Отново дойде 1 юни и социалните мрежи мигом се изпълниха с черно-бели снимки на отдавна пораснали деца. Освен обичайните пожелания за най-малките, Денят на детето отдавна се е обърнал на жалба за младост. Ежегодна панихида в памет на изгубената невинност и безгрижие.
Детството се оказа първият и последен период от живота ни, в който можехме да тръгнем безцелно нанякъде с достатъчно съмишленици на наша възраст. Днес ни се струва, че само лудите и клошарите се радват на привилегията да скитосват, но със сигурност и те си гонят някаква своя цел, слаломирайки около контейнерите. Опитайте се да си спомните, откога не сте си казвали "скучно ми е". Не можете. Има си хас да успеете.
Последно трябва да е било през безкрайните летни ваканции, в които седяхме на напечените бордюри и планирахме поредната пакост. От скука. Безкрайни, защото и времето сякаш течеше по-бавно.
Днес отвсякъде ни се блещят таймери, отчитащи изтичащото ни време в луда надпревара. А то, времето, сякаш потъва в каца без дъно. Превърнахме се в роботизирани чудовища, активиращи се сутрин, за да изкарат пари и да платят поредната сметка. В телефоните ни отлежават стари съобщения за просрочени или наближаващи крайни срокове. Денят ни минава в перманентен ужас, да не оплескаме нещата и да останем без доходи. Или някой да не ни измами. Ако не нас, то баба ни на село. По телефона.
Вместо да седнем на тротоара и да чоплим едва появилата се коричка на ожуленото коляно, тичаме към поредната промоция, ликвидация, разпродажба, Седмица на камерунската кухня или Черен петък. Сещаме се, че във вените ни тече кръв, едва когато качим кръвно или спечелим ваучер за пълни кръвни изследвания.
Вместо да хвърлим плик с вода от балкона върху главата на някой минувач и после да се скрием в най-далечната стая, спорим с касиерки в хипермаркета. За това и онова. Предимно за хиперглупости.
Вместо да тръгнем към извора на реката и да ловим риба с вилица, крещим на децата, ако изпуснат дистанционното зад дивана.
Вече никой и никога няма да ни изкрещи от прозореца, защо сме излезли без шапка. Дори ние не го правим с нашите деца - просто им пишем гневно съобщение. И треперим при първото сополче, което се подаде от носа им, виждайки в него неизбежна пневмония, болници, болнични и общовселенски кошмар.
Всяко ново поколение неизбежно обявява предното за безкрайно задръстено. Така било е винаги и ще бъде. Не забравяйте обаче, че преди да ни "разкрият", децата ни ще виждат в нас богове. Които имат отговор на всичко и постъпват правилно във всяка ситуация. Както правеха нашите родители. Преди да ги "разкрием"...
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ИВО
08:43 02.06.2017
2 държавен служител
09:07 02.06.2017
3 Темида
Коментиран от #5
09:25 02.06.2017
4 mf2
Да беше прочел и някоя книжка...
09:45 02.06.2017
5 От средното поколение
До коментар #3 от "Темида":
Сегашните деца НЯМАТ НИКАКВО ДЕТСТВО, поне не в смисъла, който ние влагаме! По-амбициозните родители записват децата си на всякакви курсове и школи още от 4-5-годишна възраст, и те нямат никакво свободно време, дори през ваканциите! Другите, по-голямата част, седят пред РСтата, таблетите или смартфоните, и чатят по между си за поредната тъпня, вместо да излезат и да се съберат да си играят. Да се събират го правят малко по-големите момичета, но не за да си играят, а за да хванат рейса и да отидат да се помайват в мола! Играещи деца пред блоковете и в градинките на тумби като нас почти няма, ако не се сметнат няколко безпризорно оставени "чавета" от родителите си. А и това не се смята вече за проява на добър вкус. Детство без игри, без свободно време, пред таблета/лаптопа/смартфона, в конкуренция и надпревара още от ранна възраст - ужас и безумие!!! Мерси за такова детство!!!Коментиран от #8
09:58 02.06.2017
6 onlyhonda
11:20 02.06.2017
7 Корковата тапа
Писнало ми е от идиоти и дебили, които само се вайкат и оплакват, как това не можело да стане, как онова не можело да се направи. Как все някой им пречи!
99% от населението на тази държава е от такива мрънкалници и плювалници, дето само панахиди, гробища са им в главите!
11:30 02.06.2017
8 Дядо Иван
До коментар #5 от "От средното поколение":
Аааа, вие не сте от средното поколение. Вие сте от МОЕТО поколение , ама не искате да си признаете :))))11:59 02.06.2017
9 Стария капитан
Израсъл съм във вътрешен двор на ул. Лайош Кошут №17, спомням си как изгоря тютюневата фабрика Арда срещу нас... беше 1963 или 64 година... Двора ми се струваше огромен, мазетата - пълни със страшни тайни.
Ваканции в Толбухин и Балчик при баба и дядо, Гаази Баба, Кобаклъка, езерото с шараните, топли питки със сирене и огромни кюфтета....и лимонада, истинската стара лимонада.
Сладоледаджията с латерната, сладоледа беше м/у две вафлички и струваше 2 ст.
Дъщеря ми имаше нормално детство, но внуците ни никога няма да усетят това.
18:50 02.06.2017