Застрахователите пак разиграват зле режисиран сценарий

Коментар на адв. Стоян Чаталбашев за ФАКТИ

Последната седмица в медиите отново започва да се разиграва един зле режисиран сценарий от страна на застрахователните компании и тяхната браншова организация - Асоциация на българските застрахователи, чиято единствена цел е да бъде вдигната цената на задължителната застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите”.

Тази по-висока цена, естествено, ще се плати от масовия потребител. На следващо място разиграването на този сценарий цели и да бъде ограничена отговорността на застрахователите да изплащат обезщетения по застраховка ГО, чрез така наречената „Методика за определяне на обезщетение за неимуществени вреди”.

Опорните точки на представителите на застрахователните компании са:

На първо място, че съдебни решения постановяват застрахователи да плащат обезщетения за страданията на близки на жертви в автокатастрофа значително над ограничението от 5 хил. лв., записано в Кодекса за застраховането. Има случаи, в които роднини извън най-близкия кръг са осъдили застрахователни компании за суми от 20 хил., 50 хил. и дори 100 хил. лв., съобщиха представители на Асоциацията на българските застрахователи.

Това няма как да не бъде така, дори и на застрахователите много да им се иска да е виновен съдът за тяхното “нещастие”, той не е виновен и няма какво да направи. Още при общественото обсъждане на въвеждането на тези лимити и както и след въвеждането им ние, като адвокати, които се занимават с проблемите на пътно-транспортните произшествия и обезщетяването на гражданите пострадали от тях, заявихме и предупреждавахме, че въвеждането на подобни лимити и тавани на обезщетенията по застраховка "Гражданска отговорност" противоречат на две европейски директиви, както и на решения на съда на Европейския съюз, които съдът има задължение да прилага.

Подчертаваме, че съдът е длъжен да се съобрази с директивите и съдебната практика на ЕС, за разлика от застрахователите, при които всичко е относително и могат да си правят каквото искат. Така че въпреки националното законодателство, което беше прието в тази насока и с което беше въведен лимит, съдът няма как да се съобрази с този лимит, тъй като има решение на Европейския съд по идентичен казус и съдът следва да го приложи пряко при противоречие с нашето законодателство. В противен случай в съда на Европейския съюз България ще бъде залята от лавина от такива дела, които със 100 % сигурност ще бъдат спечелени от ищците и разходите по всичките тези дела ще бъдат платени от българския данъкоплатец, както в много случаи става. Те няма да бъдат платени от застрахователите.

Това говорене обаче, е поредният опит за оказване на натиск върху съда, за да се присъждат по-ниски обезщетения на лицата, които имат право на това. Може би си спомняте, че когато се обсъждаше въвеждането на лимити от 20 000 лв за близкия кръг от роднини и от 5000 лв за широкия кръг на роднини, които имат право на обезщетение, средствата за масова информация бяха залети с интервюта и статии от представители на застрахователния бранш. В тях се твърдеше, че едва ли не съдът произволно определя обезщетенията. Дори в интервю по Дарик радио председателката на АБЗ, г-жа Несторова, си позволи да каже, че съдът гледа в тавана и определя незнайно какви обезщетения и незнайно как.

Няма защо застрахователите да обвиняват българския съд и да оказват натиск върху него чрез подобни методи. Те най-после трябва да разберат, че България е правова държава и в нея има върховенство на закона и този закон се прилага от съда. И в крайна сметка имуществените вреди се обезщетяват по справедливост още от римско време. И най-накрая застрахователите трябва да разберат, че ние сме част от Европейския съюз и като част от Европейския съюз сме длъжни да се съобразяваме със законодателството на Европейския съюз и с решенията на съда на Европейския съюз. Ако те не желаят да направят това, има възможност да отидат и да предлагат застраховки в страни, които не са членки на Европейския съюз и там да плащат и обезщетения каквито те намерят за добре и както намерят за добре и изобщо да не им пречат европейските директиви.

След като през ноември месец 2018 година застрахователите не можаха да въведат лимит за плащане на обезщетение при смърт на пострадал 20 000 лв., в момента разиграват отново един подготвен сценарий и отново, както тогава, искат да отменят думата „справедливост”, заложена в Закона за задълженията и договорите при обезщетяване на нанесени вреди. Тогава, когато става въпрос за вреди вследствие на ПТП, неимуществените вреди да се обезщетяват не по справедливост, както още от римско време, а да се обезщетяват по Кодекса за застраховането, тоест така, както застрахователите са преценили най-добре в момента, примерно по 10 лв.

Поради това, че имаше бурна обществена реакция и тези текстове от закона, които въвеждат тези лимити не бяха приети, в Кодекса за застраховането се заложи, че лимитите са “временни” и в определен срок ще бъде изработена „Наредба за утвърждаване на методика” , с която да се определят обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, като отново се предвижда, че с методиката ще бъдат въведени лимити за обезщетяване на лицата, извън кръга на съпрузите и децата. Постепенно обществото отново се подлага на внушение, че без тази методика ще последва нов апокалипсис, в който цените на застраховката "Гражданската отговорност" ще станат може би, както тогава предвиждаха, от 1000 лв, и това беше оповестено в медиите.

