В началото той получи колосален аванс на доверие от обществото и късметът му работеше. Защо обаче всеки разобличен руски шпионин и всяка паднала ракета вече удрят по рейтинга на Путин - коментар на Федор Крашенинников.
Есента на 2018 година се оказа тежка за Владимир Путин и цялата създадена от него система на руската власт. Непопулярното повишаване на пенсионната възраст се отрази зле на рейтинга на президента. Не стихва и скандалът около руското разузнаване и неговите агенти, които биват залавяни и разобличавани по цял свят. И краят на тази история не се вижда. Руската православна църкка, в която бяха вложени толкова много пари и пропаганда, претърпя унизително поражение. И то не къде да е, а в Украйна! На този фон се случват все повече нови аварии и аварийни ситуации. Смята ли Владимир Путин, че все още е късметлия?
Мистиката на авторитаризма
На 11 октомври аварира ракетата "Съюз" на път за Международната космическа станция. За щастие намиращите се на борда руски и американски астронавти са живи и здрави. С това обаче свършват добрите новини. Програмата за изстрелване на ракети с космонавти на борда е прекратена до изясняването на всички причини, но загубите - финансови и като престиж - е много трудно да бъдат оценени.
Проблемът обаче не е в това, че ракетата "Съюз" не стигна до Международната космическа станция, а падна. Техниката понякога отказва. Случва се и това. Проблемът е в политиката. Постиженията в космоса са част от мита за величието на Русия и след редица скандали успехът на поредния старт беше жизнено необходим. Както никога досега Владимир Путин има нужда от видими и ярки успехи, за да ги противопостави на редицата провали и поражения.
Скандалите и пораженията са болезнени за всяка една власт. Въпреки това в развитите демокрации никой не държи отговорни политическите лидери за всичко ставащо. Демократичната политика е рационална, както и нейната идеологическа база. Лидерът е временно изпълняващ длъжността чиновник, който след изтичането на мандата напуска поста си.
Авторитаризмът обаче винаги е ирационален и склонен към мистика. Как иначе да обясниш на елита и населението, защо десетилетия наред трябва да управлява именно този човек, а който се съмнява в неговите способности на ръководител върши престъпление, дори грях? Опирайки се на архаичните концепции за властта, авторитарният лидер влиза в ролята на древните царе. Те отговаряли за всичко пред висшите сили, а не пред хората. И управлявали не защото са спечелили избори, а защото такава била волята Божия, която се изразявала в благословия за всички техни действия.
Обаче и в архаичната логика съществуват много архаични проблеми. Ако късметът, военните победи и богатите реколти са се възприемали като знак на благословия за съществуващата власт от страна на висшите сили, то пораженията и неуспехите водят до неприятния извод за лидера, че висшите сили вече не са на негова страна. А това вече поставя под въпрос неговото право на власт и дава повод за преразглеждане на споразумението за лоялност.
Лесното свършва
Поредицата от очевидни неуспехи разрушават най-важната концепция на Путиновия режим - учението за постоянния късмет на Владимир Путин. Има известен резон в това да се доверяваш сляпо на този, на когото постоянно му върви. Освен това лоялното отношение към властта е изгодно в буквалния смисъл на думата и това е сериозен аргумент за мнозина.
Съвсем друго нещо е да следваш безотговорно неудачника. И тук става дума не толкова за населението, колкото за политическите и икономически елити в Русия, чиито ползи от сътрудничеството с властта надвишаваха значително това, което получаваха в замяна на лоялността на обикновените граждани. Бизнесмени и чиновници на всички равнища залагаха на Путин и печелеха дълги години служба. Дали обаче те са готови и в бъдеще да засвидетелстват безусловна вярност към лидера, убеждавайки се постоянно, че той вече не е същият и сега те само губят?
Късметът вече му изневерява
На Владимир Путин му предстоят най-трудните години като президент. Той дойде на власт на вълната на големите очаквания и в началото получи колосален аванс на доверие от обществото. Много години той управляваше под ореола на същия този късмет и се ползваше с подкрепата на голяма част от населението. Сега обаче Путин навлиза в нова фаза от своята кариера, когато късметът му изневерява и всички анкети сочат сериозен спад на подкрепата за него, както и нарастващото чувство на безнадеждност в обществото.
Спецификата на съвременна Русия е в това, че самó по себе си населението няма възможност да превърне разочарованието си от властта в някакви видими промени. Но политическият, икономическият и дори силовият елит на страната могат да използват падането на рейтинга на президента и растящото разочарование на хората като начало на борбата за власт. В този смисъл всеки пропаднал мост, всяка паднала ракета и всеки разобличен агент могат да станат, ако не решаващ аргумент, то последната капка, която да задвижи механизма за смяна на властта.
Федор Крашенинников е руски политолог и публицист. Автор е на книгите "След Русия" и "Облачна демокрация", която е написал съвместно с Леонид Волков.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Шляхтиц
19:16 15.10.2018
2 Тома Неверни
19:25 15.10.2018
3 СТИГА С ТВЯ ДОЙЧИ ВЕЛИ
19:33 15.10.2018
4 факти
Коментиран от #7, #10
19:51 15.10.2018
5 IQ ZERO💡
19:55 15.10.2018
6 ГНЕВЕН
ХОРА БДЕТЕ!!
20:08 15.10.2018
7 Мужик
До коментар #4 от "факти":
Абе, лумпен, на 80 млн. немски данъкоплатци, "Джордж Сорос" ли им викаш, или просто не знаеш друга дума, с която да опишеш нещо, което не ти харесва? Да наречеш DW - Джордж Сорос е също толкова тъпо, колкото да наречеш БНТ Свят - Джордж Сорос, ама..., явно толкова ти е богат речника...Коментиран от #12
20:23 15.10.2018
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Каква е тази
Коментиран от #11
21:01 15.10.2018
10 Гост
До коментар #4 от "факти":
Мноогоо "ДОСТОВЕРНО" почти истинско21:28 15.10.2018
11 Мужик
До коментар #9 от "Каква е тази":
Всъщност, богатството му е около 8,3 млрд., но за останалото си напълно прав - нито богатството му е достатъчно (по богатство е, забележи - на 177(!!!) място в света...), нито политическото му влияние. А, да му се приписва влияние върху частни медии и особено върху европейски обществени медии, е абсурдно и говори за тоталното непознаване на медийния свят (и изобщо - демократичния свят и пазарната икономика) от страна на тези, които му приписват подобни неща. Но търсенето на подобни врагове и обвиняването им в какви ли не налудничави конспиративни теории, е стара традиция на руската пропаганда, която до преди 5 години така винеше за всички световни несгоди (истински и въображаеми) Ротшилд, но вече ги замени със Сорос, който е доста по-удобен (все пак Ротшилд не е един, огромна фамилия са, а и нямат такива фондации, които се борят за либерални ценности).Коментиран от #15
21:44 15.10.2018
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Усмивката
05:56 16.10.2018
14 Усмивката
06:07 16.10.2018
15 Усмивката
До коментар #11 от "Мужик":
Като чуят Сорос ,и тук троловете ,подобно вампирчета подскачат като че ли повикани от бащицата им Дракула.Деветосептемврийската инквизиция се е пробудила ,но за последено вярвам06:15 16.10.2018
16 Пеньо
13:44 16.10.2018
17 Batushka
18:04 16.10.2018
18 Цар Вул
11:57 18.10.2018