Мачиков: Обръчи около ГЕРБ ме атакуват, действат като ДС и бившата номенклатура

Главният секретар на ДСБ Емил Мачиков вчера стана повод за разследване, излъчено по ТВ Европа. Мачиков използва възможността за право на отговор, като публикува дълъг текст във фейсбук. Ето го:

По принцип не реагирам на опити за компромати на жълти издания или провокации от страна на представители на пропагандната машина на властта, но този път ще наруша това правило. Днес по мой адрес е отправена атака, която касае моето семейство и е свързана с хора, на които много държа и които не са между живите.

На първо място е добре да се знае, че атаката идва от обръча от институти и мисловни тръстове свързани с ГЕРБ, създадени с цел пропаганда и подривна дейност с основна насока „предотвратяване създаването на алтернатива в център дясно, която може да се превърне в заплаха за управлението на модела Борисов”. Тези кръгове гастролират безпрепятствено в социалните канали на ДСБ и Демократична България повече от година и са в основата на формирането на политическото съдържание на ТВ Европа .

В конкретния случай е ясно, че атаката срещу мен е опит да се отговори на мегаскандала с имотите на властта, нанесъл и продължаващ да нанася тежки щети и електорален отлив на партия ГЕРБ. Желанието за отмъщение, макар и чрез посредствена атака излъчваща немощ е разбираемо. Осъзнавам, че това е част от предизборната кампания. Учудва ме единствено, че атаката е насочена към мен с оглед на това, че не съм заемал, не заемам и не възнамерявам да заемам държавни постове и най-вече не притежавам никакви имоти.

Ето и истинските факти:
Човекът на снимката отдолу е моят дядо Радко Илиев Мачиков. Той е бил политически затворник в лагера „Белене” през 1948-1952 г. заради активното си участие в политическите процеси около 1944 г. ,като околийски секретар на БЗНС-Никола Петков. Неговият брат Георги Илиев Мачиков – офицер от полицията преди 1944 е зверски убит, без съд и присъда, от комунистите през 1949 г. във врачанския затвор. Всички останали представители на фамилията Мачикови са преследвани и репресирани от комунистическия режим.

През 1958 г., когато моят баща Иво е на 16 години, при вписване в регистрите дядо ми взема решение да го запише с фамилно име Илиев, на малкото име на неговия баща Илия, в опит да го предпази от преследване през годините напред. Това се оказва неуспешно, а баща ми не е пропуснат, като през целия си живот по време на комунизма е обект на преследване и репресии, минавайки през „Трудови войски”, възпрепятстване на професионална реализация до личен живот, носейки етикета „враг на народа”.

През 2013 г. аз възстановявам автентичната си фамилия Мачиков по установения съдебен ред. До тогава нося фамилията Илиев, която баща ми продължава да носи и до днес. Това е известно на всички, които ме познават. Възстановяването на истинската фамилия на бащиния ми род е било мое желание от ранна възраст и силно се гордея, че съм го направил.Твърденията, че това е с цел прикриване на нещо, намирам за силно обидни и прекрачващи границата на политическата помия, която мога да оставя без реакция. Подобни внушения показват сериозна липса на елементарна правна култура или обективност на авторите изфабрикували тази клевета поради простата причина, че смяна (възстановяване) на фамилно име не е „смяна на самоличност” и всеки със сменено по този начин име носи същото ЕГН, както и всички останали данни и документи свързани със самоличността си от раждането в регистрите на всички институции и държавната администрация. Ще дам за пример, че над 80% от българските жени са с променена фамилия.

Относно твърденията за извършвана от мен незаконна дейност, ще кажа че никога не съм бил издирван, съден, подсъдим или следствен. Реалните факти свързани със строителната ми дейност преди почти десетилетие, нямат нищо общо с представените клевети. В действителност аз и семейството ми сме потърпевши от липса на действаща съдебна и правораздавателна система.
През март 2010 г. бях силово отстранен от създаденото от мен и баща ми дружество „Здравец Инженеринг”, а впоследствие и незаконосъобразно изключен от него. Това бе потвърдено от съда след години съдебни битки, но въпреки това аз и семейството ми загубихме всичко градено с много труд през годините, поради липса на независимо и бързо правосъдие.

Към онзи момент, дали поради наивност или неопитност, не съм си давал сметка, че за да правиш успешен строително-инвестиционен бизнес в България трябва да подаряваш апартаменти на властта.
Сблъскването ми с тази тъжна реалност в началото на моята професионална кариера и бизнес начинания е основната причина да намирам мотивация и да се боря за промяна. Не възнамерявам да се откажа, докато в България не се установи нормална политическа, икономическа и правораздавателна среда, в която всеки може да работи и да се развива благодарение на качествата и усилията си, без значение кой го управлява или в коя партия членува.

За съжаление вместо просперитет, свобода, работеща пазарна икономика и истинска демокрация, прехода в България се разви в посока на установяване на плаваща диктатура, корумпирани институции, зависими медии и сливане на държавата с мафията. Стожерите на това статукво са ДС, бившата комунистическа номенклатура на и техните наследници. Същите използват присъщи за комунистическия режим методи за упражняване на натиск, очерняне, набеждаване и унищожаване на неудобните без съд и присъда.

Добрата новина е, че това управление е към своя край.

PS: Обмислям да ви съдя!