Искаме да кажем, че и други страните от ЕС имат методики, но те само подпомагат застрахователите (съдът не се нуждае от помощ, той има вещи лица), да вземат решение за обезщетяване по справедливост. Предвидената в КЗ методика обаче, предвижда ограничения в обезщетението и лимити на обезщетенията, което отново ще бъде в конфликт с европейското право.

Много резонен тук е въпросът какво ще бъде записано в Закона за задълженията и договорите - всички вреди от непозволено увреждане се обезщетяват по справедливост, само че тогава, когато става въпрос за вреди, свързани с пътнотранспортни произшествия, те са обезщетяват по методика на Кодекса за застраховането. На следващо място трябва да се има предвид, че въвеждане на една такава методика с лимитиране на плащанията ще доведе до обезсмисляне на застраховката "Гражданска отговорност".

И това ще бъде така, защото в един бъдещ процес застрахователят ще бъде осъден да заплати неимуществени вреди до размера на методиката, а за останалия размер, който е определен по справедливост прекият причинител ще бъде осъден да заплати този остатък. По този начин един човек, въпреки че си е платил застраховката, ще бъде поставен пред угрозата да заплати една немалка сума за причинените от него вреди.

На практика в момента това се получава с лихвите за забава от момента на пътнотранспортното произшествие до момента, в който изтече шестмесечният срок, по който застрахователят трябва се произнесе по заведената пред него претенция, тъй като с въвеждането на новия Кодекс за застраховане лихвите за забава срещу застрахователите започват да текат от момента на изтичане на този шестмесечен срок от завеждането на претенцията, а не от датата на ПТП. Претенцията пред застрахователя може да бъде заведена и една или две години, след като настъпи ПТП и за този един период се натрупват и огромни лихви.

Понеже застрахователят не е отговорен за тези лихви по Кодекса за застраховане, за тях е отговорен прекият причинител. Вече са масови съдебните решения, в които преките причинители, въпреки че са застраховани, въпреки че са уведомили застрахователя в предвидения от закона срок, че са причинили ПТП, са осъждани да заплащат тези лихви за забава. Всичко това го казваме, за да стане ясно, че с въвеждането на тази методика, което на практика ще лимитира плащанията по ГО и ще сложи един своеобразен таван за отговорността на застрахователя, е напълно възможно гражданите, които са причинили ПТП, въпреки че застраховани, да бъдат принудени да плащат остатъка. Какъв е смисълът на застраховката тогава и защо трябва да се прави?

На следващо място се обяви, че поради това, че съдът не се съобразява със законоустановения лимит за широкия кръг роднини, застрахователите следват да вдигнат цената на полицата "Гражданска отговорност". Беше съобщено, че застрахователите са на загуба от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за над 212 млн. лв. при печалба от 55 млн. лв. през 2017 г. Това сочат данните на асоциацията. Това става на фона на увеличение на приходите от премии с 42% до 936 млн. лв. и на изплатените обезщетения с 25% до 514 млн. лв.

Както виждате, самите застрахователи признават, че миналата година приходите от ГО са скочили с 42%. И всичко това е на гърба на обикновения водач на МПС.

В предишна публикация (Виж тук) , аргументирано беше обяснено защо няма никакво основание за вдигане цената на "Гражданската отговорност", а същевременно само преди два месеца излязоха официалните финансови резултати за дейността на застрахователите през 2018 година (Виж тук).

Както е отразено тук, през 2018 година застрахователите са достигнали рекордните печалби от 91 милиона лева.

И сега, когато се сравнят по горните данни за 212 милиона загуба, не знаем как едни дружества същевременно може да отчитат загуба и да декларират печалба 91 милиона лева.

За да не бъде подвеждано обществото, следва да се обясни, че това не е така. В застраховането застрахователните резерви, които застрахователите са длъжни да заделят за изплащане на бъдещи обезщетения, счетоводно се разчитат като загуба и предвид на това, че има много повече големи премии, събрани от предходните години като парична сума, няма как счетоводно те да не са на загуба. Но реално след изтичане на известен период от време, в който те трябва да държат тези резерви за изплащане на възникнали и бъдещи събития, които тепърва ще се случват, ще отидат в печалба на дружествата. Така, че няма защо застрахователите да подвеждат обществото и с такива страшни загуби и да искат обосноваване за вдигане на цената на ГО.

Най-после държавните институции следва да вземат отношение по всичките тези голословни твърдения и фалшиви новини, които се разпространяват и се тиражират в пресата с единствената цел да всяват страхове сред хората за вдигане на цената на ГО. Основание за вдигане цената на "Гражданска отговорност" няма. Това, че някой преследва огромни печалби, не следва да става за сметка на обикновения ползвател на застрахователни услуги, който е задължен по закон да ги ползва. Ние се надяваме Комисията защита на конкуренцията, както и Комисията за финансов надзор, да излязат и да вземат становище по всичките тези твърдения, които се правят. Да се започнат проверки и да се установи има ли картелно споразумение между застрахователите за вдигане на цената на застраховката "Гражданска отговорност" и има ли основание за вдигането ѝ, с оглед финансовите резултати.