Взехме ли си белята с председателството

Когато в едно семейство ще идва зет или снаха, традицията повелява да се извърши ремонт, за да не се изложим пред сватовете. Обикновено суетнята довежда до остри конфликти между домакините и в пространството за ремонт трайно се настанява отчаянието. Накрая нещата се подреждат криво-ляво, никой не умира и се стига до нормалното аху-иху.

Предстоящото ни председателство на ЕС се превръща в своеобразна подготовка за сватба. Притеснението и оптимизмът се редуват на вълни. Очакваме около 20 000 „сватбари“, които ще присъстват на 200 събития. Само водачите на делегации, баш сватовете, ще са около 1500, а с тях може да дойде и по едно придружаващо лице. Тези ВИП-делегати трябва да бъдат настанени в 4 или 5-звездни хотели, не по-стари от 10 години. Или поне реновирани наскоро и в радиус от 2 км около НДК. И още, и още изисквания, които трябва да изпълним, за да не се оплаче някой евро-хабиби, че не го завиват и хранят добре.

Колко неща обърка това председателство. На колко народ развали рахата. За Лиляна Павлова създадоха цяло Министерство по председателството, на което ще дръпнат щепсела, след като гостите се разотидат.

Мирослав Боршош щеше още да е директор на НДК и нито прокуратурата щеше да се занимава с финансовите му дела, още по-малко пък щяха да формират специална парламентарна комисия по въпроса.

Паметникът „1300 години България“ или това, което бе останало от него, щеше да си стърчи ограден.

Създателят му Валентин Старчев щеше да си кара спокойни старини, вместо да обикаля медиите в жегите.

Кранът-герой от Хитрино нямаше да изгори като факла, защото нямаше да има причина за подпалването му.

Нямаше да сменят и плочките пред НДК трети път за последните няколко години.

Нямаше да ни пука, имаме ли подходящи хотели по лукс и капацитет за чужденците.

Нямаше да плъзнат гадните слухове, че ще ни отнемат председателството, защото закъсняваме фатално с подготовката.

И добре, че Лили Павлова ги нарече спекулации и призова за единение, та да си отдъхнем. Да говорим за единение между нас е утопия, след като можем да се изядем с парцалите по напълно измислени поводи. Но пък Павлова е горда, че сме дали на Европейския съюз единното зарядно устройство плюс кирилицата и мартеницата. Това обаче остава в миналото. Сега било времето на „Трите К“ - консенсус, конкурентноспособност и кохезия.

Ако ви е дошло в повече, пуснете си „Трите хикса“.