обект на атаки от страна на ЕС, както наскоро направи Виктор Орбан; ако страна като Полша може постоянно и съзнателно да игнорира критиките на ЕС , означава, че те са реалните гробари на европейската идея. Има много други примери за нарастващата националистическа дребнавостта в ЕС. Страните избират за себе си точно това, което им е изгодно икономически.

Има ли някакво решение за ЕС? Една от възможностите е да се извършат радикални структурни промени и усилия в рамките на процеса на реформи, за да се създаде една Европа с два различни темпа на развитие. Тези, които желаят да останат в клуба и търсят по-голямо сближаване. И другите, които не искат да си сътрудничат, но ще останат членове на ЕС, но с по-малко права и отговорности.

Ако след това Брюксел все още е готов да прокара реални структурни реформи и да се съсредоточи върху трудните области - външна политика, отбрана, финанси и миграция, чрез предоставяне на решение на малките проблеми за държавите членки, в крайна сметка може да се появи нов ЕС.

Не е реалистично? Може би, но алтернативата е трагична и ще зарадва само двама лидери - във Вашингтон и Москва.

Герхард Битцан, Die Presse

Превод: Анатоли Стайков