По "Графа" няма нужда от трамваи

Никой не може да каже как се чувства в момента покойният граф Николай Павлович Игнатиев, гледайки отгоре какво се случва с кръщелницата му. Говорим за софийската улица, носеща името му, която можеше да е най-красивата в столицата. Вероятно старият генерал и дипломат не е щастлив от гледката. И най-малката вина за това е в трамвайните ограничители, които отприщиха естетски вулкан от емоции в социалната мрежа.

То не бяха "акулови перки", то не бяха "надгробни камъни". Реакцията на инвеститора и изпълнителя беше панически умилителна - първо обърнаха посоката на ограничителите, а след като получиха очакваната порция хули, обещаха да ги подменят с два пъти по-малки. Междувременно "гробовете" станаха обект на вандализъм.

Истината, драги читатели е, че каквито и трамвайни ограничители на Графа да се поставят, дори да са от чисто злато с формата на ключа сол, те няма да бъдат одобрени. По простата причина, че по "Графа" въобще не трябва да преминават трамваи. На това мнение са и 41% от читателите на ФАКТИ. Един обръщач при Строителния техникум можеше да ги завърта из стария Лозенец и нагоре по сегашните им маршрути. Но защо беше нужно релсите да останат на Графа, както пък се харесва на 35% от читателите ни, а минувачите да се свиват по тесните тротоари?! Толкова много метростанции покриват вече района, за да дублираме и с надземни релси подземния влак. Подобен ход има логика за кварталите-спални, но не и за идеалния център.

Нима не можеше да се оформи чудесна пешеходна зона от колоните до Попа? Пък който е толкова на зор да смени посоката - насреща са тролеите по Раковска, които спират на Славейков. Вместо това превърнаха в пешеходна зона два-три пъти по-широкия булевард Витоша.

До едно време броях блъснатите пред очите ми от трамваи баби по Графа. Жълтият змей ту ги запращаше в гърба ми, ту ги спирах с гърди, а веднъж така хвърли една към мен, че паднахме и двамата. Тясно е бе, хора. Глупаво и ненужно е.

Сега ще кажете - след дъжд качулка или късно е, чадо. И ще сте прави.

Остава надеждата, че занапред ще бъдем по-внимателни, когато избираме хората, които да вземат важните градски решения вместо нас. Става въпрос за качеството на нашия живот и този на близките ни.

Не просто за паметник със светещи очи.