Празни мисли на празна чаша

През 1989 г. една лекарка в Александровска болница, загледана в прегънатата ми жлъчка, каза напътстващо:

-Скоро ще станеш мъж и сигурно цял живот ще пиеш алкохол. Запомни добре. Слабите питиета – вино, бира и вермут – по-бързо увреждат черния дроб. Ако ще пиеш, пий силен алкохол – водка, коняк…

Да, но тогава водката бе „Царевец“, а конякът „Плиска“. Прекрасни, качествени питиета. Настъпиха смутни времена. Скоро се появиха мракобесните им наследници от 90-те.Само от спомена за тях черният ми дроб започва да пулсира. Така заветът на онази лекарка отиде по дяволите. Разбира се, важно е да сме живи и здрави, което само по себе си би било някакво чудо.

По-изтънчените пияници твърдят, че консумацията на алкохол е част от културата на хранене. Те наричат пиячката, която поемат между събуждането и обяда „аперитив“, отварящ апетит за прекрасните гозби на великомъченицата, склонила по непонятни причини да дели постеля с тях.

Обикновените отрудени пияници не се превземат излишно. Просто стават в 4 сутринта и отиват, кой на гарата, кой на автогарата за първите сто грама. Без обяснения, хленч и оправдания. Истинският пияница знае какво иска. И къде да го вамели. Живее стегнато и консумира ритмично, спазвайки повика на организма. Не е добър слушател, но и не угодничи дразнещо. Животът за него нито е тайнство, нито е особено любопитен. В единия крачол си е преместил политиката, а в другия световните загадки и съдбата на душата след възнесението й.

Останалите шушумиги, изтънчените пияници, които споменахме, са осъдени на вечно безпокойство, колебания, припряност, нерешителност и влизане от роля в роля. Склонни са към отвлечено философстване и отегчително празнословие, често довеждащи аудиторията до чисто физическа болка. Тъй като вече ме изпълва безпокойство, че може да съм ви отегчил, преди да съм ви причинил чисто физическа болка, ще ви оставя да помислите върху някои кратки констатации, рожби на реалния живот.

Какво му трябва на човек – няколко конграчулейшъна от Брюксел и кръвно 120 на 80.

Съкратените от БДЖ могат да издават вестник с карикатури „Пуф-паф“

Толкова любов се лее от соц естрадата, та си викам, колко ли евангелисти са заблудили „Концертна дирекция“ едно време…

MasterChef напълно покрива бляна на средната домакиня – да готви, докато я унижават...

Не им е лесно сега на ямболлии. Всички се подозират взаимно за джакпота и се молят късметлията да не е познат. Усилни дни…

Най-важно при разделното хранене е да спазваш последователността – първо, второ, трето. Защо толкова шум вдигат за него. Простичко е – супа, основно, десерт…

Как още не са забранили „Опълченците на Шипка“ в клиниките по алергология. Сигурно болните се потискат още повече от израза „пристъпи ужасни“...

С какви глупости занимават Карлос Чакала – да има ли трета доживотна или да си остане с две…

.Помолих жена ми, докато трае Председателството ни на ЕС, да не правим сцени пред гостите. Мисля, че ме разбра.

Сега тормозят Валери Симеонов, защо блъскал баби с хората му на границата. Ами нали Бойко каза, че е лшо с баби да спиш…

Остава пълна загадка, какво е в състояние да зарадва Петър Хубчев…

Навръх изборите дадох 50 лв. на един да ми изчисти мазето, а той отиде да гласува…Какви хора?!

Вече никой не цитира Паулу Коелю. Колко ли му е гадно…

Половият акт може да бъде удължен значително, ако започне минута преди да преместят стрелките с час напред.

Няма по-унищожителен поглед от този на жена в химическо чистене, когато види че сте отрязали етикета с материята…

Писна ми тази филателия, дали да не започна да събирам марки…

От пет сутринта мисля да не пия днес, но май току-що размислих…

Преди да ми отрежат тока, бих искал да споделя с вас и идеите ми за икономически просперитет на страната, но усещам, че нямам ищах…

Братчеда купи на едро сутиени и ги продаде с огромна печалба. Казваше, че са хвърляни по Криско. Находчив излезе, все едно не сме една кръв…

Служителите на „Кърти, чисти, извозва“ как ли приемат лозунга „Не на разрухата!“. Сигурно ги дразни.

Ако ГЕРБ и БСП направят коалиция, в подлезите ще пише „Радан беше прав“…

Истинският мъж чупи празната бутилка и смуче дървената стълба, пъхната вътре от лигльовци!

Ако съдбата беше спещнала Георги Милчев и Чък Бери, можеха да издадат албума „Годжи-Бери“

Когато Зеленогорски избира сирене, сигурно предпочита буците в център-дясно на витрината.

Който продава ябълките на Беновска, може да свърши като Рокфелер…

Колко ли спасители с лош дъх са уморили удавници при изкуствено дишане…

На истинския мъж му леят куршум в завод „Арсенал“. Женчовците ходят на ходжа.

И накрая, но не на последно място – в този празничен ден не упреквайте хората в липса на чувство за хумор. Все пак точно те го създават. А и със сигурност някой си го мисли и за нас.

Няма как всички да се хилим на едно и също, но можем да си кажем „Наздраве“!