"Путин и германците": История на взаимното разочарование

"Путин и германците. Всичко започна многообещаващо", звучи глас зад кадър и в първите кадри зрителите виждат фрагменти от известната реч на руския президент пред Бундестага през 2001 година. Младият руски лидер държи речта си на немски език и уверява политическия елит и германския народ, че Студената война е приключила и Русия започва да гради демократично общество.

Гласът зад кадър пита: "Заблуди ли ни Путин? Или ние го разочаровахме?". В продължение на 43 минути кинодокументалистите Йенс Афлербах и Матиас Шмид се опитват да отговорят на тези въпроси. Техният филм "Путин и германците" беше излъчен по Втора германска телевизия ЦДФ в най-гледаното време. 2, 7 милиона зрители гледаха лентата на 16 април вечерта. Този документален филм не е журналистическо разследване, какъвто беше показаният по същата телевизия филм "Путин и мафията". Новата лента представлява аналитична картина. Във филма са използвани архивни материали, но не се изнасят нови факти. Интересното е осмислянето на тези факти от знакови фигури пред камерата, както и резултатите от анкета, проведена специално за филма от социологическия институт Форшунгсгрупе Вален. В първата част на филма авторите проследяват хронологично биографията на Владимир Путин, поставяйки акцент върху неговите връзки с Германия, нейния език, нейните политици и бизнесмени.

Приятел на канцлера Шрьодер и германския бизнес

Авторите на филма се спират подробно на дейността на младия сътрудник на КГБ в Дрезден по времето на ГДР, където го наричали "малкия Володя". След това показват кадри от неговата работа като "референт по международни икономически връзки" в кметството на Санкт Петербург. Ксения Собчак казва, че баща ѝ възприемал Путин като човек с европейско мислене, който знаел "как живее Европа и как живее Германия". Задкадров глас пояснява, че в кметството на Санкт Петербург наричали Путин "германеца". Богат видеоматериал илюстрира контактите на президента Путин с германски политици и набляга на многото срещи и приятелството му с тогавашния канцлер Герхард Шрьодер, както и на връзките му с германските бизнес среди. Един от тези бизнесмени, Клаус Манголд разказва за крепкото ръкостискане с руския президент и за това, как в дома му пеели германски песни за Рождество Христово, а Путин обичал да разказва вицове на саксонски диалект. Дълго време се смяташе, че "тези солидни връзки" могат да послужат за основа на развитието на отношенията между Германия и Русия, се казва във филма. Един от водещите експерти по въпросите на Русия - Щефан Майстер казва следното: "Мисля, че можем да го смятаме за приятел на Германия и германците". Но веднага добавя: "Въпреки това ние сме разочаровани едни от други".

"Крахът на ГДР научи Путин да крие слабостите и да демонстрира сила"

Авторите на филма смятат, че ключовото събитие във формирането на бъдещия политик Путин е бил крахът на ГДР, когато бъдещият руски президент е стигнал до извода, че мирната революция "твърде бързо е победила слабата държава". На 5 декември 1989 година възмутените тълпи завземат главната квартира на ЩАЗИ, а част от демонстрантите се отправят към централата на КГБ в Дрезден. Путин и неговите колеги са в малцинство. Москва мълчи и те не могат да очакват помощ отникъде. Тогава, казва дикторският глас, "Путин импровизира. Излиза пред тълпата и блъфира. Неговата увереност направи силно впечатление на демонстрантите и те се разотидоха, си спомня един от тях. Авторите на филма считат, че събитията в Дрезден стават схемата, която Путин следва през целия си политически живот. А тя е много проста: слабостта трябва да се прикрива и трябва да се демонстрира сила.

Как обаче реагират германците на демонстрацията на сила и най-вече на военна сила. 43 на сто от 1348-те участници в представителната анкета, проведена специално за филма, са разтревожени от политиката на Путин. Неговата политика не предизвиква опасения сред 51 процента от анкетираните. 18 процента смятат руския президент за приятел на германците, а 54 на сто нямат мнение по въпроса. С най-голяма симпатия към Путин се отнасят избирателите на популистката партия "Алтернатива за Германия". Почти половината от тях виждат в лицето на Путин приятел на Германия. Авторите на филма напомнят, че най-големите поддръжници на Путин в Германия са членовете на дяснорадикалното движение ПЕГИДА. Във филма са показани кадри от демонстрации в Дрезен, където членовете на ПЕГИДА носят руски знамена и плакати с надпис: "Путин, помогни ни!".

За разлика от Герхард Шрьодер, канцлерката Меркел поддържа чисто делови отношения с Путин и често го критикува остро публично, допълват авторите на филма. Особено във връзка с убийството на Ана Политковская, което тогава новата канцлерка на Германия смята за заплаха за свободата на словото. "Меркел постоянно напомня на Путин, че той е обещал да развива демокрацията в Русия", казва дикторът. 76 процента от гермаците смятат, че Путин не е убеден демократ. Авторите на филма казват, че растящата с годините дистанция спрямо Меркел и либералните ценности, които тя изповядва, напълно "съответстват на възгледите на ултраконсервативните идеолози в обкръжението на Путин". Авторите на филма водят интервю с руския олигарх Константин Малофеев, който в кадър казва, че Меркел и идеите на либарализма са остарели и трябва да отстъпят място на традиционното християнско общество. Дикторът отбелязва, че "Путин се представя като властелин в монархическа Русия, която презира слабите западни общества". Глеб Павловский, който е представен във филма като "бивш съветник на Путин", предполага, че германците не разбират смисъла на тази игра и обяснява: "Смисълът е в това да скриеш, че ние сме слабо общество и много слаба държава. Ние обаче заставяме другите постоянно да говорят за нас и през цялото време да ни смятат за по-силни, отколкото сме".

А може би Западът се отнася прекалено враждебно към Русия? 37 процента от анкетираните в западните германски провинции отговарят положително на този въпрос. В източните провинции на територията на бившата ГДР цели 52 на сто хората смятат, че Западът се отнася връждебно към Русия. Тази гледна точка е най-силно разпространена сред поддръжниците на партията Алтернатива за Германия и сред лявата партия. Повратна точка в отношението на Путин "към нас, германците" се явява анексията на Крим и войната в Източна Украйна, се казва по-нататък във филма. "Явно няма да станем по-добри приятели". Ангела Меркел окачествява анексията като "престъпна и противоречаща на международното право". Константин Малофеев пък заява пред камерата, че канцлерката на Германия е "още по-голям русофоб и от американците".

"Русия може да бъде част от Европа"

В края на филма монархистът Малофеев предупреждава, че ако натискът от страна на Запада се засили, "нашият президент" ще се вслуша в мнението на тези, които предлагат да се откажем от демокрацията като много слаба форма на управление и обект на силно външно влияние. Ксения Собчак твърди, че политиката в ущърб на Русия, която се надява, че народът ще излезе на улицата и ще свали Путин, е неправилна. "Германия трябва да подхване диалог с хората в Русия и да забрави Путин", препоръчва Ксения Собчак, която авторите на филма представят като опозиционна политичка. "Аз смятам, че Русия може да бъде част от Европа, казва на свой ред федералният пълномощник за връзки с Русия - 35-годишният Дирк Визе. Моето поколение има за задача отново да подобри отношенията с Русия в близките години и десетилетия. Русия не е само Владимир Путин. Тя е нещо много по-многостранно."