Водевилът "Среща в ЦУМ"

Срещнали се Сотир Цацаров и Сашо Дончев край "Света Неделя" и от дума на дума се скарали. Решили да се изяснят като мъже, но се чудели къде. "В прокуратурата е голяма навалица", казал Цацаров. "Горе в Хладилника е страшен хаос", отвърнал Дончев. Тогава се светнали, че офисът на Георги Гергов е до тях. Хем и арбитър да имат. И се мушнали в ЦУМ.

Една измислена водевилна прелюдия към обявената за скандална среща между шефа на енергийния мастодонт "Овергаз" и главният прокурор в сталинистката обител на пловдивския социалист. Водевилна, защото историята доби комедиен характер, а музикалният съпровод осигуриха пеещите незрящи край метростанция "Сердика". Според Дончев Цацаров не харесвал издавания от него вестник "Сега" и карикатурите на Комарницки.

От трапезен клип-изявление на Дончев стана ясно, че магистратът дори го заплашвал. И го смятал за собственик на телевизия Би Ай Ти и привърженик на "Да, България". Но Дончев просто познавал Сашо Диков, с който ходели по гаджета и на ски. Познавал и Христо Иванов, но нищо повече.

За сметка на това от партията на бившия правосъден министър веднага поискаха оставката на Цацаров. Порив, който така или иначе при тях е включен на стендбай.

Най-сигурният начин да не разберете нищо от случая "Среща в ЦУМ" е да търсите положителния герой в цялата история. И понеже така или иначе няма да разберем нищо повече за тази среща, нека видим резултатът от нея. С уговорката, че "скандалът продължава", както ни уверяват някои медии.

Цацаров категорично отрече да е заплашвал или притискал Дончев, който след телевизионния си рейд се оттегли далеч от микрофоните. Отнесе го любезният домакин на срещата Георги Гергов, който напусна изпълнителното бюро на БСП, след като Корнелия Нинова постави въпроса "аз или той". Гергов посочи ролята си в издигането на Нинова в партията - от влизането и в ИБ до избора й за председател и заключи, че нямало ненаказано добро.

Това бе в рамките на очкваната реакция. По-изненадваща бе следващата - случаят бил активно мероприятие за дискредитиране на кабинета "Борисов 3". Ти да видиш. Вярно, Гергов отговаряше за коалиционната политика на партията. Но, нали БСП няма място в новия кабинет? По темата взе отношение и Борисов. Имало битка между олигархичните кланове в партията, но капанът на главния прокурор щял да щракне за тях. С което взе страната на Цацаров - съвсем в порядъка на очакванията. Друг е въпросът, ако срещата бе проведена в гаража на Бойко в Банкя, както онази преди фалита на КТБ, щяхме ли въобще да научим за нея.

Парадоксалното е, че за БСП стана по-трудно след изборите. Обикновено това важи за партията - победител, която ще се нагърби с управлението на най-бедната страна в ЕС. Но, да не забравяме, че обитаваме специално място със свои вътрешни закономерности, неподвластни на нормалната логика и напълно чужди на постулатите в политологията. След като Нинова изрази пред шармантния светски репортер Мон Дьо възхитата си от Маргарет Тачър, вече може да бъде казано всичко. То така или иначе няма значение по нашите ширини. На Корнелия явно и допада идеята, да бъде смятана за нашата "желязна лейди". Без значение, че според оригиналната бедните сами са виновни за съдбата си, а синдикатите нямат думата. Не е ли нормално тогава нашите синдикати да застанат на страната на Борисов, а не на социалистите?!

Но, стига разсъждения. Чака ни работа. Както заяви бардът Веселин Маринов пред национелен седмичник, сега е тежък и отговорен период. Трябва да се усвоят пари от еврофондове...