Гарелов в седмицата на Елените

„И Бойко Борисов и Корнелия Нинова вече знаят резултата от изборите. Разликата не е 1-2%, както се твърди от някои агенции, а е 4-5% в полза на една от двете партии. Единият се притеснява от това, че така или иначе губи изборите и не вижда защо да се излага, а другият така или иначе печели изборите и не вижда защо да рискува“. Това заяви на 5 март Иван Гарелов в предаването „Комбина“, все още в качеството си на медиен съветник на служебния премиер Огнян Герджиков. Въпреки, че старият журналист не взе открито страна в изборната битка, още тук някъде можеше да светне червената лампичка и Герджиков да му обясни, че не е подходящо да коментира вътрешнополитически теми, когато кабинетът по презумпция трябва да демонстрира равна отдалеченост от основните играчи. Но или премиерът бе твърде зает, за да види и чуе как 74-годишният му служител стъпва на тънкия лед, или просто нито една от страните не възропта срещу мнението му за отказа им от телевизионен дебат.

Само десетина дни по-късно уволнението на Гарелов вече бе разписано. Клед като през 2001 година бе освободен от поста директор на „Новини и актуални предавания“ в Нова, същата телевизия 16 години по-късно стана причина за вероятно последното му уволнение в дългата му професионална кариера. Гарелов участва в диспут по избухналия скандал между бившия премиер Борисов и журналистката Елена Йончева, настоящ водач на листата на БСП в Хасково. И застана на страната на колежката си.

„Мотивите са, че съм ангажирал кабинета, защитавайки Елена Йончева. Само че аз я защитих като мой колега. Обяснено ми бе, че с изказването ми лично съм засегнал бившия министър-председател Бойко Борисов“, заяви Гарелов и уточни: „Имало е реакция от бившия министър-председател към него…Пратил SMS“.

От една страна що за карък трябва да си, за да те освободят по време на и без друго краткия мандат на един служебен кабинет. От друга, за да се случи на човек, врял и кипял в яхнията на партийните мръсотии, явно залогът с трудовия му договор не е бил твърде тежък за него. След две седмици, месец, хайде да са два, така или иначе Гарелов щеше да напусне поста си. Уволнението му едва ли ще натежи, ако тръгне да си търси друга работа на тези години. Да му мислят по-младите. Дано на тези години продължаваме да работим единствено от професионален гъдел, а не от необходимост за оцеляване. А Мистър Панорама за едни слиза от сцената с позорно клеймо, за други като джентълмен. Но едва ли е казал последната си дума в професията и ще седне в къщи да гледа телевизор.

Герджиков имаше своето формално основание за крайното си решение. За малкото време до финалния ден на кабинета той нямаше как просто да издърпа ушите на батко си Иван и да го накаже с мъмрене до следващия път. Не остана време за втори жълт картон. А щом Борисов е сърдит – махай проблема, да ти е мирна главата.

Разбира се, Бойко не дари с тишина думите на Гарелов, а напротив, отприщи се в характерния си стил: „Ако аз мога да влияя на служебния премиер Герджиков да уволни Гарелов, тогава мисля да му пиша да върне всички областни управители, назначени от редовно избрано правителство, които той уволни и замени с кадри на БСП“, написа Борисов на стената си във Фейсбук. И не спря дотук: „Да върне и уволнения от него главен секретар на МВР, шефове на ОД на МВР, шефове на болници и всички ръководители на държавни предприятия. Президентът Румен Радев да върне Елена Йончева като прессекретар. С радост бих спрял тази чистка в цялата държавата“, декларира Борисов, получил чудесен шанс да изпълни за пореден път познатия си репертоар от последния месец.

Да се върнем на скандала Борисов-Йончева. Всичко започна след думите на Борисов: Бяхме принудени да платим милиони за интервютата на Йончева". От своя трана тя го заплаши със съд. В Бургас бившият премиер заяви: „Представете си, че сте журналист и държавата ви плаща по няколко милиона лева за интервюта в чужбина през една от партийните централи. Даже нашето правителство беше принудено да плати. Та това „ново лице“, ако си позволи отново да каже, че крадем, ще наруша закона и ще кажа как бяхме принудени милиони да платим за нея – с мъж премиер тогава. Това е ясен конфликт на интереси!… Разбрах, че Елена Йончева ще ме съди за клевета. С удоволствие ще участвам в този процес. А още по-компетентен от мен е бившият финансов министър Симеон Дянков за финансовата част, както и шефовете на разузнавателните служби“.

Повод за гнева на Борисов бяха достигнали до ушите му думи на Йончева от предизборен митинг в нейния регион, че санирането предразполага към корупционни практики. Какво следва от всичко това през призмата на предизборната обстановка. Бойко може да лъже, може да е прав, може да е подведен, може да е забравил, че Московски поднесе извинения по въпроса още навремето. Но така или иначе контрата остава у Йончева, колкото и мнозина да смятат, че е обратното. Заради мистерията, която върви заедно с израза „засекретена информация“, както и житейската мъдрост от недрата на народа – „абе, щом се говори, не може да нема нещо“.

Сомалийски пирати, откупи, тайни служби…Пълна лудница. Ето това е екшън, а не като с кремчето на Елена Поптодорова. Тя между другото сбърка генерално с интервюто, което даде за същата фатална телевизия, станала арена на горните сблъсъци. Видяхме една уязвена жена, чиято защитна реакция бе агресивна, но не и изненадваща. И не тя заговори за детето си, за да търси съчувствие – първи в раната й се заровиха медиите, които я дариха и със специфична диагноза. В последната серия от сагата Поптодорова започна работа в Атлантическия клуб по покана на Соломон Паси. Дали ще има нов сезон – ще видим.

Другата Елена – Йончева – също е хубаво да си трае по нейната тема. Делото, което евентуално ще заведе срещу Борисов, може да се проточи с години, като бъде търсена експертна оценка от вещи лица от ранга на Джак Спароу и Джон Силвър. Никой не знае кога ще стане това, но няма как да стане преди изборния ден.

А ако на някой не му харесва санирането, да си има едно наум, как ще го изрази, че виждате какви неща следват.

Както и да е. Снощи в съвършената ни държава водещата новина бе за неправилно паркиране. Преходът свърши, скъпи приятели…