БСП няма да прогони Нинова, но иска ли ги България?

Иде ли краят на ерата "Нинова" в БСП? С този въпрос се обърнахме към читателите на ФАКТИ след бурния пленум на социалистите, на който председателят почти бе бламиран - не достигнаха някакви 4 гласа. В допитването участваха 895 читатели, като се получиха любопитни, но и красноречиви резултати. Този път ще започнем анализа от отговорите с най-малък процент.

Само 7% смятат, че Корнелия Нинова е чуждо тяло в партията и потвърждават наближаването на края на нейното лидерство. Към тях се присъединяват други 18%, които смятат, че недоволството към председателя ще продължи да расте, докато накрая неминуемо ще прелее.

Факт е, че Нинова направи стремглава партийна кариера на Позитано и извървя като стахановец пътя от получаването на партийния си билет до върховния пост в столетницата. В края на краищата никой не я е натрапвал или довел за ръчичка в БСП. Ще кажете, ама нали Овчаров и беше началник. Беше, но всяка стъпка нагоре в партийната кариера на Нинова е следствие на гласуване. Там, на Позитано. Най-малко пък е избрана насила за лидер. Ако амбицията е укорима в дадена общност, то значи в нея преобладават кибиците, а не играчите. Кибици имаше предостатъчно в БСП. Някои от тях заеха позиция, едва когато им бе посочен изхода.

Факт е, че Нинова се обгради с гвардия от нови хора, от които естествено очаква лоялност. За сметка на фигури, покрити с рани от многомандатно залежаване из парламентарните банки. Кадрилът, обявен за саморазправа със старите кадри, бе приет като по-голям "грях" от миналото на Нинова като чиновник по времето на Иван Костов и участник в приватизацията. Този пасаж от биографията на Нинова някакси е приет от партията и не е част от атаките на вътрешната опозиция.

За 10% от анкетираните, за краткия период начело на партията, Нинова вече е постигнала много. По някакъв ирационален начин, който остана мистерия, успя да "открадне" за партията си президентската кандидатура на Румен Радев, който уж беше откритие на Георги Първанов. Разкара и претенциите към него на Татяна Дончева. С което прати отцепилите се от Позитано АБВ и Движение 21 в политическия килер. С победата на Радев БСП пое въздух и си върна самочувствието. Опитът обаче инерцията от успеха на генерала да се прехвърли и на парламентарните избори като актив на БСП, не успя. Няма да се спираме на причините. Те са дъвкани и предъвкани.

По-важно е, че за 41% от участниците в анкетата, с Нинова или без нея, БСП скоро няма да помирише власт. И това е голямата драма за Позитано, а не какво интервю е дал Чичо ЦУМ от своя Панаир. Когато през Европа минаваше лява вълна, БСП губеше избори след избори от Борисов и ГЕРБ. Ами сега, когато тенденцията в международен план е обърната, какво ще измисли БСП? Ще позволи ли Нинова партията да се върне във времената на късния Станишев и Михаил Миков.

24% са на мнение, че Нинова тепърва ще постига успехи като партиен лидер. А какво може да се нарече успех за най-старата партия, ако не победа на парламентарни избори. В противен случай ще започнат да наричат БСП вечно вторите, по подобие на един футболен отбор, който все не успява да стане шампион. Проблемът е, че въпреки своята опозиционност, БСП е възприемана като част от статуквото, от което не може да излезе нищо ново и полезно за обществото.

Като прагматик Нинова опитва да извлича дивиденти дори от проблемите си. Тя сочи вътрешната си опозиция като доказателство за демократичността на партията. И дава за обратен пример ГЕРБ. Където подобно отношение към лидера е немислимо. Същото е положението и в останалите партии в парламента. Дори в съставните части на Обединените патриоти. Който е дръзнал да опонира на Волен Сидеров или Валери Симеонов, е изхвърчал и от партия, и от парламент. За опонент на Красимир Каракачанов във ВМРО простете, но не се сещам. А ако някоя дама от "Воля" си позволи да възроптае срещу Веселин Марешки, още същия ден ще я качат на влака за Варна. В ДПС положението е сходно, но там моделът на управление е толкова специфичен и самобитен, че няма как да го обсъждаме заедно с другите.

За финал - на този етап, въпреки шумната опозиция, Нинова няма повод за тревога относно лидерския си пост в партията. Но този в държавата засега остава мираж.